Земеделие 2024: Тест на устойчивостта
Съосновател, НИК
В много индустрии 2023-тa бе година на охлаждане – от една страна, охлаждане на инфлация, а от друга – охлаждане на инвестиции и на настроения. Тази тенденция не подмина и земеделието в световен план, но още по-конкретно – българското.
След една много добра 2022 г., 2023-тa предвещаваше облаци от високи производствени цени и влошен пазар на продукцията. Основни продукти като пшеница, царевица и слънчоглед реализираха спад близо два пъти на пазарните си стойности в пика си през 2023-тa спрямо 2022 г., въпреки че в много случаи тяхната себестойност беше от 30 до 50% по-висока през 2023 г.
Тези специфики на изминалата година, в комбинация със сухото лято и внос на продукция от Украйна, накараха няколко подсектора да инициират националните протести през септември. Те от своя страна показаха няколко неща – от една страна, колко бързо земеделските производители могат да станат единни, а от друга – колко сериозен PR проблем има земеделието в България.
Доста хора в обществото ни, които не знаеха проблемите в сектора и текущата ситуация, реагираха с почуда защо има протести, и последваха немалко истории – някои от тях реални, а повечето не – какви коли карат земеделските производители и за какво си харчат парите. Една от положителните новини, която дойде малко след протестите, беше отварянето на приема за инвестиции по Плана за възстановяване, което даде доза оптимизъм на земеделските производители да инвестират в нови технологии и модернизация на стопанствата си.
Всички тези проекти ще трябва да бъдат разгледани и одобрени от държавната администрация през 2024 г. За съжаление, така очакваната стратегия за напояване ще остане мираж и през тази година.
2024-та не предвещава към този момент да бъде много по-различна от 2023 г. Това ще е година, в която само най-гъвкавите и устойчиви стопанства биха планирали да инвестират, докато голяма част от земеделските производители ще очакват по-добри времена. Една от надеждите на част от фермерите, че настроенията в Европа към Зелената сделка се обръщат и има готовност за намаления на някои от целите, свързани с нея, и най-вече амбициозните цели с намаление на използването на пестициди.
Както в Европа, така и в САЩ има сериозно притеснение, че голяма част от крайните потребители все още не са готови да платят премията на продуктите, произведени от устойчиви практики. Добрата новина е, че има все повече инициативи за въглеродно секвестиране и участието в тавива проекти помага на земеделските производители да компенсират част от разходите си. Устойчивостта в земеделието е тема на почти всички събития в сектора, а това отваря теми като регенеративно земеделие, почвено здраве и генни модификации на растенията с цел по-голяма устойчивост на климатичните промени.
Друга тенденция, която ще се засили през 2024 г., е появата на автономни машини. И ако в сектори като транспорт и строителство тези технологии все още не са въведени, то земеделието, и в частност българското, показва, че са готови да решат част от проблемите си, свързани с работната ръка. И най-вече да се отговори на въпроса „Защо някой би решил да работи в земеделието?“.
Една от добрите новини в тази посока е, че Комисията по земеделие към Народното събрание предложи законодателни промени, които ще регулират използването на дронове за селскостопански нужди и така България ще бъде една от първите държави в Европа, която ще има регулации в тази област.
Текстът е от рубриката на Forbes “Икономиката на България през 2024|
