България е сред най-зависимите от емигрантски пари икономики в ЕС
Следя информационните технологии, телекомуникациите и стартиращите компании.
Парите, които българите зад граница вливат в местната икономика, генерират 2.2% от брутния вътрешен продукт на България през 2022 г.
Според Евростат това поставя България сред икономиките в Европейския съюз, които са най-зависими от т.нар. емигрантски пари. Това обикновено са парите, които българите в чужбина изпращат на близките си, както и възнагржденията, които са заработени в чужбина, но се превеждат в България.
Емигрантските пари се считат за важен източник на доходи в бедни икономики, където доходите и жиненият стандарт са ниски. Според Евростат България е на последно място по жизнен стандарт в ЕС.
Най-зависима от емигрантските пари в съюза е Хърватия (7.6% от БВП), следвана от Латвия(3.2%), Румъния(2.9%), Люксембург(2.7%) и Белгия (2.3%). България си дели шестото място с Унгария, която също генерира 2.2% от своя БВП под формата на пари от емигранти.
За сравнение – средно за ЕС емигрантските пари са под 1% от БВП.
Статистиката щеше да е малко по-различна, ако в Европейския съюз имаше повече страни от Западните Балкани. В Косово например емигратнските пари се равняват на над 17% от БВП. В Черна гора делът нахвърля 13% от местната икономика.
Емигрантските пари често се сравняват с чуждестранните инвестиции, доколкото и двете представляват приток на пари в местната икономика. В България чуждестранните инвестиции през 2022 г. са достигнали 5.251 млрд. лв., по данни на БНБ. По икономически отрасли най-много чуждестранни инвестиции са направени във финансовия и застрахователния сектор, малко над 2 млрд. лв., следван от преработващата промишленост (1.924 млрд. лв.) и търговията (788 млн. лв.)
