Кризата в Червено море удари химическата индустрия в Германия
Химическият сектор в Германия, който е най-големият в Европа, започва да усеща затруднения от забавянето на доставките през Червено море, предаде Ройтерс.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Важният азиатски внос в Европа в момента отнема повече време за транспорт, тъй като корабните компании отклоняват плавателни съдове около Африка и далеч от Червено море и Суецкия канал след нападенията на йеменските бунтовници.
- Макар че германската индустрия е свикнала с нарушаването на доставките след пандемията и войната в Украйна, последиците от ограничения трафик през търговската артерия започват да се проявяват, като заводът на Tesla в Берлин е най-видната жертва до момента.
- Германският химически сектор, третата по големина индустрия в страната след автомобилите и инженеринга, с годишни приходи от продажби на стойност около 260 млрд. евро, разчита на Азия за около една трета от вноса си, идващ от страни извън Европа.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„В момента отделът ми за доставки работи три пъти по-усилено, за да осигури нещо“, казва Мартина Найсвонгер, главен изпълнителен директор и собственик на компанията Gechem GmbH & Co KG, която смесва и бутилира химикали за големи индустриални клиенти.
ЗАВИСИМОСТ ОТ АЗИЯ
Германският профсъюз в индустрията VCI отдавна изтъква зависимостта от азиатския внос, като отбелязва, че макар да очаква спирането на производството да е ограничено до отделни случаи, забавянето на вноса през Червено море е допълнително бреме за вече отслабената индустрия.
„Последиците са особено забележими при средните по размер химически компании“, отбелязва главният икономист на VCI Хенрик Мейнцке и допълва, че тези компании често получават значителна част от суровините си от Азия.
Транспортната криза в Червено море се случва в момент, когато германската индустрия вече е под натиск заради рецесията, както и високите разходи за труд и енергия. Според S&P Global химическият сектор в Европа наред с автомобилния и търговията на дребно е най-уязвимият.
Освен забавянето на вноса химическите компании посочват по-високите разходи за гориво, тъй като танкерите, превозващи важни суровини, се нуждаят от около 14 дни повече, за да пристигнат. Те допълват, че тези разходи може да бъдат прехвърлени на клиентите само частично.