Настигаме ли Европа?
Фразата, че „България е най-бедната страна в Европа“, е една от най-обичаните у нас. Много хора я повтарят с някакво упоение, сякаш заклинателното ѝ произнасяне само по себе си доказва истинността на всичко останало, което имат да кажат.
От една страна, тази фраза е истина, макар и само донякъде (само след 2006 г. и само по отношение на Европейския съюз, а не на Европа изобщо). И не е добре тази истина да бъде пренебрегвана, особено при сравнение с Румъния. До 2006 г. Румъния, макар и с малко, беше по-бедна от България по водещия показател БВП на човек от населението по покупателна способност. Днес Румъния е далеч, с около 13 процентни пункта, напред. Въпросът защо това се случи е важен и би могъл да доведе до съвсем конкретни и полезни изводи, като например този за макроикономическото значение на правораздавателната система.
От друга страна обаче, толкова обичаната фраза за България като най-бедната в Европа далеч не изчерпва цялата истина. Примерно тя не може да даде отговор на въпроса „с колко е най-бедна“, а има разлика дали е най-бедна на една четвърт от средното европейско ниво, или е най-бедна на две трети. Също така любимата заклинателна фраза не може да даде отговор на въпроса: „Най-бедни сме, но настигаме ли?“. А има разлика между това да си най-беден все на едно и също ниво и да си най-беден, но с все по-малко, и да настигаш кога по-бавно, кога по-бързо.
Един по-внимателен отговор на подминаваните в упоението от любимата фраза всъщност значително по-важни въпроси би довел до доста интересни разсъждения.
Последните данни на Евростат, публикувани в средата на декември 2023 г., покриват периода 1995–2022 г. През 2022 г. България е най-бедна в ЕС, с БВП на човек по покупателна способност на 62.1% от средния за ЕС, или близо две трети.
Дали това е много или малко, е в очите на съзерцаващия, но не е зле да се напомни, че в годината на началото на преговорите на България за членство в ЕС, 1999 г., този показател е бил 27.9%, или малко над една четвърт. Това наблюдение води към втория въпрос, този с настигането. За 23 години България е намалила изоставането от измерения чрез този показател среден стандарт на живот в ЕС от 72.1 (при 27.9%) на 37.9 (при 61.2%) процентни пункта. Това е настигане средно с по пункт и половина на година. Този факт не е повод за някакъв възторг, но все пак отговорът на въпроса дали България настига Европа е ясно и недвусмислено положителен. Всъщност за тези 23 години с данни от началото на преговорите за членство в ЕС има една-единствена, 2013-а, в която има леко изоставане на България.
Темповете на настигане също не са еднакви в различни периоди. В годините на преговори и кандидат-членство, 2000–2006, настигането е средно с по пункт и половина на година от вече споменатите 27.9% до 38.6%. В годините от началото на членството до ковид кризата, 2007–2020, настигането е значително по-бавно, със средно малко над един пункт годишно – от 38.6% до 54.7%.
За двете години след ковид кризата, 2021-ва и 2022-ра, настигането е средно с по 3.7 пункта на година – от 54.7% до 62.1%, като наваксаните 5.4 пункта само за 2022 г. са абсолютен рекорд за България, откакто съществува показателят, като са двойно повече от следващите рекордни години 2005-а и 2008-а. Едва ли е разумно да се очаква, че тези темпове ще продължат все така и през следващите няколко години, но си струва да се отбележи, че ако темпът от последните две години се запази, България „ще настигне Европа“ някъде през 2033 г.
Това едва ли ще се случи. Но фактите остават. Да, България продължава да е най-бедната страна в Европейския съюз със стандарт на живот, който наближава две трети от европейския. Тя е в устойчива тенденция на настигане на този стандарт вече близо четвърт век, като през последните две години, заедно с Хърватия, е най-бързо настигащата страна в съюза.
