7-те най-успешни бизнес модели в дигиталната ера

Първите две десетилетия на този век се характеризират с дигитални предприемачи, които променят традиционните бизнес модели в търсене на нови начини за създаване на приходи и обслужване на клиенти.

Това стана възможно благодарение на появата на няколко нови технологични вълни – от настолните компютри до интернет, мобилните устройства и облака. Занапред тези вълни изглежда ще продължат, тъй като нови постижения като изкуствения интелект продължават да променят начина, по който пазаруваме, работим, играем и живеем.

Често тези бизнес модели се използват в комбинация – например доставчик на софтуер може да предостави “freemium” (безплатна) версия, поддържана от приходи от реклама, като същевременно предлага премиум услуга без реклами за тези, които са готови да платят. Или пък търговци като Amazon могат да реализират приходи от електронна търговия, като същевременно действат като пазар, на който други продавачи могат да предлагат своите стоки в замяна на дял от печалбата.

Всеки, който иска да прави бизнес днес или да разбере как ще се печелят пари утре, трябва да разбира основните модели, на които се основава дигиталната икономика. 

Бизнес модел с реклами

Бизнес моделът с реклами е сред най-успешните в цифровата ера. Той стои в основата на възхода на компании като Google и Facebook, които подбират потребителите с продукти и услуги, използвайки изкуствен интелект и анализи. Това стана възможно благодарение на огромното количество потребителски данни, които могат да бъдат взети от онлайн потребители. Успехът на тези компании се дължи на концепцията, че “ако не плащаш, ти си продуктът”. В дните на вестникарската, радио и телевизионната реклама данните, които можеха да се събират, се ограничаваха до информация, получена от проучвания на аудиторията и пазара. Днес всяко кликване, следване, харесване и споделяне – както и информацията, която директно предоставяме на сайтове и услуги – може да се използва, за да се научи нещо за нас. Тези данни се събират от аудитории и потребители и се продават на рекламодатели, които ги използват, за да прогнозират какви продукти и услуги бихме искали да купим.

E-commerce (електронна търговия)

Най-просто казано, това се отнася за компании, които предлагат продукти и услуги онлайн директно на клиента. Тук могат да се опишат гиганти като Amazon и Alibaba, които продават продукти директно на самите потребители, но и работят като пазари. Също така описва хиляди по-малки и нишови бизнеси, които съществуват днес и обикновено работят чрез платформи и пазари като Amazon, Shopify, Etsy или Alibaba. Електронната търговия предлага изключително удобен и достъпен начин почти всеки да започне да продава продуктите си в световен мащаб, без да се притеснява за логистиката и разходите за създаване на магазини от тухли и хоросан. Платформи и пазари превръщат създаването на витрина и обявяването на продукти в работа за един човек, а операторите на електронна търговия често използват мощта на рекламни платформи като Google или Facebook, за да достигнат до клиентите в своята ниша. Стойността на световната електронна търговия се оценява на около 10 трил. долара през 2020 г. и се очаква да нарасне до 27 трил. до 2027 г.

Freemium

Бизнес моделът freemium обикновено включва предлагане на основна, безплатна версия на продукт или услуга, но таксуване на потребителите, ако искат да получат достъп до премиум функции. Примери за това са Spotify, която поставя ограничения за начина, по който потребителите могат да слушат музика, освен ако не са абонати, Dropbox, която предлага ограничени скорости на съхранение и трансфер за безплатни потребители, LinkedIn, която позволява на всеки да преглежда обяви за работа и да обявява свободни работни места, но дава възможност на абонатите да използват разширени аналитични функции, за да подпомогнат търсенето на работа и наемането, и Zoom, която ограничава продължителността на срещите и броя на участниците за безплатни потребители.

Доставчиците на софтуер като услуга за продуктивност и работно място също често използват модела freemium, след което предлагат индивидуални или корпоративни лицензи на потребителите, които искат да получат достъп до пълния набор от функции без ограничения. Той е популярен и сред издателите на игри, които използват безплатна версия, за да привлекат играчите, преди да ги подтикнат да сключат абонамент или да закупят отделни функции или предимства на принципа “pay-to-play”.

Пазар/платформа

Този модел обхваща представители на електронна търговия като Amazon и Alibaba, които са се превърнали в пазари, където всеки може да създаде свой собствен бизнес. Той обхваща и по-специализирани платформи като eBay, Uber или AirB’n’B. Потребителите се възползват от известността и финансовото влияние на тези платформи, които често използват анализи и рекламни кампании, за да насочват трафика към магазините или обявите на своите клиенти. Ползата за собственика на пазара или платформата се състои в това, че той дори не трябва да предоставя продукта или услугата, а може просто да вземе дял от всеки бизнес, който продава чрез него. В тази категория можем да включим и сайтовете на “гиг икономиката” (споделена икономика) като Fiverr, Freelancer и Amazon’s Mechanical Turk, тъй като те предлагат платформи за физически лица, които могат да предлагат свои индивидуални услуги на бизнеса.

Абонамент

Това се отнася за всеки бизнес, който начислява на клиентите редовно плащане. Първоначално това обикновено се отнася за доставчици на услуги – като Netflix, предлагащ филми по поръчка, или Microsoft и Adobe, предлагащи абонаментни пакети за софтуер, като Microsoft 365 или Adobe Creative Cloud. Все по-често обаче търговците на дребно и производителите на продукти предлагат стоки и консумативи и чрез абонаменти. В това число влизат и фирми за доставка на прясна храна за дома, като Hello Fresh и Gousto. Amazon е пример за бизнес, който обхваща целия спектър – предлага дигитални услуги като видео, музика и инфраструктура за изчисления в облак, както и абонаменти за продукти, които доставят физически стоки директно до вратите на клиентите. Този бизнес модел позволява на организациите да генерират редовни приходи, като същевременно развиват постоянни взаимоотношения с клиентите, което означава, че могат да предлагат различни продукти и услуги в зависимост от това, как се променят изискванията на клиентите им. Нишовите и независими компании също могат да изберат да генерират приходи чрез абонаменти, като се възползват от платформа като Substack, която позволява на аудиторията да се свързва с отделни творци.

Сайтове за агрегиране

Този бизнес модел включва търсене в интернет на компании, предлагащи продукти и услуги, след което ги обединява в удобен портал, където купувачите могат да сравняват цени, характеристики и предимства. Някои добре познати примери включват PriceRunner, PriceGrabber и Shopping.com. Други агрегатори са специализирани в конкретни пазари, като например comparethemarket и moneysupermarket (застрахователни и финансови услуги) и Expedia (почивки и пътувания). Вместо да събират такси от бизнеси, които рекламират продуктите им на техните сайтове, те генерират приходи от препратки, които им се плащат, когато купуваме продукти чрез тях.

Краудфъндинг (групово финансиране)

Последният бизнес модел на дигиталната ера, който не можем да пренебрегнем, е краудфъндингът. Големите сайтове за групово финансиране – като Kickstarter, Indiegogo и Gofundme, също са платформи, предлагащи на други бизнеси възможността да набират средства чрез малки дарения от голям брой физически лица. Самите бизнеси с краудфъндинг са тези, които използват парите, генерирани чрез тези платформи, като източник на приходи, често за стартиране на нишови или прототипни продукти. Други сайтове, като Patreon, позволяват на творци да изградят лични взаимоотношения със своята аудитория, което често им позволява да създават постоянни продукти или услуги като музика, видеоклипове или писане.

Автор: Бърнард Мар, Forbes