Умерен оптимизъм за икономиката през 2024 г.
Главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на ОББ
Перспективите пред икономиката и банковия сектор в България през 2024 г. ще продължат да зависят предимно от тенденциите в еврозоната, но ще изпитват влиянието и на специфични национални фактори.
Според нас най-вероятният сценарий за еврозоната е така нареченото меко кацане, което в числа означава намаляваща инфлация до 2.9% при слаб растеж на БВП от около 0.5% за 2024 г. Централният фактор за това развитие е политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ) за парично свиване, прилагана за борба с инфлацията, подобно на Федералния резерв и други централни банки. Тази политика води до поетапно повишаване на лихвите, които достигнаха безпрецедентните 4.0% за депозитната и 4.5% за лихвата за рефинансиране. Тези проценти на ЕЦБ се пренесоха на финансовия пазар и в банковия сектор, с което потиснаха икономическата активност и цената на някои активи в еврозоната. Това особено важи за активи, които потенциално бяха надценени, като например европейския сектор за недвижими имоти.
Нашите очаквания са, че лихвите на ЕЦБ ще се задържат докъм третото тримесечие на 2024 г., като могат да доведат до отделни икономически сътресения, както и биха могли частично да нарушат някои вериги за доставка. В същата посока ще действа и повишената макрофинансова несигурност поради войните в Украйна и Близкия изток, които, изглежда, няма да приключат съвсем скоро. Остават предизвикателствата, свързани и със Зеления преход, една от най-важните икономически теми в ЕС. За съжаление, в някои европейски страни се наблюдава известно неразбиране по този въпрос. Освен че ще подобри екологичната среда и качеството на живот, се очаква Зеленият преход да доведе до енергийна независимост на Европа и да даде силен технологичен тласък, повишавайки значително конкурентоспособността на европейските икономики.
На този фон икономическата позиция на България изглежда по-добра. Очакванията на ОББ са растежът през 2024 г. умерено да се ускори до 2.3% при спадаща средна инфлация до 5%. На практика страната ще продължи да печели от своето периферно положение в ЕС, тъй като политиката на парично затягане на ЕЦБ се пренася доста по-бавно от първоначално очакваното. А това означава, че банковият сектор ще продължи активно да подкрепя ръста на икономиката, както и домакинствата, през 2024 г. в унисон с политиката на правителството. Инфлацията ще продължи да спада, но по-бавно, отколкото в еврозоната.
Лихвите за фирмите нарастват, но много по-плавно от еврозоната и не предизвикват финансов шок за бизнеса. Що се отнася до домакинствата, там европейската тенденция е още слабо пренесена.
Въпреки ръста на цените българите продължиха да търсят жилищни имоти. От своя страна тези цени бележат увеличение от началото на 2021 г. като елемент от общия процес на ускоряване на инфлацията и това се наблюдаваше както в глобалната, така и в европейската икономика. Характерно беше, че у нас темпът на растеж при цените на жилищата изпреварваше този на инфлацията. Търсенето, движещо този процес, се увеличи поради няколко причини. Първата е ръстът в доходите на домакинствата (той също изпреварваше инфлацията). Също така жилищните инвестиции се оказаха една от малкото алтернативи за много българи (вкл. като защита от обезценка на спестяванията). Ниските лихви по ипотечните кредити дадоха възможност на хората да се сдобият със собствен дом. В съответствие със забавянето на инфлацията цените на жилищата леко се успокоиха към началото на 2023 г., но по последни данни през второто тримесечие темпът им отново премина в двуцифрен (10.7% на годишна база срещу 9.5% през първото тримесечие). Тази динамика е обратна на ситуацията в повечето европейски страни.
Не очакваме българската икономика да остане „изолиран остров“ от европейските тенденции през 2024 г., но те най-вероятно ще продължат да оказват въздействие върху нашата икономика – плавно покачване на лихвите и забавяне ръста на цените на недвижимите имоти.
Поддържаща база за това „изолирано“ развитие е високата ликвидност на банковия сектор и неговата стабилност. В сравнение с други страни от ЕС той показва най-високи показатели не само за ликвидно покритие, но и за капиталова адекватност. Следователно силните резултати на банковия сектор за 2023 г. отразяват ролята му на двигател за местния икономически растеж и му позволяват допълнително да укрепи своите капиталови буфери. По този начин секторът остава стабилен и в добра позиция да продължи подкрепата си за местната икономика.
Фискалната политика също ще подкрепя растежа през 2024-та. Предвижданите по-високи бюджетни разходи за пенсии, заплати и т.н., както и амбициозната програма за капиталови разходи ще стабилизират ръста на потреблението и инвестициите, а така и на брутния вътрешен продукт като цяло. От своя страна усвояването на еврофондове може значително да усили това влияние.
Така за 2024 г. очакваме продължаване на растежа на ипотечното и потребителското кредитиране, макар и едноцифрен, докато бизнес кредитирането ще реализира положителни резултати, близки до тези през 2023 г. Ще продължи растежът и на спестяванията, очакваме и относителният дял на срочните депозити постепенно да нараства, тъй като конкуренцията в индустрията трябва да доведе до постепенно увеличаване на цените на депозитите.
Риск за растежа през 2024 г., който вече донякъде се материализира, идва по линия на свиване на износа, голямата част от който отива за ЕС, а Германия, която е в техническа рецесия, е и най-големият търговски партньор на България. Предвид сценария за еврозоната за нисък, но все пак положителен растеж, този риск ще продължи да се проявява.
Като цяло оставаме умерени оптимисти за икономическото развитие през 2024 г., което, като най-голямата финансова група в страната, активно ще подкрепяме.
Текстът е част от рубриката Икономиката на България през 2024. В началото на новата година Forbes по традиция се обърна към мениджъри и предприемачи от различни сектори на икономиката, за да споделят какви са очакванията им за новата година.
