2023 г. и отвъд: преглед на здравния пазар
Генерален мениджър на IQVIA за България
Достигането на следпандемична ера е примамлива перспектива за почти всички по света – след сътресенията от последните три години. Политиците в развитите и развиващите се икономики се пренасочват от режим на криза към режим на възстановяване с фокус върху по-дългосрочните проблеми на устойчивостта. Комплексните компромиси остават, а в основата на резолюциите през следващото десетилетие ще бъдат подобрената ефективност и качество на здравните грижи, основаващи се на решения, базирани на доказателства.
Най-големият двигател на разходите за лекарства през следващите пет години все още се очаква да бъдат глобалните ваксинации срещу COVID-19, но като оставим настрана пандемията, глобалните разходи за лекарства продължават да се движат от иновациите и да се компенсират от загубата на патенти и по-ниските разходи за генерични и биоподобни медикаменти [1].
Гледайки напред, трябва да се изправим пред предизвикателствата за следващите години. Въз основа на нашия пазарен анализ здравните системи не са подготвени или финансирани, така че да предоставят ефективно здравеопазване в съответствие с обществените очаквания. БВП на страните в най-добрия случай не расте, което води до по-ниско финансиране. До 2050 г. населението на света над 60 и 80 години съответно ще се удвои и утрои [2]. Последствията от пандемията доведоха до дълго време на чакане за достигане на здравни грижи, насищане на болниците и като цяло ниска удовлетвореност на пациентите. Недостатъчно финансираната първична помощ и липсата на профилактика, скрининг и социални грижи оказват натиск върху болничния капацитет. Здравните специалисти са изправени пред прегаряне.
Глобалният фармацевтичен растеж се очаква да се забави в светлината на финансовия натиск на ключови пазари. По отношение на продажбите на лекарства, глобалната стойност е съсредоточена в три водещи терапевтични области, които продължават да стимулират растежа – онкология, антидиабетици и имунология.
Ако погледнем към Европа, пет основни политически теми оказват влияние върху европейския пейзаж. Това са дигиталната промяна – дигиталната трансформация в здравеопазването, достъпът на пациентите до иновации (а иновациите не са разпространени равномерно в цяла Европа), справяне с недостига на продукти, нарастващото значение на екологичното, социалното и корпоративното управление (ESG) и подобряването на сигурността на доставките – свързано с необходимостта да се подготвим за следващата криза.
Когато погледнем към фармацевтичния бизнес – основното предизвикателство пред фарма компаниите е да преодолеят пропастта между клиничното и търговското за интегрирана стратегия, базирана на доказателства. Клиентската връзка също се развива, като дигиталните разходи достигат ново равновесие с разходите за контакти лице в лице след високия скок през 2020 г.
В България: общият фармацевтичен пазар достига 2.59 млрд. евро към MAT09 2023 г. [3], движен главно от сегмента на лекарствата по лекарско предписание, записвайки 12% ръст спрямо предходния период. Еволюцията на този сегмент се движи главно от нарастване на обема, който се удвоява по размер, главно в онкологията. Изключително скъпите терапии (с цена над 500 евро на опаковка) на пазара са основният източник на растежа. Ако разгледаме независимо аптечния и болничния пазар на лекарства, болничният пазар расте повече от два пъти по-бързо от аптечния през последните години, движен от нови иновативни терапии. С 19% ръст за последните години, онкологията остава основният двигател на растежа там. С годишен темп на нарастване от приблизително 9% през последните години, аптечният канал на продажби на лекарства по лекарско предписание е по-зрял и диверсифициран. Сърдечносъдовите терапии са най-големият клас терапии в сегмента в него (20% от целия).
Нашите очаквания са, че пазарът на лекарства по лекарско предписание ще има нисък двуцифрен ръст през следващата година, след ръста от 13% през 2023 г., очакване, основано на пазарните тенденции и данните на IQVIA България. Растежът и на аптечния, и на болничния пазар ще бъде подхранван както от нови, така и от вече установени продукти.
Ние вярваме, че фармацевтичният бранш ще обхване повече от молекулата – че бизнесът ще повиши релевантните за пациента резултати и ще навигира по сложния път на лечението. Фокусът ще бъде пациентите да бъдат далеч от болниците чрез повишаване на ефективността и укрепване на извънболничната помощ. Поглеждайки дори в дългосрочен план – до 2030 г., ние очакваме, че данните и технологията ще позволят на платците да упражняват повече контрол. Здравните системи ще бъдат богати на данни и цифрово активирани и както системите, така и играчите ще имат централна роля. Тъй като алгоритмите и изкуственият интелект ще трансформират в даден момент решенията за грижи, ключови ще бъдат здравните специалисти, които влияят на екосистемите. Пациентите ще бъдат в центъра на решенията и разбирането за тяхното преживяване ще остане критично [4].
В глобален и местен контекст българският пазар ще бъде под двоен натиск. От една страна, това ще бъде подобряването на ефективността на използване на оскъдните средства в контекста на по-скъпи терапевтични схеми, насочени към подобряване на живота на пациентите. Това би могло да стане чрез фокусиране върху подходящо разпределение на общите средства за здравеопазване, правилно наблюдение на резултата, като същевременно има правилен баланс между иновативните лекарства за определена категория пациенти и достъпни лекарства, когато това е възможно. Платците по целия свят, и в Европа, преразглеждат своите системи за ценообразуване и възстановяване на разходите, за да използват по-добре средствата и да преминат към здравно обслужване, базирано на стойност.
От друга страна, това ще бъде натискът да се позволи по-добър достъп до здравни услуги. Тук говорим не само за лекарства, но и за подходящи планове за превенция и скрининг. Както и за достъп до иновативни лекарства, придружени от иновативна и прецизна диагностика, насочени към подобряване на цялостното здравеопазване на населението, които същевременно допринасят за общото намаляване на разходите за лечение на основните и съпътстващи заболявания.
Трябва да се предприемат осезаеми стъпки за преглед на ефективността на средствата в цялата система на здравеопазване (болнични/амбулаторни, услуги/лекарства), да се създадат здравни програми за превенция и скрининг за най-важните терапевтични области (напр. онкология), както и да се внедрят дигитални решения, позволяващи наблюдението на пациенти, реални разходи и резултати (например пациентски регистри, инструменти за отчитане на резултатите от лечението и други).
Александра Боско се присъединява към IQVIA през 2019 г. като ръководител на консултантския екип на IQVIA Румъния и след една година заема позицията на генерален мениджър на IQVIA Румъния. От 2023 г. тя разширява отговорностите си с България и Молдова, ръководейки тези пазари, за да даде тласък на търговския бизнес на IQVIA, управлявайки стратегическите и бизнес операции. В тази си роля тя отговаря за разрастването на IQVIA в сферата на по-широко здравеопазване и свързването на заинтересованите страни в здравната система.
Александра Боско идва в IQVIA с 16 години опит, от които 12 в отдели за управленско консултиране в големи консултантски фирми (KPMG и PwC), където е предоставяла широк спектър от услуги на клиенти в различни индустрии. В тези роли тя се е специализирала в оперативни и стратегически проекти, пазарни анализи, както и реинженеринг на бизнес процеси. Ръководила е проекти в сектора на здравеопазването, включително за платци и доставчици, производствени предприятия, частни клиники и фармацевтични компании.
[1] The Global Use of Medicines 2023, IQVIA institute report.
[2] CMS Fact Sheet, 2023 and WHO, November 2022.
[3] According IQVIA gathered data for Sales from Wholesalers to Pharmacies and Hospitals, Rx and OTC Registered products.
[4] SMR 2023: Establishing winning mentality, prepared for IQVIA Basel by Graham Lewis and Ivan Sebest.
