Основателят на Lululemon трупа състояние, но изпуска милиарди. Поглед в борбата му да продължи напред

Измина десетилетие откакто Чип Уилсън напусна своята модна марка, вдъхновена от йогата, в разгара на спорове. Милиардерът, който се отказа от по-голямата част от акциите си преди години, все още търси ново наследство – подкрепя друга компания за спортни облекла, инвестира в недвижими имоти и се надпреварва да лекува рядка болест.

Часът е малко преди 10 сутринта, когато в дъждовната неделя на Уест Вилидж в Ню Йорк зад ъгъла на Пето авеню се задава висока фигура. Облечен в свободни спортни шорти и бяло поло за тенис, Чип Уилсън тича към интервюто си за Forbes. Това е доста впечатляваща гледка. Заради рядко генетично заболяване, което превръща мускулите му в каша, двуметровият милиардер ходи трудно. Походката му е скована и има тенденция да пада. Въпреки това в този момент той тича и успява да стигне до интервюто точно навреме. „Всяка стъпка, която правя, трябва да е много внимателна,“ подчертава 67-годишният Уилсън. Той е основател на Lululemon, гиганта в областта на спортните облекла, а богатството му е оценено на 7 млрд. долара, най-вече благодарение на оставащия му дял от 8% в компанията.

Уилсън се оттегля от модната марка, която основа през 2013 г., след скандал, в който посочва „телата на някои жени“, по-конкретно на тези с по-пълни бедра като причина на проблемът с прозрачните клинове на компанията. През изминалата година той разказа повече за състоянието си – рядка форма на мускулна дистрофия, която бавно намалява мускулната сила в горната част на тялото и раменете. Макар че е диагностициран с фацио-скапуло-хумерална мускулна дистрофия преди повече от 30 години, повече от десетилетие преди да основе Lululemon през 1998 г., едва миналата година той разкрива диагнозата си. Той започва борба със заболяването, което засяга около 870 000 души по света. През март 2022 г., разказвайки за нуждата си от инвалидна количка, милиардерът обеща 75 млн. долара на новата организация, която създаде, за да изкорени заболяването до 2027 г.

Досега Solve FSHD е отпуснала близо 31 млн. долара на учени и предприемачи с креативни идеи как да забавят развитието на болестта или да я излекуват напълно. Подкрепата на труда в сферата дава надежда на една общност, която дълго време е била пренебрегвана за сметка на по-тежки мускулни заболявания. Пример за това е заболяването мускулна дистрофия на Дюшен, за която филмовата звезда Джери Люис информираше публиката в ежегодно телевизионно шоу в продължение на повече от 40 години. Амиотрофичната латерална склероза (АЛС) е невродегенеративно заболяване, което се популялизира с предизвикателството Ice Bucket Challenge през 2014 г. 

„ФСХД е бавно прогресираща болест. Тя е инвалидизираща, но не е животозастрашаваща. Мисля, че това е другата причина за липсата на изследвания“, казва изпълнителният директор на Solve FSHD д-р Ева Чин, която Уилсън наема през юни 2022 г. Преди това Чин е помагала за разработването на лекарства за АЛС.

Това е най-новият пример за усилията на Уилсън да създаде наследство различно от Lululemon, което се оказва нелесна задача. Като най-голямият индивидуален акционер на компанията, въпреки че е продал три четвърти от дела си през годините, Уилсън се е възползвал от най-много от невероятния финансов успех на фирмата си. Lululemon днес има пазарна капитализация от над 60 млрд. долара и се нарежда на 7-мо място сред най-големите компании за облекло в света отчасти благодарение на пандемията, когато приходите скачат от около 4 млрд. долара до над 8 млрд. долара. Когато стойността на акциите на Lululemon скача, Уилсън добавя близо 4 млрд. долара към нетното си състояние от 2020 г. насам. Все пак ако не беше продал голяма част от акциите си, нетното богатство на Уилсън щеше да струва над 20 млрд. долара днес.

Уилсън напуска компанията си в немилост точно преди златните ѝ години, но никой не се терзае за Lululemon повече от него. След напускането си Уилсън започва дългогодишен кръстоносен поход срещу компанията, критикувайки ръководството ѝ без никакъв филтър – в самопубликувана книга, в публикации в блогове и в безброй интервюта. Според него компанията е изгубила от поглед основния си продукт и пазар. В отговор той бива лишен от възможността да назначава представител на борда през 2019 г. под предтекста, че е нарушил подписаното от него споразумение през 2014 г. Днес, докато йога индустрията процъфтява, компанията изглежда глуха за критиките на създателя си. „Той може да говори каквото си иска, но цифрите показват, че компанията няма нужда от него“, казва Дейвид Шварц, анализатор в Morningstar, който покрива Lululemon.

Макар че компанията му е продължила напред, Уилсън все още се опитва да направи същото. Forbes разговаря с предприемача за пътя му след напускането – пътуване, изпълнено с провали, ново начало и различен вид успех. Той има късмет, залагайки заедно с китайски инвеститори в европейска марка спортни облекла, в диверсификацията на недвижимите имоти във Ванкувър, както и в кампанията си за забавяне на напредъка на ФСХД.

В рамките на две години след като се оттегля от поста си на председател на борда на директорите в Lululemon на фона на общественото възмущение, Уилсън се занимава с новото си предприятие Kit & Ace. Компанията предлага „техническо облекло“ – термин, който Уилсън обича и който се отнася до дрехи, специално разработени, често с модерни технологии, за конкретни цели. Марката предлага дрехи от кашмирена вълна, които могат да се перат в пералня. Финансирана е от Уилсън, но е ръководено от съпругата му Шанън и сина му Джей Джей. Според New York Times, семейството си поставя за цел да реализира продажби на стойност 1 млрд. долара до 2020 г. Но това не се случва. До края на 2016 г. марката има 61 магазина в пет държави, но година по-късно затваря половината от тях. Година след това семейство Уилсън продават компанията на Джордж Цогас, бившия изпълнителен директор на Lululemon. Днес Kit & Ace, наскоро закупена от Unity Brands, има само шест обекта.

Вместо да създаде още една марка, серийният предприемач поема в друга посока. През 2019 г. той колаборира с китайския гигант Anta Sports Products, който е и собственик на Fila и третият по големина производител на спортни стоки в света след Nike и Adidas. Той придобива базираната в Хелзинки Amer Sports, компанията майка на Arc’teryx в сделка за 5.2 млрд. долара. Уилсън инвестира близо 1 млрд. долара за дял от около 21% в Amer, а няколко месеца по-късно отпуска още 100 млн. долара за дял от 0.6% в Anta.

Въпреки че Уилсън няма официална титла в Anta или Amer, т.е. не е член на борда на директорите на двете компании, милиардерът определя Amer като свой основен фокус. „Това е мястото, където е мозъкът ми вероятно през 90% от времето,“ казва той. Той е прекарал последните няколко години като задкулисен съветник на деветте марки на Amer, които включват марката за ски Atomic и марката за обувки Salomon. Фокусът му е бил да ги трансформира от „много мъжки, и много инженерни“ до по-привлекателни за обикновения потребител, по-специално женския пол. Той казва, че се е фокусирал конкретно върху изграждането на търговски отпечатък за тези типично зимни марки, което е включвало и разширяване на пролетните и летни колекции.

Засега изглежда, че действията му се отплащат. Нетните продажби на Amer са скочили с над 30% от 2.9 млрд. долара през 2021 г. до 3.7 млрд. долара през 2022 г. През септември Amer Sports подаде документи за първично публично предлагане в САЩ, стремейки се към оценка от 10 млрд. долара според  Bloomberg. Ако това число се запази, стойността на инвестицията на Уилсън ще се удвои до 2.7 млрд. долара за четири години. Иван Су, базиран в Китай анализатор от Morningstar, който следи IPO-то на Amer, определя самооценката на компанията за „разумна“ въз основа на финансовите данни на Amer и на множителите, прилагани към други публично търгувани конкуренти. Въпреки това той отбеляза, че е необходимо Amer да става публична. В договора за придобиването на компанията е включено, че ако фирмата не получи поне 200% от продажната си цена в рамките на пет години от придобиването, миноритарният инвеститор FountainVest, базиран в Хонконг частен инвестиционен фонд, има право да извърши търговска продажба. В договора се казва, че в този случай Anta ще има право на първото предложение за придобиване на целия акционерен капитал на FountainVest.

„Няма да коментираме по повод на пазарни слухове“, заявява Йохана Пасонен, говорителката на Amer в отговор на въпроса за потенциалното IPO. Компанията отхвърля и искането на Forbes за интервю. Междувременно представител на Анта не отговоря на исканията за коментар.

„Това, което Amer се опитва да продаде са възможности за растеж“, казва Су и подчертава че много от марките на Amer в момента са „много слабо популяризирани“ в Азия, въпреки че присъствието им на пазара нараства.

Уилсън също жъне успехи в канадските недвижими имоти. Той притежава най-скъпия дом в Британска Колумбия – крайбрежен комплекс с площ 15 000 кв. м, на стойност 55 млн. долара, със седем спални, девет бани и тенис корт на осеяния с имения Пойнт Грей Роуд във Ванкувър. Но това е само върхът на неговата империя за недвижими имоти.

Позовавайки се отчасти на детската си страст към играта „Монополи“, което играл в продължение на 10 години, Уилсън създава Low Tide Properties с приятеля си и изпълнителен директор Дейвид Фъргюсън през 2010 г. Така започва да купува имоти в целия Ванкувър. Уилсън казва, че не участва в ежедневното управление на компанията. В един момент той си поставя за цел да вложи 65% от богатството си в недвижими имоти до 2030 г., но впоследствие решава, че това е малко вероятно. „Вероятно ще имаме късмет да стигнем до 20% и то купувайки максимално бързо“, казва той в подкаста Canadian Real Estate Investor. Досега Low Tide е похарчила над 2 млрд. долара за закупуване и обновяване на 64 имота, според президента на компанията Андрю Чанг. Той не отговори на допълнителните въпроси за това каква част от тези пари принадлежат на Уилсън и не даде подробности за десетките имоти, които според него Low Tide притежава, но не фигурират на уебсайта на компанията. Според консервативната оценка на Forbes делът на Уилсън в 36-те имота посочени на уебсайта на Low Tide възлиза на около 500 млн. долара, което включва някои имоти, които са съсобственост с други фирми, както и неговото имение. Представители на Уилсън и Low Tide не отговориха на допълнителните въпроси на Forbes.

Дори и в днешния нестабилен пазар на недвижими имоти инвестициите на Уилсън изглеждат добре. Според данни събрани от Avison Young търговските имоти, които съставляват по-голямата част от портфолиото на Low Tide в района, са увеличили стойността си повече от два пъти през последното десетилетие. Офис сградите се продават средно за 800 щатски долара на квадратен фут през 2023 г., което е с 450 щатски долара от цената през 2013 г. Според Робин Бантейн, местният директор на Avison Young, цените на офис имотите все още са по-ниски в сравнение с тези по време на пандемията, но пазарът се е възстановил по-добре от много други поради липсата на предлагане във Ванкувър.

„Видяхме, че след пандемията светът се завърна на работа, което повлия значително на пазарът на офиси. Мисля обаче, че във Ванкувър пазарът е сравнително устойчив и мисля, че това може да е заради нашата разнообразна икономика“, каза той.

За това допринася и фокусът на Low Tide върху процъфтяващото пространство на науките за живота във Ванкувър. Според Чанг в момента Low Tide разполага с 500,000 квадратни метра площи в областта  и 14 наематели, разпределени в четири сгради. Фирмата планира да застрои над 2 млн. кв. метра в района през следващото десетилетие с визия за „24/7 общност, ориентирана към транзита и устойчива“ с „най-добрите удобства“, подобно на лондонския King’s Cross, в перспективния квартал на Ванкувър False Creek Flats. „Мисля, че ще продължим да наблюдаваме как тази екосистема процъфтява, расте и се развива“, казва Бънтaйн.

Въпреки че Ванкувър остава основният ѝ пазар, през 2018 г. Low Tide се насочва към недвижимите имоти в Сиатъл, като се фокусира основно върху жилищни имоти в града и предградията му. Днес фирмата притежава четири жилищни сгради, включително Met Tower, която притежава съвместно с Continental Properties и за която в края на миналата година е осигурила 110 млн. долара за рефинансиране.

Според Уилсън инвестициите в недвижими имоти са „забавни“, но той все пак признава, че не това е неговата страст. „Има 1 000 милиона нюанса в управлението на голям бизнес и аз ги знам всички в областта на облеклото, но не и в сферата на недвижимите имоти“, казва Уилсън.

Все пак спортното облекло е онова, което наистина раздвижва Уилсън. Към края на интервюто разговорът отново се насочва към Lululemon. Двамата представители, с които той пътува, сигнализират, че е време да приключваме – Уилсън има друга среща. Но милиардерът продължава да говори.

Що се отнася до съвременния наръчник на Lululemon, Уилсън все още има много претенции. Той има свои лични (и, както се досещате, противоречиви) предпочитания, като например неприязънта му към „цялото многообразие и приобщаване“ на Lululemon и външния вид на хората в рекламите на компанията, които според него изглеждат „нездравословно“, „болнаво“ и „не вдъхновяващо“, както той изтъква пред Forbes. „Опитват се да станат като Gap – всичко за всички“, казва Уилсън. „А според мен определението за марка е, че не си всичко за всички… Трябва да си наясно, че не искаш да обслужваш определени клиенти.“

Макар че неговата тирада срещу по-приобщаващия маркетинг показва защо Уилсън не е човекът, който може да управлява търговска верига през 21-ви век, той невинаги греши. Уилсън беше голям критик на придобиването на стартъпа за домашно фитнес оборудване Mirror през юни 2020 г., който струваше 500 млн. долара. След това в началото на октомври, точно след срещата с Forbes, Lululemon обяви, че закрива Mirror на фона на ново партньорство за „ексклузивно цифрово съдържание“ с компанията за оборудване за домашни упражнения Peloton. Тя уволни 120 служители и закри цялата инвестиция от половин милиард евро.

Уилсън е скептичен и по отношение на разширяването на дейността на компанията в областта на по-модерно облекло като мъжки ризи, което той определи като „ужасяващо“ и противоречащо на първоначалната мисия на компанията да произвежда висококачествено спортно облекло. „[Тези дрехи] се продават на висока цена само заради техническите продукти на Lululemon“, казва той. „В крайна сметка това е нещо, което аз наричам лоши печалби.“ Независимо от това, акциите на Lululemon са се повишили с близо 60% през последната година.

Но макар това да е добра новина за най-големия ѝ акционер, ясно е, че той е амбивалентен по отношение на успеха ѝ. Без значение какво ще прави след Lululemon, ясно е, че все още не може да се откаже от нея. Добра или лоша, тя винаги ще бъде неговото наследство.

Текст: Джемайма МакЕвой

Превод: Ренета Георгиева