Автомобили 2024: Електрификацията диктува модата
Управител на BMW Group България
В световен план автомобилната индустрия бележи умерен темп на растеж. Той е по-ярко изразен в растящите икономики на Югоизточна Азия и Източна Европа, докато в развитите пазари и НАФТА (Северноамериканско споразумение за свободна търговия) е с по-плавни стъпки и понякога с променлив темп.
Основни фактори, които влияят на пазарните движения, са акумулирано високо ниво на търсене в годините след пандемията, силни трендове в подкрепа на електрификацията и обновяване на автомобилния парк в Китай и Югоизточна Азия, както и в някои от страните на Западна, Северна и Централна Европа. Постепенно се възстановяват веригите на доставка, които преживяха съществен шок – по време на локдауна и породеният от войната между Русия и Украйна. Наблюдава се и съживяване на логистичните вериги, което спомага за повишаване на използването на производствените капацитети и в комбинация с високия брой сключени договори доведе до ускоряване на реализацията.
Водещата тенденция с огромна преднина пред всички останали е електрификацията.
В България растежът на пазара, който е съществен, е базиран до голяма степен и на по-големия срив в периода на пандемията. През изминалата година, в резултат на постепенното възстановяване и нормализиране на глобалното производство, станахме свидетели на свръхвъзстановяване и връщане към тренда на растеж, който се наблюдаваше до 2019 г. Въпреки това продажбите на нови автомобили няма да достигнат до нивата от 2008 г., когато са били с най-високи показатели. Съществени промени настъпват в дяловете на отделните пазарни играчи.
Както и в другите развити пазари, и в България наблюдаваме висок дял на финансираните сделки, в диапазона 65–70%; инфлационните движения водят до леко увеличение на кешовите покупки. За разлика от другите европейски пазари делът на оперативния лизинг, т.е. покупката на услуга, значително изостава зад покупката на стока, т.е. финансов лизинг на автомобили – притежанието съществено изпреварва ползването, като поне засега не се наблюдава тренд на промяна.
Друго различие е цената на кредитния ресурс. На база на високата ликвидност на населението, фирмите и финансовите институции, както и на изострената конкурентна среда, цената на финансирането остава на значително по-ниско равнище не само спрямо страните в региона, но и в сравнение с някои от страните в еврозоната. Това помага за запазване на сравнително високо равнище на нови сделки.
Електрификацията в България е по-скоро стихиен, неуправляван от държавата и институциите процес. Движи се от търсенето и предлагането, а за съжаление, то е на значително по-ниско равнище от средното в ЕС и се определя както от липсата на мерки за подкрепа за обновяването на парка и електрификация, така и от празнота по отношение на пазарно значими решения в изграждането на зарядна мрежа.
Една от най-характерните черти на българския автомобилен пазар е доминацията на внос от употребявани автомобили – в това няма промяна. Съотношението на броя на нововнесени, в голямата си част с висока степен на износване автомобили варира от 7 до 10 към 1 спрямо новите през различните години. Този тренд консервира високата възраст на българския автомобилен парк, която е свързана с високи разходи за поддръжка, ниска техническа надеждност и изключително ниска екологичност. Разбира се, това явление води до широка база за развитие на сив пазар, ощетява държавата и обществото.
ПРИ ПРОГНОЗИРАНЕ НА РАЗВИТИЕ НА ИНДУСТРИЯТА през следващите месеци и години трябва да бъдат проследени някои важни трендове и фактори.
В световен план се забавя тенденцията за напредване на автономното управление – това е свързано с правни ограничения, ограничения, произтичащи от пътната мрежа и броя на технологично остарели автомобили.
Автомобилната индустрия се намира във фаза на преизграждане на ритейл структурите. Този процес се развива динамично в Европейския съюз, Китай, както и отделни индивидуални пазари. В основата на тази трансформация е необходимостта от създаване на непрекъсната комуникация с потребителите в различните канали, както и изключително бързия процес на дигитализация на процесите. Тези промени са и пряко отражение на очакванията на потребителите за ефективна комуникация, транспарентност в офертите и постигане на най-високо качество в обслужването. Тези промени засягат всички сегменти от автомобилния пазар.
Поведението на потребителите силно се влияе от промени в регулаторната среда и от общественото мнение; отчита изключително бързото технологично развитие, особено в посока задвижващи системи и интегрираност на автомобила, и реагира много директно на финансови стимули. Промяна в някой от тези фактори може в кратки периоди да доведе до диаметрални размествания в клиентското търсене. Особено нагледни примери за това могат да се намерят в скандинавските страни, Нидерландия, Китай, както и в някои по-близки страни като Австрия, Гърция, Словения и Румъния.
В очакване сме на обявяване на стандарта Евро 7, изискванията свързани с e-call, както и мерки, които поставят изключителен фокус върху електрификация BEV (чисто електрически автомобил) и PHEV (електрически плъгин хибрид автомобил). Възможно е постепенното въвеждане на ограничения за достъп на автомобили с висока степен на износване и опасност за околната среда до градски райони или до цели градове. Трендът замърсителят плаща се отразява все повече в облагането както с централни, така и с местни данъци. Обществената среда все повече реагира негативно/отхвърлящо по отношение на автомобили с висок екологичен отпечатък.
В България очакваме стъпки по отношение на изграждане на автомобилен регистър, който да помогне за просветляване на състоянието на автомобилния парк, процеси по отношение на създаване на контрол и прозрачност в сервизното обслужване и техническите прегледи. За промени в законодателството и регулациите е трудно да се говори, но има сигнали от държавните институции за осъзнаване на сериозността на съществените отклонения и дефицити в автомобилния парк на страната.
Както за цялата икономика, така и в частност за автомобилния сектор съществено влияние бихa оказали процесите и промените, свързани с подготовка на интегриране на еврото.
Не е изключено 2023-та да се окаже пик на растежа – заради натрупването на доставки по договори от 2021 и 2022 г. Очакването ми за 2024 г. е, че без промяна в съществени законодателни изисквания по отношение на вноса и придобиването на употребявани автомобили ще има позитивен ръст, но поради високата база на 2023-та той ще бъде съществено забавен.
