Милиардерът от бизнес с автомобили, за когото никой не знае

Тери Тейлър е собственик на повече от 120 автокъщи в САЩ, но малцина знаят много за него: „Той е като Батман.“

В един зноен ноемврийски следобед в Уест Палм Бийч, Флорида, Тери Тейлър вдига телефона си от офиса си на брега на морето.

„Знам, че сте се свързали с всички, които познавам“, казва той, „така че смятам, че е време да ме чуете.“

След седмици на опити да се свържем с Тейлър – неуловимият милиардер, който стои зад една от най-големите групи автокъщи в САЩ – или с всеки, който знае нещо за него, най-накрая се чуваме със самия него.

„Ще се съглася да отговоря на няколко въпроса“, казва Тейлър, който признава, че опитите му за потайност са умишлени. 72-годишният Тейлър никога не е давал интервю. Всъщност той рядко сяда за каквото и да било, пропуска повечето срещи дори със собствените си сътрудници и се съгласява да се появи на конгреси или конференции само при условие, че няма да бъде представян на никого.

„Той е като Батман“, казва един от източниците. „Чуваш за него и се възхищаваш на работата му, но никой не го е виждал в реалния живот.“

В продължение на четири десетилетия Тейлър тихо е изградил разрастваща се империя, въпреки че е оставил повече от няколко следи, стига да знаете къде да търсите. След като получава съвет от дългогодишен източник, Forbes започва да разследва задълбочено Тейлър и неговите Automotive Management Services, като преглежда десетки бизнес документи във Флорида и разговаря с осем души, които знаят за него, включително анализатори, конкурентни търговци на автомобили и бизнес партньори.

Според Forbes нетното богатство на Тейлър възлиза на 1.9 млрд. долара. По-голямата част от него е свързана с неговия дял от 75% в Automotive Management Services, който притежава повече от 120 автокъщи в Америка и възлиза на около 1.6 млрд. долара. Но подобно на алтер егото на Батман – Брус Уейн, Тейлър също има склонност към добрия живот. Той е похарчил поне 180 млн. долара за разкошни жилища, включително 30 млн. долара за пентхауса на Томи Хилфигер в Ню Йорк през 2019 г. Той също има частен самолет за 45 млн. долара с инициалите TT на опашката.

От момента, в който Тейлър за пръв път се захваща с продажбата на автомобили, е изминал около половин век. Баща му, Уорън Тейлър, отваря магазин за употребявани автомобили Ford в Дейтона Бийч, след като се връща от четиригодишна служба в морската пехота. В тийнейджърските си години Тери работи в компанията и според бизнес регистрите на Флорида през 1975 г., става вицепрезидент когато е само на 23 години. Скоро след това баща му решава да продаде бизнеса си.

„Не беше като със семеен бизнес“, казва той. „Нищо не ми беше предоставено.“

Използвайки парите, събрани от работата за баща си, Тейлър започва самостоятелен бизнес и през 1982 г. купува първата си дилърска агенция за нови автомобили в Дейтона Бийч, продаваща Ford.

„Винаги се обличаше в току-що изгладени ризи или костюми, дори във Флорида, където е горещо, и това донякъде вдигаше нивото на всички останали“, казва Гари Йоманс, който управлява дилърството от близо половин век. „Той имаше фотографска памет. Можеше да изрежда номерата на всичко, което е притежавал. Нищо не може да му се изплъзне.“

Не след дълго Тейлър купува други дилърски центрове в Северна Флорида, като този път продава нови модели Ford и Toyota.

„Купувах по една-две тук и там, в зависимост от колко позволяваха пазарните условия“, спомня си той. „Използвах някои заеми – предимно в брой.“

Според Рей Чиколо, собственик на 13 дилърски центъра в района на Нова Англия, е сравнително лесно да превърнете един дилърски център в много, стига да спечелите доверието на правилните хора.

„След като производителят на марката добие повече доверие във вас и банката види, че сте доказали, че можете да управлявате успешно дилърството, стават по-гъвкави по отношение на финансовите условия“, казва той. „Нещо като домино ефект е, след като имате няколко дилърства зад гърба си.“

Когато Тейлър започва да разширява дейността си извън Флорида в средата и края на 80-те години на миналия век, той осъзнава, че не може да управлява всички обекти сам. Затова започва да си партнира с мениджърите си, за да се увери, че неговата широкообхватна автомобилна империя остава добре управлявана.

Той се обръща първо към Йоманс – първия мениджър, когото наема. През 1986 г. Тейлър му продава 25% от дилърството, което Йоманс управлява в продължение на четири години. „Бях благодарен“, казва Йоманс. „Това изобщо не е често срещано. Човек се гордее с нещо по по-различен начин, когато е собственик и това не му е просто работа.“

Йоманс остава главен мениджър и все още притежава 25% от дилърството, което сега се нарича Gary Yeomans Palm Beach Ford. (Той не казва колко е платил първоначално за своя дял и колко струва сега.)

Тъй като през 90-те години Тейлър продължава да изкупува дилърски центрове, той често задържа действащия генерален мениджър на новопридобития дилърски център, като му предлага капитал, за да продължи да управлява бизнеса на място, докато Тейлър запазва мажоритарната си собственост. Понастоящем в мрежата на Тейлър има приблизително 100 генерални мениджъри, всеки от които има дял от около 25%, според Тейлър.

„Голяма част от успеха в този бизнес се дължи на хората“, казва Тейлър. „Когато разполагате с правилните хора, обикновено ще успеете.“

Към 2000 г. Тейлър започва да се издига нагоре, като луксозните автомобилни марки като Mercedes, Lexus и Porsche започват да заемат все по-голяма част от империята му и от печалбата му. Според анализатори от автомобилната индустрия дилърствата от висок клас често генерират два пъти по-високи приходи в сравнение с дилърствата на потребителски марки.

Но рецесията засяга тежко Тейлър и други автомобилни дилъри, тъй като продажбите на автомобили спадат с повече от 30%. Дилърите започват да фалират, излизайки на пазара със „значителни отстъпки“, според Даниел Имбро, анализатор на автомобилната индустрия в Stephens.

Тейлър успява да се задържи на повърхността благодарение на броя на дилърските центрове, с които разполага, и на начина, по който различните обекти успяват да обменят информация и да се ориентират към други услуги с по-голям марж, като финансиране, поддръжка и продажба на части.

Тейлър се възползва от по-силната си позиция и придобива много други дилърства на ниска цена. Въпреки че не иска да каже колко точно е купил по онова време и колко е платил, той изчислява, че броят на дилърствата му е нараснал с около 15% в началото на 2010 г. „Това не е нещо, което очевидно сме планирали да се случи, нито пък сме искали да се случи, но това беше възможност и ние се възползвахме“, казва Тейлър. „Имаше много дилърски центрове за продажба.“

Едно от най-големите придобивания на Тейлър е изкупуването на 15 дилърства на базираната в Тенеси Alexander Automotive, която той купува за неразкрита сума през април 2011 г., според Федералната търговска комисия.

Докато бизнесът се разраства, Тейлър се старае да остане в сянка. За разлика от други дилърски магнати, той никога не кръщава нито една от тях на себе си. „Това е бранш, в който собствениците имат голямо его и обикновено кръщават дилърствата си на себе си, а на всеки автомобил името им е изписано на видно място отзад, но той е аномалия, защото при него е точно обратното“, казва Циколо. Automotive Management дори не посочва колко дилърства притежава на уебсайта си или в съобщенията за медиите.

Тъй като всеки от дилърските му центрове е регистриран като отделно дружество с ограничена отговорност или корпорация, е почти невъзможно да се проследи колко общо притежава. Има една подробност: дружествата с ограничена отговорност обикновено следват един и същ формат на заглавието – ТТ, инициалите на Тейлър, последвани от местоположението на дилърството. TT of Palm Bay Inc. например е действителното име на „Gary Yeomans Palm Bay Ford“, въпреки че няма да намерите това написано никъде извън фирмения регистър. Forbes открива 40 такива дружества.

„Харесва ми да не съм много видим“, казва Тейлър. „Това много улеснява нещата.“

Този подход невинаги остава под негов контрол. През 2017 г. един от управителите на дилърството на Тейлър завежда дело срещу него за измама. Според съдебните документи Майкъл Петрело, на когото Тейлър е дал заем от 980,614 долара през 2014 г., за да купи 20% дял в дилърството на Ford Lincoln в Тенеси, обвинява Тейлър, че е пренасочил парите от дилърството към собствените си джобове.

Между 2014 и 2017 г., твърди Петрело, Тейлър е завишавал разходите за услуги и е укривал приходи от Петрело. В иска се казва още, че Тейлър е направил това отчасти, за да принуди Петрело да продаде обратно своя дял.

В съда адвокатът на Тейлър се бори да запази в тайна колко дилърски центрове бизнесменът притежава, като заявява, че броят им е „изключително секретен“, макар че Тейлър признава пред Forbes, че те са „над 120“.

Делото е уредено през 2018 г. при неоповестени условия. Петрело не отговаря на молбите за коментар от Forbes.

„Нека просто кажем, че имахме разногласия относно начина, по който се управлява автокъща“, казва Тейлър и добавя: „Едно несъгласие в живота ми с вероятно над 150 партньора е доста добро досие според мен.“

Тези партньорства са помогнали на Тейлър да живее твърде разкошно, за да се скрие. Той е имал яхта на стойност 30 млн. долара, Mia Elise II, която продава през декември. Има  и поне седем къщи, за които е платил 180 млн. долара (сега те се оценяват на 270 млн. долара). Основната му резиденция е крайбрежно имение за 115 млн. долара в Палм Бийч, където той и семейството му живеят от 2003 г. насам. Колекцията му от жилища очевидно е станала толкова тромава, че при първия контакт с Forbes той не разпознава адреса на един от имотите във Флорида на свое име, макар че скоро след това си спомня, че това е жилище, което е купил за майка си през 2022 г. за 7.5 млн. долара.

Когато не е вкъщи или на път за някой от далечните си дилърски центрове, Тейлър вероятно е в офиса си в Уест Палм Бийч. Той има няколкостотин служители, повечето от които прекарват времето си в търсене на възможности за разрастване.

„Все още правя същото, което правех преди 30, 20, 10 години“, казва Тейлър. „Все още съм в централата ни през повечето дни.“

Йоманс се съгласява: „Тейлър не се е променил много от 30-те си години насам. Той все още е човек, който винаги ще вдигне телефона, винаги отзивчив“, казва той. „И лидерският му стил не се е променил. Той не е рязък, а винаги е човекът, който ще обсъди нещата с теб.“

Е, може би не винаги.

Друг милиардер – Дон Ханки, който управлява Hankey Group, базирана в Лос Анджелис империя за автомобилно кредитиране, на стойност 22.5 млрд. долара (активи), се опитва да сключи сделка с Тейлър по време на рецесията. „Искахме да накараме всички негови магазини да ни дадат своите почти първокласни или второкласни кредити“, казва Ханки.

Двамата са водили разговори около 2013 г., но според Ханки планът е пропаднал, след като се е сблъскал с проблем, с който се сблъскват дори милиардери при комуникацията с Тейлър: не е могъл да го накара да се срещнат лично.

 

От Девин Шон Мартин