Глобалното охлаждане
AIBEST
По-важно е да си бърз, отколкото голям. Така накратко може да се опише потенциалът за развитие на всяка компания във високотехнологичния сектор. Тази максима важи с особена сила в контекста на бързото развитие и популяризиране на AI.
След двуцифрен ръст от близо 17% през 2022 г. (по данни на годишния доклад на AIBEST), прогнозата ни за развитието на сектора през 2023 г. е по-консервативна. Ще продължим да увеличаваме дела ни в брутния вътрешен продукт на България, но реалният ръст на сектора ще се изразява в едноцифрен процент. Охлаждането в технологичната индустрия, и в глобалната икономика като цяло, ще продължи и през 2024 година. Затова прогнозата ни за настоящата година е с позитивен знак, но с още по-нисък процент на растеж.
Това развитие на пазара се дължи на съвкупността от допълващи се глобални и локални фактори.
Глобалната геополитическа ситуация и множеството конфликти в момента в различни точки по света – от Европа, през Близкия изток, до Далечния изток (потенциалното развитие на отношенията между Китай и Тайван), са фактори, които създават несигурност за инвеститорите.
Другата неизвестна е свързана с резултатите от множеството избори през следващата година по целия свят. Предстоят избори в Щатите, в една немалка част от европейските държави, в Индия, в Русия, а също така ще има избори и за европарламент. Това ще е определящо за посоката на световната икономика – дали от глобална няма да се трансформира към по-протекционистки местни икономики.
Глобалните икономически процеси също дават осезаемо отражение. Рецесията вече се настани в част от големите пазари в Европа. И в допълнение с високите лихвени проценти води до по-малко инвестиции и избягване на риска, от което вече страдат стартъпи, венчър капитал фондове и т. н. Тези икономически процеси ще предизвикат по-силно охлаждане основно в технологичната индустрия.
Последният глобален, но не и по значение фактор е изкуственият интелект, чиято роля за развитието на високотехнологичната индустрия може да се оцени двояко. Към настоящия момент много от компаниите от всички сектори са по-скоро в етап, в който правят оценка как могат да го интегрират в процесите си, за да оптимизират разходи и да станат по-ефективни. Разбира се, това се отразява негативно както на инвестиции в R&D, така и на пазара на труда у нас и глобално.
От друга страна, комерсиализирането на AI и появата на множество приложения, създадени на основата на изкуствения интелект, ще намерят приложение в различни аспекти от живота ни. Тяхното разработване и популяризиране ще доведе до положителен ефект върху развитието на технологичната индустрия на глобално ниво.
Процесите, от които зависи нашият сектор на локално ниво, са малко по-различни, но също толкова важни. На първо място това е политическата нестабилност, която предизвиква предпазливост по отношение на инвестициите, особено при компаниите от високотехнологичния сектор. Поради факта, че компаниите от нашата индустрия не инвестират в недвижими материални активи, по-лесно и по-бързо вземат решение за излизане от даден пазар в сравнение с една индустриална компания.
Затова е много притеснителен фактът, че българската държава няма ясна стратегия за привличането и запазването на инвеститори от високотехнологичния сектор и квалифицираните кадри, които са ангажирани в него. Ние сме една от двете държави в ЕС, която не предлага поощрения и данъчни облекчения за компаниите, които развиват R&D дейност. На фона на изключително лимитирания работен пазар ние имаме изключително некачествено образование (и според последните резултати от PISA) и реално неработеща система за издаване на сини карти за високотехнологични кадри от страни извън ЕС. Това в дългосрочен план е изключително голяма заплаха за развитието на икономиката ни и допълнителна тежест за бизнеса, който трябва да направи още инвестиции, за да подготви нужните му кадри.
Фокусирайки се върху разходната част на компаниите от сектора на изнесените услуги и технологиите, няма как да пропуснем липсата на предсказуемост в данъчната политика на България. Поредното вдигане на максималния осигурителен праг в „12 без 5“, т.е. броени дни преди старта на приложението му, при затворен процес на бюджетиране на компаниите през есента, е изключително рисков ход за загуба на инвестиции във високотехнологичния сектор в дългосрочен план.
Само този акт ще коства на компаниите от сектора едно допълнително утежнение в размер на близо 400 млн. лв. Едновременно с това от 1 януари в сила влиза и споразумение на ЕС, според което корпоративният данък на големите компании става минимум 15%. С това страната ни изгубва едно от конкурентните си предимства, с което се опитваше да привлича големите инвеститори. И тъй като често се правят популистки сравнения как в повечето държави данъците са значително по-високи, отколкото у нас, нека не забравяме, че всички тези държави са припознали високотехнологичния бизнес за приоритетен, заради високата добавена стойност, която дава на икономиката. И на базата на прилаганите облекчения компаниите от нашия сектор не заплащат там данъците в пълния им размер.
България като малък пазар има и своите предимства, въпреки че до момента се възползваме по-скоро само от недостатъците. Предимствата са свързани с това, че като малка структура ние можем да сме много по-лесно адаптивни, особено чрез внедряването на изкуствения интелект. С бързи и смислени промени – както на ниво държава, така и на ниво компании – имаме възможност да изпреварим по-големите и тромави пазари и да наваксаме изоставането на икономиката ни. Нужна е обаче ясна стратегия и реални действия, които да подпомогнат развитието на високотехнологичния сектор. Защото в дългосрочен план ние не сме просто една отделна индустрия, а сме интегрирани във всички индустрии в икономиката ни, които искат да са конкурентоспособни в близките години.
Текстът е от рубриката на Forbes “Икономиката на България през 2024|
