Туризъм 2024: Дигитализация и персонализация
Председател на Асоциацията на инкаминг агенциите в България
Туристическият сектор се възстановява с постепенно връщане към обичайното потребителско поведение и мнозина разчетоха по-силния старт на ранните записвания през 2023 г. като приливна вълна. Очакванията бяха възходящият тренд да продължи дълго, като се игнорираше промяната в поведението след пандемията и инфлационните процеси.
В морския туризъм залагаха на тенденцията от предходната година за растящи цени в последната минута, което не се случи, защото голяма част от клиентите бяха взели на по-ранен етап решението си за почивка. Много хотели в България се оказаха в парадоксалната ситуация с 15-20% по-високи първоначално оферирани цени спрямо 2022 г., което наложили корекции надолу.
Летният туризъм генерира близо две трети от общия входящ туристически бизнес в страната на база на данните от НСИ. В периода януари–септември 2023 г. страната са посетили 10.2 млн. чужденци (50% с цел туризъм) спрямо 8.6 млн. за същия период през 2022 г., което е ръст от 19%. Влияние оказва позитивното развитие на градския туризъм, където възстановяването e по-бързо, особено в София.
Градският туристически продукт в столицата е пример за качество, което е добре да се следва в цялата страна. Цените са по-високи от средните за страната, и това е в резултат на качеството, както и по-високите разходи по продажбите, поради В2С пазара, на който работят, за разлика от морските и зимните хотели, които основно са делегирали това на туроператорите с всички предимства и недостатъци. Обещаващото развитие на София като туристическа дестинация определено води до инвеститорски интерес и доста нови проекти. Голяма част се управляват от международни вериги, а това улеснява навлизането на пазара, както и ползването на глобалния им маркетинг, договорите с корпоративни клиенти и с дистрибуционни канали, ноу-хау за оперативната дейност и др.
Отпадането на противоепидемичните мерки обаче води до свиване на потока от вътрешния туризъм с около 4% през 2023 г., а при морските курорти спадът е двоен. Тъжният извод е, че възходът на вътрешния туризъм в предходните години се дължи на пандемията. Пропусната беше много добра възможност за трайно привличане на повече български туристи в летния сезон. През зимния сезон обаче потокът нараства – тази зима българите може направят над 3.5 млн. пътувания предимно през уикендите в балнео, спа и ски курортите. Броят на чуждите посетители страната през зимния сезон също бележи ръст от 42% по данни на НСИ – от 1.95 млн. през 2022 г. до 2.78 млн. през 2023 г. (40% с цел туризъм).
Прогнозата за новия туристически сезон 2024 г. е добра, но трябва да се има предвид, че пазар Източна Европа е достигнал ниво на зрялост и резки покачвания едва ли са възможни. Очакваният ръст е 5-8%, на база на силни ранни записвания, които не трябва да се интерпретират като цунами от туристи.
Прогнозите за туристическия поток от Великобритания са обнадеждаващи. Най-големият британски туроператор Jet2Holidays анонсира близо 50% увеличение на капацитета за 2024 г., с което се компенсира негативният ефект от фалита на Томас Кук през 2019. Германският пазар също показва повишен интерес към България, но там предизвикателството е в осигуряването на достатъчно полети, тъй като чартърните компании се ориентират към дестинации с по-дълъг сезон. Положителни сигнали идват от туристическите борси в Турция заради решението на Европейския съюз за въвеждането на електронни визи, с което ще се облекчат пътуванията. С подобряването на визовата политика се очаква да се повишат посещенията на турски граждани до зимните и морските курорти.
През 2024 г. туристическият поток ще продължи да се влияе от политически, социални и икономически фактори, които изобилстват в негативен тренд в последните години. Развитието на конфликта в Украйна нанесе сериозна щета на туризма в страната – до голяма степен поради липсата на адекватна комуникация и кризисен ПР. Поради конфликта в Близкия изток туристите от Израел ще бъдат ограничени в програмите си до арабски дестинации и вероятно ще пренасочат ресурс към България. Всичко това с уговорката за волатилността на този пазар.
Туристическият продукт ще продължи да поскъпва поради краткия зимен и летен сезон. Нужни са инвестиции в подобряване на качеството, за да бъдат защитени по-високи цени. Алтернативата на инвестицията в качеството е спиралата съкращаване на разходи–по-лош продукт–последващо съкращаване на разходи и т.н.
Местните хотелски асоциации трябва да търсят нови решения за поддържане атрактивността на курортите извън сезона, като се осигури привлекателен вид в началните и крайните месеци. Добра новина е, че вече има български хотели и хотелски вериги, които не отстъпват по качество на чуждестранните, присъстващи на пазара.
Платежоспособните клиенти ще предпочитат Гърция и Турция като дестинации, където намират много по-добро съотношение цена–качество. Финансовите кризи показват, че тези клиенти не сменят дестинацията, а компромисът е в дните на престой или категорията на хотела.
Въпреки нарастващото благосъстояние в Европа чуждите туристи у нас си остават в икономичния сегмент, вероятно заради старомодния начин, по който се предлагат и промотират услугите. Близо 67% от туристите се информират в интернет, преди да вземат решение как и къде да организират своята ваканция, а туристическият бранш има какво да наваксва в интернет присъствието си.
През 2024 г. дигитализацията ще е приоритет. Българският туристически бизнес ще бъде принуден от пазара да инвестира в технологии. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Технологиите може да решат част от проблема с недостига на работна ръка. „Ако ви трябва машина и не я купите, ще стане така, че ще я платите, без да я имате“ е мисъл на Хенри Форд, абсолютно относима към ситуацията.
Днес въпросът за ИТ инфраструктура и софтуер се задава паралелно с този за качеството и вида на предоставяния продукт. В близко бъдеще туристически бизнеси ще губят клиенти поради невъзможност за дигитално интегриране на услугата, било то нощувка, трансфер, екскурзия, билет и т.н. Използването на човешки ресурси в Европа и по света става изключително скъпо и за да се запази конкурентоспособността, тенденцията е към комуникации на системи и все по-малко на хора.
През 2024 г. ще нарасне търсенето на персонализирани пътувания. Туристическият бизнес се стреми към все по-голяма модулност на предлагането и автоматизиране на процесите с цел задоволяване индивидуалните нужди и предпочитания при „сглобяването“ на пътуването. Възможността за click & mix, micro services, add ons ще стане част от задължителната оферта към клиента. Tik Tok и Instagram заместват туристическите каталози при младото поколение. Вече има успешни тестове на организиране на пътуване от изкуствения интелект на Google Bard.
Ще се засили значението на устойчивото развитие на туризма. Щадящо отношение към околната среда, използване на възобновяема енергия, използване на местни продукти, принос към регионалната икономика са сред факторите, които активно влияят на клиентския избор. Рекламата на водещи туристически компании ще се фокусира върху качеството на продукта и услугата и върху устойчивото развитие.
Текстът е част от рубриката Икономиката на България през 2024. В началото на новата година Forbes по традиция се обърна към мениджъри и предприемачи от различни сектори на икономиката, за да споделят какви са очакванията им за новата година.
