Хроничното бъбречно заболяване протича тихо, а прогресията му до терминален стадий на бъбречна недостатъчност е незабележима

Водеща причина за ХБЗ са захарният диабет и артериалната хипертония – предупреди проф. д-р Борис Богов

Проф. д-р Борис Богов, дм, е специалист по нефрология и вътрешни болести. Национален консултант по нефрология до 2018 г., а след това главен координатор на Експертния съвет по нефрология към Министерството на здравеопазването и главен координатор на Експертния съвет по нефрология към БЛС. От 2020 г. е председател на Общото събрание на Медицинския факултет при Медицински университет – София, и ръководител на Катедрата по вътрешни болести на Медицинския факултет. Към момента проф. Богов е началник на Клиника по вътрешни болести в УМБАЛ „Света Анна“ АД. Проф. Богов е специализирал в областта на нефрологията, абдоминалната ехография, пункционната бъбречна биопсия във Франция, Япония, Холандия и САЩ.  Има множество публикации в български и чужди медицински списания. Удостоен е с редица отличия, като последното от тях е престижната награда „Проф. д-р Стоян Киркович“ на Медицинския факултет при МУ – София, за „изключителни постижения и цялостен принос в медицинската наука и практика“.

 

Проф. Богов, знаем, че бъбреците са нашата прецизна „пречиствателна станция“, която неуморно се грижи да изхвърля отпадните продукти от организма ни. Какво се случва с нас, ако тази функция намалее?

Бъбреците са органи с изключително важни функции за човешкия организъм. Те наистина са „пречиствателната станция“ на организма, но не само това. Тяхната основна функция е очистването на кръвта от крайните продукти от обмяната на веществата, елиминиране на лекарствени метаболити, токсини и др.

Освен очистителна функция бъбреците имат важно значение и за поддържане постоянството на вътрешната течна среда, което се изразява в няколко аспекта:
– поддържане постоянството на обема телесни течности чрез регулиране на елиминирането на вода;
– поддържане постоянството на осмотичното налягане чрез способността за концентрация и разреждане на урината;
– поддържане на електролитния и алкално-киселинния баланс (рН).

От друга страна, в бъбреците се произвеждат вещества с важни регулаторни функции в организма като например: ренин (вещество, участващо в регулацията на кръвното налягане), еритропоетин (фактор, имащ значение за производството на червени кръвни клетки), простагландини (вещества с рaзнообразни функции в редица органи) и др.

Много е важно да се отбележи, че за осъществяване на изброените бъбречни функции е достатъчен и само един функциониращ бъбрек. Ако тази функция намалее, в организма започват да се задържат вредни вещества, токсини, израз на които са покачване на остатъчно-азотните тела – серумен креатинин, урея, пикочна киселина, които допълнително увреждат и влошават бъбречната функция. Влошава се електролитният баланс в организма с покачване на серумния калий, повишава се артериалното кръвно налягане, нарушава се обемът на телесните течности, появяват се усложнения, свързани с намалената бъбречна функция, като вторична анемия, остеопороза и др.

Как протича хроничното бъбречно заболяване?

Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) представлява трайно увреждане на бъбречната функция и/или структура с давност над 3 месеца. ХБЗ е новата пандемия в Европа, и то тихата пандемия в Европа. Защо тиха? Защото хроничното бъбречно заболяване е асимптомно, протича тихо, а и прогресията му до терминален стадий на бъбречна недостатъчност е незабележима. ХБЗ води до редица усложнения – анемия, костни и сърдечносъдови увреждания. Наличието на хронично бъбречно увреждане крие риск и за увеличена лекарствена токсичност, ако не е изследвана степента на бъбречната функция. С напредване на ХБЗ рисковете за усложнения и смърт се увеличават.

Каква е честотата на ХБЗ в България спрямо Европа?

Броят на болните с ХБЗ нараства ежегодно в световен план, включително и в България. По данни на Българско нефрологично дружество 13% от българските граждани са с ХБЗ, спрямо 10% в Европа. Хроничните бъбречни заболявания са десетата по честота причина за смъртност в света. Очаква се в следващите години и с покачване на броя болни да достигнем до 5-о място по смъртност. А и 9 от 10 човека не знаят, че имат хронично бъбречно заболяване.

ХБЗ засяга над 850 млн. души в света и над 700 хил. българи. В Европа пациентите са приблизително 100 млн., а други 300 млн. са изложени на риск от развитие на ХБЗ. Процентът на недиагностицираните случаи на ХБЗ например в САЩ е около 64%, в Италия е 77%, Германия 84%, Франция 96%.

Кои хора имат най-висок риск от ХБЗ? Кои са рисковите фактори за развитие на хронично бъбречно заболяване?

Редица заболявания водят до трайно бъбречно увреждане, но водеща причина за ХБЗ са:
– захарният диабет
– артериалната хипертония.

Други болести, водещи до ХБЗ, са първични и вторични гломерулонефрити, наследствени бъбречни заболявания, дълготраен прием на някои медикаменти (напр. нестероидни противовъзпалителни средства) и др.

Прогнозата е, че ХБЗ ще нараства поради две причини – застаряване на населението и нарастващо разпространение на рискови фактори като диабет, сърдечносъдови заболявания и затлъстяване. Ако болестта не се открие навреме и не се управлява адекватно, разходите на здравната система ще се увеличават непрекъснато.

Как да разберем, че имаме хроничен проблем с бъбреците? Какви са най-честите и ранни симптоми на хроничното бъбречно заболяване?

За съжаление, огромен дял от пациентите нямат никаква клинична изява в ранните стадии на ХБЗ, когато може най-ефективно да се повлияе болестният процес. Ето защо е препоръчително провеждането на скринингови изследвания. Особено важни са те при рисковите групи – пациенти с артериална хипертония и захарен диабет, но също така и при данни за бъбречно заболяване в семейството.

Освен редовен скрининг, опазването на бъбречното здраве се провежда в следните направления:
– здравословен начин на живот
– контрол на артериалната хипертония и захарния диабет
– избягване на медикаменти, увреждащи бъбреците
– други

Цялостният здравословен начин на живот е от голямо значение за цялото тяло, но в частност и за бъбреците. Наднорменото тегло има директен негативен ефект върху бъбреците, но и влошава налична артериална хипертония, както и налично друго бъбречно заболяване. Тютюнопушенето е доказан фактор, който е свързан с прогресия на бъбречното заболяване.

Какви изследвания, които мониторират бъбречната функция, са необходими и с каква честота трябва да се правят? Към кого могат да се обърнат пациентите за тези изследвания?

Удачни за мониториране на бъбречната функция, които биха били и в контекста на профилактични изследвания за бъбречното здраве, са изследване:
– на серумен креатинин
– на урина с уринен седимент,
които може да се проведат при общопрактикуващите лекари. Препоръчително е тези изследвания да се провеждат поне веднъж годишно.
При преглед от нефролог освен описаните изследвния се провежда още и ехография на бъбреци или други по-специализирани тестове, които лекарят ще назначи. Задължителни подобни изследвания с изчисляване и на гломерулната филтрация трябва да се правят и на рисковите групи пациенти: тези със захарен диабет, артериална хипертония, метаболитен синдром и затлъстяване. Честотата на мониториране трябва да бъде ежегодно, а при наличие на микроалбумин в урината или данни за хиперфилтрация от изчислената гломерулна филтрация – дори и на 6 месеца.

Чрез масов скрининг, редовни прегледи при личен лекар или нефролог и своевременни профилактични мерки бъбречното здраве може да бъде ефективно опазено.

Какви съвети бихте дали, за да запазим бъбречното си здраве?

• Бъдете физически активни, но без използването на добавки, протеини и други стимуланти. Редовните упражнения могат да намалят риска от хронично бъбречно заболяване. Освен това имат отношение към подобряване на артериалното налягане и здравето на сърцето.
• Добър гликемичен контрол при пациентите със захарен диабет.
• Добър контрол на кръвното налягане. Удачно е при хора с фамилна обремененост за артериална хипертония, захарен диабет тип 2 и наднормено тегло целевата стойност на систолното и диастолното кръвно налягане да бъде до 135/85mmHg.
• Хората с наднормено тегло или затлъстяване са изложени на риск от редица здравословни състояния, които могат да увредят бъбреците. Здравословната диета с ниско съдържание на натрий, преработени меса и други увреждащи бъбреците храни може да помогне за намаляване на риска от увреждане на бъбреците. Съсредоточете се върху яденето на пресни съставки с естествено ниско съдържание на натрий, като карфиол, боровинки, риба, пълнозърнести храни и др.
• Редовният, постоянен прием на вода е здравословен за бъбреците. Точното количество вода, от което се нуждае всеки човек, зависи до голяма степен от здравословното му състояние и начина на живот. Фактори като климат, физическа активност, пол, цялостно здраве са важни и трябва да се имат предвид, когато се планира дневният прием на вода. Въпреки всичко удачният ежедневен прием е поне около 2000 мл.
• Пушенето доказано води до повишен риск от развитие на ХБЗ.
• Не приемайте самоволно и безконтролно противовъзпалителни и обезболяващи лекарствени средства. Особено внимателни трябва да бъдат хората над 65-годишна възраст.
• Всички хора, които са изложени на по-висок риск от увреждане на бъбреците,
е желателно да провеждат редовни скринингови изследвания в тази насока, особено:
– хора над 60 години;
– хора, родени с ниско тегло;
– хора, които имат сърдечносъдови заболявания или имат такива в семейството;
– хора, които имат захарен диабет;
– хора, които имат фамилна анамнеза за високо кръвно налягане;
– хора, които са с наднормено тегло;
– хора, които вярват, че може да имат увреждане на бъбреците.

Материалът има информативен характер и не е предназначен да замести консултацията с лекар. При въпроси, моля, консултирайте се с лекар. Материалът се публикува с подкрепата на „АстраЗенека България“. BG-8398/12.2023