Уроците на 2023: Брокер на въглерод
По-малко от година след старта и с над 30 привлечени земеделци, въглеродната програма на българския стартъп 23вече гледа към чужбина.

Почти година след като е стартирал програма за въглеродни кредити, съоснователят на Agrovar Константин Харалампиев вдига ръка, стисната в юмрук, с думите: „Gen Z, браво на тях!“. Програмата позволява на фермерите да печелят пари, като намалят въглеродния си отпечатък, и досега е привлякла малко над 30 земеделци от България. Поне още 10 други фермери се очаква да се включат в нея в следващите месеци, а Харалампиев и съдружникът му Борис Коев вече обмислят възможността да развият програмата и в чужбина.
Ето защо двамата съоснователи определят Agrovar Carbon като успешна, макар програмата да е стартирала сравнително скоро – през март 2023 г. Харалампиев и Коев посочват, че една от причините за успеха є са промените в потребителските нагласи; и по-точно представителите на поколението Gen Z, които се интересуват от екологичния ефект на продуктите, които потребяват.
Програмата позволява на земеделците да се сертифицират за това, че продукцията им е произведена при занижен въглероден отпечатък по стандартите на Verra – един от най-големите екологични регистри в света. Сертифицирането и спазването на стандартите води до издаването на сертификати, които земеделците могат да продават на свободния пазар. Земеделец, участващ в Agrovar Carbon, може да получи средно около 30 евро за всеки сертификат, получен по програмата. Константин Харалампиев посочва, че един сертификат се получава приблизително за около 1 хектар едногодишни земеделски култури, отгледани по стандартите на Verra.
Основният бизнес на Agrovar е да продава на земеделците решения за регенеративно земеделие. Въглеродната програма дава на компанията възможност да генерира приходи по няколко начина. От една страна, Agrovar получава комисиона от сертификатите, продадени от участниците във въглеродната програма Agrovar Carbon. От друга страна, покрай участието си в програмата земеделците започват да се интересуват повече от услугите на Agrovar. „В началото, като им обясним за програмата, фермерите си мислят само: „Аз колко пари мога да направя“ – казва Константин Харалампиев. – Но после въпросът става „Как по-добре мога да се грижа за почвата си?“.
Като проектен мениджър на въглеродната програма работата на Agrovar е да събере информация за всяко земеделско стопанство, което иска да се включи в нея – от използваните торове, през мениджърските практики, до годишните добиви и проби на почвите. Компанията играе и ролята на брокер, когато земеделците искат да продават генерираните сертификати.
До момента общият размер на земеделските площи, с които фермерите участват в Agrovar Carbon, е 37 хил. хектара. Съоснователите на Agrovar очакват, че до края на 2023 г. общата площ ще нарасне до 50 хил. хектара. Първите генерирани сертификати се очакват през 2024 г. „За първа година е доста показателно, че пазарът узрява“, казва Борис Коев. През следващите години двамата съоснователи се надяват да установят присъствие в страни като Румъния и Унгария. До някаква степен това се дължи на факта, че тези пазари са близки като структура на българския.
Свободният пазар на въглеродни кредити (да не се бърка с пазара на въглеродни квоти) привлича все повече интерес. Към момента Verra има издадени над 1 млрд. въглеродни сертификати, а броят на включените в нея програми (като Agrovar Carbon) надхвърля 2000.
През 2023 г. Европейският парламент пое ангажимент да забрани подвеждащи рекламни практики, които описват определени продукти като „въглеродно неутрални“ или „еко“. Очаква се регулацията да окаже влияние и върху пазара на въглеродни кредити, доколкото някои компании ги купуват именно с идеята да рекламират продуктите си като щадящи околната среда.
В България интересът към въглеродните кредити едва сега започва да се проявява и съоснователите на Agrovar вярват, че са попаднали на правилното място в правилното време. Макар засега участниците в програмата им да са няколко десетки, двамата очакват броят да скочи значително през следващите няколко години. „Може да звучи смело, но смятаме, че до 2030 г. можем напълно да декарбонизираме земеделието в България“, казва Константин Харалампиев.