Петър Славов, „ПроКредит Банк“: Много от инвестициите в близко бъдеще ще трябва да се преосмислят

Лихвите в България плавно ще се покачват, докато отразят тенденциите в Европа. Растежът ще е нулев или отрицателен, а с поскъпването на заемите и банките, и бизнесът ще трябва да преценяват по-прецизно дали даден проект си заслужава да бъде финансиран или не. Прогнозата е на Петър Славов, макроикономист и председател на Надзорния съвет на „ПроКредит Банк“ и беше споделена по време на годишния форум „Банките и бизнеса“.

Петър Славов е един от основателите на „ПроКредит Банк“ през 2001 година и до днес е част от ръководството на банката. Не изглежда като класически банкер – много рядко ще го видите със сако и вратовръзка, по-откровен е в наблюденията си, и по-смел в изказа.

Самата „ПроКредит Банк“ също има интересна бизнес философия –  залага на устойчивата възвращаемост на инвестициите във времето, а не на агресивното кредитиране и бързата печалба. И е фокусирана върху финансирането на малкия и среден бизнес, каквито са 90% от компаниите у нас.

Зелените политики са част от ДНК-то ѝ. Най-големите офиси на „ПроКредит“ имат собствени фотоволтаични централи по покривите, а за клиентите е разработен специален продукт, който представлява решение за изграждането на инсталация за лично потребление.

Друга отличителна черта на „ПроКредит Банк“ е, че повечето от хората, които работят там са дългогодишни служители. Това важи и за четиримата изпълнителни директори.

Финансовата институция e една от първите банки на българския пазар, които въвеждат интернет банкирането. Всички традиционни финансови операции са възможни онлайн от години, включително откриването на сметки на физически и юридически лица*.

„Трябва да се преценява в контекста на ситуацията и макроикономическите параметри доколко една инвестиция е смислена и доколко е подходяща, но две са нещата, в които винаги има смисъл да инвестирате – това са технологии и квалификация на персонала . За тези инвестиции винаги има място,“ казва Славов.

Това е съветът му и към бизнеса, и към банковия сектор, който в България е силно конкурентен.

Според Славов, ако една банка не може да си позволи подобни инвестиции, тя не е адекватна на конкуренцията и започва да работи все повече и повече с  периферията на икономиката, а това рано или късно ще се забележи.

„Работейки с периферията на икономиката, тя започва да концентрира във себе си проблемите на тази периферия, и в един момент се превръща в проблем,  който трябва да бъде регистриран – както от останалите участници, така и от регулатора,“ смята Славов.

Според банкера консолидацията на пазара е неизбежна, а някои от големите в бранша вече се оглеждат сред по-малките играчи за нови сделки и придобивания. В момента петте най-големи банки държат 80% от активите на българския пазар

„Ние сме малък играч в сравнение с колегите по отношение на обеми, но смятам, че сме много сериозен фактор що се отнася до бизнеса с малки и средни предприятия и не се продаваме,“ категоричен е председателят на Надзорния съвет на „ПроКредит Банк“.

По отношение на общата картина в банковия сектор Славов казва:

„Българският бизнес в последната година-две имаше и щастието, и проклятието да работи в условията на много висока инфлация. От друга страна – при ниски лихвени нива, които не кореспондират с лихвите в европейски мащаб. Това подпомогна по-доброто изчистване на кредитните портфейли и ни спести разходи за обезценка,“ казва още банкерът.

Статистиката показва, че делът на т.нар. „лоши кредити“ през 2023 година се е свил до 4%, спрямо нивата от 20% през 2015 година, което, логично, доведе до себе си до свръхпечалби при финансовите институции.  Българската народна банка (БНБ) отчете печалба от 3 млрд. лева, което е най-висока стойност в съвременната история, дори и още преди годината да е изтекла.

Според Славов обаче периодът с рекордите банкови печалби е временна конюнктура и е към своя край.

Оценката му за сектора е, че той е в достатъчно добра кондиция, за да посрещне предизвикателствата, които поскъпването на кредитите ще донесе със себе си.

Според Славов, когато мениджърите спазват „онези писани и неписани правила за консервативност, дисциплина и последователност” – банковият сектор ще е стабилен.

Проблемите в него се случват по две причини – или неадекватен и неспособен мениджмънт, или прекалено алчни акционери, а в най-лошия случай – и на двете взети заедно.

„За щастие в последните десетина години в България не сме свидетели на подобни събития“, казва още Славов.

Политиката от страна на БНБ също допринася за устойчивостта на системата. „Тази консервативна политика, която те (бел.ред. БНБ) провеждат, аз смятам, че също е в посока на тази антицикличност, която ние банките винаги трябва да проявяваме спрямо нашите клиенти,” смята банкерът.

В условията на растящо кредитиране, централната банка повиши капиталовите изисквания към банките и минималните задължителни резерви, които те трябва да поддържат, в случай на влошаване на икономическата среда

Прогнозата на Петър Славов за следващите години предвижда по-високи лихви, относително висока инфлация, отрицателен или нулев икономически ръст. И в това, според него, няма нищо изненадващо – просто цикличност в икономиката.

---

*Заради бързото намиране на оптимални решения в дигитализацията и трансформацията на банковата дейност, изпълнителният директор на „ПроКредит Банк“ Румяна Тодорова получи и наградата „Банкер на годината“ в началото на декември.