Ема Питър: Да снимаш бъдещето

С камера и шесто чувство към светлината и момента, Ема Питър оформя начина, по който най-добрите архитекти на земята виждат бъдещето. От емигрант в чужда страна българката се изгражда като един от десетте най-вдъхновяващи архитектурни фотографи в света

Отнема време да се направи пробив в турбулентния график на Ема Питър. Българската фотографка, която живее от 20 години в Канада, е в постоянно движение с проекти по целия свят – Испания, Дубай, САЩ, Хонконг и още много дестинации. Когато успяваме да намерим удобна пресечна точка в часовите зони между Северното и Западното полукълбо, тя е в хотелска стая в Монреал, след дълъг ден, изпълнен със снимки на нова модернистична сграда.

С руси коси, сини очи и топло славянско излъчване, Ема Питър (45) изобщо няма вид на „кораво“ момиче, каквото всъщност е. „Не е лесно да си жена в този бранш“, казва тя и неслучайно е единствената в световния топ 10 на най-вдъхновяващите архитек­турни фотографи в класацията на Loom Design Awards. Снимачните дни продъжават от изгрев до залез и условията често са екстремни. Питър разказва как наскоро е пълзяла по покрива на новата част на Бостънското летище, пристегната с предпазни колани, за да направи перфектния кадър – от ръба на сградата. А само преди ден, за да пристигне навреме за снимките в Монреал, е шофирала 13 часа в надпревара с ураган, който все пак я застига. „Шест часа бях в бурята с кола, единствената на пътя. Трябва да си и лудичък за тази работа“, казва тя.

Изисква се и упоритост, талант, бизнес мисъл, любов към фотографията и много, много труд. Ема Питър силно вярва в правилото за десетте хиляди часа на Малкълм Гладуел, които те правят изключителен в твоята област. Самата ѝ история го потвърждава. Тя работи усилено над десет години, за да израсне от начинаещ фотограф – емигрант, който трябва да оцелява в чужда страна, до влиятелен професионалист с редица световни награди, между които и две статуетки Créateurs Design Award – оскарите в креативната гилдия, които се раздават със същия размах и пищност.

Начинът, по който успява да „очовечи“ сградите чрез своя фотожурналистически подход, ѝ носи партньорства с глобални архитектурни студиа като AARobins architect, Kengo Kuma&Associates, Omar Gandhi Architect между всички останали. А кадрите ѝ се публикуват в престижни архитектурни и лайфстайл списания и онлайн платформи като Vogue, Harper’s BAZAAR, Dezeen, Architectural Digest, Objekt International, Dwell, Wired, New York Times и т.н.

„Архитектите влагат толкова любов, страст и отдаденост в проектите си и моята отговорност е да ги уловя по възможно най-добрия начин“, казва Ема Питър за работата си. С обектив, насочен към творенията на модернистите, тя документира бъдещето, което те изграждат днес: „Хората, с които работя, виждат света по различен начин. Искам да бъда в главата на всеки от тях. Сградите са изключителни, защото те са изключителни“, обяснява Питър.

Тя носи фотографията в гените си. Баща ѝ е кинооператор, в чиято биография са заглавия като „Вик за помощ“, „Голямото нощно къпане“ и др. и Ема Питър израства, пътувайки по филмови продукции с родителите си. Спи във фургони, пълни с техника, и гледа как филмовите екипи преобразяват света. Едва на 6 е, когато получава първия си фотоапарат – „Зенит“, подарък от баща ѝ, и оттогава не спира да снима. Докато е в НАТФИЗ, нейният преподавател проф. Румен Георгиев я въвеж­да в света на фотожурналистиката. Под негово влияние Ема Питър и колегите ѝ излизат на улиците, за да снимат уличните събития от 1996–1997 г. – период на протес­ти, студентски стачки и сблъсъци. „Бяхме непрекъснато с камерите. Виждаш страдание, виждаш борба и това ти дава силен стимул да действаш също“, спомня си тя. Междувременно, запалена по работата и философията на френския фотожурналист Анри-Картие Бресон, тя успява да спечели стаж в агенцията му в Париж.

Така, 22-годишна, попада в люлката на фотожурналистиката – Magnum. Това е мястото и времето, които до голяма степен формират нейния фотографски почерк. Работи в архивите на агенцията, където преглежда „кутии и кутии със снимки“ на най-добрите фотожурналисти в света и „окото ѝ се учи“. „Много от силните ми снимки идват от уличните фотографии от онези дни“, споделя Питър. От Анри Картие-Бресон се научава да търси решаващия момент и възприема нагласата, че всеки път, когато вдигне фотоапарата си, трябва да гледа на света като дете.

После в обектива ѝ влиза архитектурата. Нейният чичо, при когото е отседнала в Париж, я съветва да посети вила Ла Рош на пионера в модерната архитектура Льо Корбюзие. Това е любов от пръв поглед: „Вдъхнови ме способността му да вижда толкова далеч отвъд времето си и умението му да създава архитектура от бъдещето“. От този момент нататък Питър знае, че ще работи с модернисти. Също в Ла Рош, наблюдавайки разхождащите се из къщата хора, тя осъзнава, че може да преплете архитектурата с човешкото присъствие и така да ѝ вдъхне живот. Всичко преживяно в Париж се претапя във фотографиите ѝ, каквито ги виждаме днес – комбинация от „светлина, форма и живот“, уловени в решаващия момент.

Ема Питър започва да снима професионално архитектура, след като се мести в Канада през 2003 г. В началото търси работа като фотожурналист, но месеци наред получава само откази, защото „няма канадски опит“. Шанс ѝ дава VRX Studio, фотографската агенция на туристическата платформа Expedia, и българката започва да снима хотели по целия свят. Труди се много повече от останалите и три години по-късно оглавява глобалния фотографски отдел на компанията. Постижението е сериозно – Питър налага визуалните стандарти за някои от най-престижните хотели на земята и е водещ фотограф на рек­ламните кампании на вериги като Hilton, Hyatt и Fairmont. Присъства на срещи с борда на директорите им, участва в презентации и заобиколена от тези бизнес ветерани, тя разбира от първа ръка колко е важна самоувереността, когато представяш идеите си. „Това беше един от най-големите уроци, които научих в Expedia – че хората усещат, когато наистина знаеш какво правиш, имаш план и си вярваш“, добавя Питър.

Натрупала опит като фотограф и мениджър, българката стартира собствен бизнес през 2011 г. във Ванкувър – Ema Peter Photography. Но не напуска Eхpedia веднага, тъй като се нуждае от стабилни финанси. Около две години жонглира със служебните и частните ангажименти, междувременно ражда и първото си дете. „Буквално имаше дни, в които не спях по 22 часа“, казва фотографката.

Първоначално работи със строителните фирми, знаейки, че „на 10 ужасни проекта има един прекрасен, който, ако снимаш изключително, ще привлечеш вниманието на архитекта“. Важно е не ти да го потърсиш, а той да те забележи. После реакцията става верижна. Пробивът на Ема Питър на локално ниво се случва, след като известният канадски архитект Тони Робинс я наема, за да фотографира неговата къща-оригами на остров Пендер. Когато вижда абстрактната скулптура от стомана за първи път, тя се разплаква: „Това е, което съм мечтала да правя“. Нещата потръгват, но кариерата ѝ се изстрелва главоломно нагоре чак четири години по-късно. През 2018 г. тя печели наградата на Architizer, влиятелната платформа за архитектура и дизайн, както и вота на публиката.

„Изведнъж една снимка успя да промени живота ми в много отношения“, казва Ема Питър. С Чаената къща в Коул Харбър на японския архитект Кенго Кума тя стъпва на световната сцена, въпреки че е нарушила фотографските традиции – снимала е сградата вечерта и е поставила човешка фигура в центъра на композицията. Питър отстоява позицията, че във фотографията няма правила. Вярва, че „те са там, за да бъдат счупени“, и това прави работата ѝ различна и забележителна. Снима в дъжд, мъгла, срещу слънцето, през нощта, дори по време на атмосферна река – явление, което в Канада означава потоп. „Безумно трудно е да излезеш навън, камо ли да снимаш, но го направих. И тогава нещо се пречупва в теб, защото знаеш, че можеш да постигнеш още много“, казва фотографката.

Неудобството е важно, защото те бута напред, е нейната професионална максима. Това ѝ помага да създава невероятни кадри във всяка ситуация и да задълбочи отношенията си с архитектите. Когато виждат, че искаш най-доброто за техния проект и го третираш като тях самите, няма как да не създадете дълготрайни и дори приятелски отношения, споделя тя. Никога обаче не забравя и бизнес страната на фотографията, за разлика от доста свои колеги.

„Когато половината ти мозък е бизнес, се получава добър баланс“, описва настройката си Питър. Докато се развива като фотограф, тя расте и като предприемач. Изграждала е целенасочено имиджа си в архитектурата – на човек, който снима проектите си добре и същевременно мисли как да станат успешни интернационално. В крайна сметка „ние сме там, за да ги направим видими“, добавя тя.

Основният ѝ маркетинг канал е Instagram, където има близо 60 хил. последователи. Публикува ежедневно сторита от всяка локация, за да могат все повече хора да виждат какво прави фирмата. Това помага и на архитектите, които получават допълнителна видимост за проектите си. Фотографката споделя, че глобалните „звезди“ сами избират с кого да работят и винаги търсят комбинацията от фотограф, който ще вдъхне живот на сградите им, но и ще ги лансира успешно в пространството. Самата тя рядко говори за фотография на първа среща с клиенти. Основното, което се стреми да разбере, е какъв е таргет пазарът им и какво искат да подобрят, за да може да им помогне да са „не една, а сто стъпки по-напред“.

За да е в крак с тенденциите в индустрията, следи редовно маркетинг проучвания и психологически изследвания за нагласите на хората. И какво продава днес в архитектурната фотография? Ема Питър разказва за експеримент, извършен след пандемията. В него група студенти трябва бързо да разгледат около 200 снимки и после със затворени очи да кажат кои образи са запомнили. Повечето посочват фотографиите, носещи им спокойствие, мир, любов.

Снимката, с която Ема Питър обира всички големи награди в бранша тази година, е запечатала момент на абсолютен покой: къща над вода, осветен прозорец в падащия мрак, неподвижен силует на момиче. „Хората имаха най-силна нужда от дзен и успехът ѝ доказа, че психологията не бърка“, посочва фотографката и добавя: „Ако не знаеш какво искат хората в момента, как ще се спрат на твоите снимки?“

Наградите са ключов фактор в това Ема Питър да наложи името си като бранд. Те ѝ отварят недостъпни врати в бранша и освен признание са силен маркетинг канал. „Ако печелиш награди, хората те виждат.“ Но независимо че е получила всички отличия в гилдията, продължава всяка година да се включва в номинациите. „Това е маркетинг, който не можеш да платиш. Когато си в топ 5 или 10 в селекцията, можеш да го споделиш в социалната мрежа, да поддържаш нивото в продължение на години.“ Кариерата ѝ е във възход и очевидно пандемията не е попречила на траекторията ѝ. Причината според нея е, че работи директно с архитектите и бизнес моделът ѝ не разчита на списанията. Далновидност, която я спасява от участта на част от колегите й, които губят бизнеса си.

Също като модернистите, чиито сгради снима, Ема Питър има визия за бъдещето. Фокусът ѝ в момента е върху изкуствения интелект и как да го използва в работата: „Много фотографи гледат към него със страх. Трябва да мислим точно обратното – по какъв начин той може да помогне на моя бизнес?“. Екипът ѝ експериментира с използването му за фотошоп на снимките. Технологията може да съкрати драстично иначе дългия процес, но голямото предизвикателство е да се получи натурален ефект след обработката, а не толкова изкуствен.

Питър работи и върху петгодишен бизнес план, наела е бизнес коуч и се опитва да пробие в нюйоркските галерии с арт фотографии, за да излезе на този нов и изпълнен с потенциал пазар.

Почти полунощ е в Монреал, когато приключваме разговора. Утре Ема Питър ще лети за Мадрид, после Севиля, Ибиза. Нови градове, нови сгради. Има ли обаче в тази въртележка от архитектура място, което всеки път предизвиква пеперуди в стомаха ѝ? „Париж, защото всичко започна оттам. И ако имам избор къде да бъда и какво да правя, ще бъде стопроцентово в Париж с камера в ръка по цял ден, защото там има толкова невероятни моменти.“