Енергията през 2024 г.: Какво да правим с мрежата и AI?
Светът се бори с последствията от енергийната криза, в която сам се вкара. Войната в Украйна, новият конфликт в Близкия изток и ръстът на потреблението в развиващите се икономики не помагат за намиране на изход. А на хоризонта се задава и енергиен вампир от невиждан мащаб…
Какво се случи в енергетиката през 2023 г.?
Въпреки рекордно топлата зима в Северното полукълбо светът не успя да се отскубне от хватката на енергийната криза и през 2023 г. Да, цените паднаха от историческите рекорди на 2022 г., но са далеч от нормалността – особено във вносители на енергийни ресурси като Европейския съюз.
Всяка дискусия за глобалната енергетика неизбежно започва с Китай. През 2022 г. Китай осигури 26.4% от глобалното потребление на първична енергия. През 2023 г. търсенето на всичко бързо се развихри. Очакванията са за 5% ръст на потреблението на електроенергия, което се осигурява основно от въглища – 4% ръст на местния добив в комбинация с над 65% ръст на вноса. Потреблението на нефт и природен газ ще нарасне с около 7-8%. Нито поредната година на рекордни инвестиции в слънчеви, вятърни, ПАВЕЦ и ядрени централи, нито субсидираните продажби на милиони електромобили успяват да ограничат съществено фосилните горива.
САЩ са вторият най-голям потребител с дял от 15.9% от световната жажда за енергия през 2022 г. Те обаче заемат водеща роля едновременно в добива и потреблението на нефт и природен газ. През 2023 г. САЩ стават и най-големият износител на втечнен природен газ, надминавайки Катар и Австралия. Потреблението на въглища в САЩ намалява, но добивът расте, движен от скока на износа към Европа с около 22%. Изграждането на нови ВЕИ и продажбите на електромобили в САЩ не вървят според очакванията.
Индия е третият най-значим консуматор с дял от 6% от глобалното енергийно потребление. Икономиката є се развива с бързи темпове (над 7% ръст на БВП за 2023 г.), а в страната живеят 1.5 милиарда жители, които използват само 25 GJ на човек годишно – три пъти по-малко от средното за света. Всичко това предпоставя бесен ръст на енергийното потребление по всички линии. Очакваните стойности за 2023 г. са главозамайващи – 8% повече електричество, 8-9% повече нефт и газ и 13% повече въглища. ВЕИ все още представляват много малък дял от производството на електричество, а електромобилите тепърва трябва да се появяват по пътищата на страната в значими бройки.
След това в класацията се нареждат Русия (4.8% от глобалното потребление за 2022 г.), Япония, Канада, Бразилия, Южна Корея, Иран. Германия е чак на 10-о място, което ще бъде загубено още през 2023 г. за сметка на бурно растящите Саудитска Арабия и Индонезия. Топлата зима и свиването на индустриалното производство в Германия водят до намаляване на потреблението на електричество (>5%), природен газ (>15%) и нефт (4%). Окончателното затваряне на ядрените централи през април води до намаляване и на производството на ток – през 2023 г. Германия за първи път от много години ще бъде нетен вносител.
Положението е подобно навсякъде в ЕС, като България не е изключение. След рекордната 2022 г. производството и потреблението на електричество у нас се свиват с 21% и 5%. Срив се наблюдава и в потреблението на газ от индустрията. Само петролните горива държат стабилно потребление, защото то е свързано повече с мобилността на индивидуално ниво, а електромобилите все още не са проникнали значително. Голям ръст на инвестициите и производството през 2023 г. ще отчетат само фотоволтаиците, които ще достигнат до около 3.5 GW инсталирани мощности. В България също преживяхме невиждани явления – станахме нетен вносител на електричество (по време на ремонтите на АЕЦ „Козлодуй“) и регистрирахме първите нулеви и отрицателни цени на пазара „Ден напред“ на електроенергийната борса.
Какво очаквам да се случи през 2024 г.?
Допусканията ми за новата 2024 г. включват продължаване на конфликта в Украйна, задълбочаване на кризата в Газа и появата на нови точки на напрежение. ЕС ще продължава да стагнира и изборите през месец май може да доведат до отрезвяване в зелените ни амбиции. САЩ ще отчетат по-слаб икономически ръст, но Азиатско-Тихоокеанският регион и Арабският свят ще продължат да растат с бързи темпове. В Дубай (COP28) светът взе решение да удвои усилията си за увеличаване на енергийната ефективност. През 2024 г. към масовата електрификация и бесния ръст на потреблението в развиващите се страни ще се присъедини и изкуственият интелект. От енергийна гледна точка това означава ръст на потреблението на ИТ в десетки и стотици пъти, а те вече поглъщат около 20% от електричеството на света. По-лошото е, че говорим за базова енергия, която трябва да е налична във всяка секунда.
Нефтът си остава най-значимият енергиен източник на глобално ниво. Делът му малко спадна покрай ковид политиките, но през 2023 г. отново ще се завърне до 33% от потреблението. Въпреки всички усилия на ОПЕК+ цената му засега остава стабилно под $90 на барел, което не ограничава консуматорите. Електромобилите яхнаха вълната на субсидиите в Китай и Европа и през 2023 г. отчитат силни продажби. Ръстовете обаче видимо затихват, а делът им в световен план дълго време ще бъде твърде малък. Корабният транспорт и полетите вече се възстановиха и през ден правят нови исторически рекорди. През 2024 г. не очаквам промяна в ролята на нефта. Това е валидно дори и да видим ценови шок, свързан със задълбочаване на някой геополитически конфликт.
Въглищата, вторият най-значим енергиен източник, покриващ 27% от глобалното потребление, се радват на бум на търсенето в развиващите се страни. Китайският добив продължава да бъде основният двигател на световната икономика. Индия заяви намеренията си да увеличи местния добив с 60% до 2030 г. В Южна Африка виждат енергийната си сигурност през инвестиции във възстановяване на ТЕЦ. На много места плановете за използване на втечнен природен газ пострадаха от високите цени и бяха заместени с въглища. Въпреки ограничаването на ползването им на Запад, въглищата ще запазят позицията си като основен източник за производство на евтин и надежден ток.
Природният газ е толкова ценен за световната икономика – не само като енергиен източник (около 24% от потреблението), а също за производство на торове и химикали. Това ясно се вижда в САЩ, които през 2023 г. ще отчетат поредния исторически рекорд на добива и на потреблението и износа. Благодарение на новите технологии и инвестиции газът вече е наличен навсякъде. В опитите си да се освободи от въглеродно-интензивните въглища цял свят инвестира в терминали за регазификация и газови ТЕЦ. Дори цените не могат да спрат възхода на природния газ – той ще се ползва все повече и до няколко години ще задмине въглищата.
Делът на модерните ВЕИ в глобалното потребление (7.5% през 2022 г.) ще направи пореден рекорд през 2023 г. Към тях трябва да добавим и добрата стара хидроенергия, която остава позабравена, въпреки че дава 6.7% от глобалното потребление. Над половината от глобалните инвестиции във ВЕИ се реализират в Китай, докато в Европа и САЩ се наблюдава забавяне на ръста. Това е най-видимо при вятърната индустрия, която стагнира и отново се налага да бъде спасявана. През 2023 г. фотоволтаиците привлякоха лъвския дял от парите, но пренасищането на мрежата с тях води до бързо отрезвяване – всеки нов проект създава все по-ниска добавена стойност и затруднява функционирането на мрежата. На COP28 се взеха решения за утрояване на инвестициите във ВЕИ, но това изглежда невероятно на фона на високите лихви, слабата възвръщаемост на такива проекти, инвестиционните нужди на мрежите и недостига на суровини. Биомасата няма как да добави много капацитет, защото това би се отразило тежко на горите на планетата. Геотермалната енергия има потенциал, но той няма да се реализира в мащаб в близките няколко години. Като цяло ВЕИ ще продължават да растат на световно ниво, но ще си останат добавка към микса, вместо да заменят фосилните горива.
COP28 ще бъде запомнен със завръщането на света към ядрената енергия. Дори ЕС вече я призна за „устойчива“, а САЩ отново инвестират значими суми в развойна дейност. Големите пари вече се ориентират натам – акциите на уранодобивните компании растат с невиждани темпове. Ядрената енергия няма как да направи рязък скок през 2024 г., но завръщането є вече се очертава.
Не очаквам 2024 г. да донесе значими промени в родната енергетика. Ако цените на въглеродните квоти се запазят над 70 евро/тон, въглищните ни ТЕЦ ще продължат да страдат под натиска на газовите централи в съседни страни. Това ще доведе до планове за изграждане на нови газови ТЕЦ у нас. ПАВЕЦ „Чаира“ няма да започне работа, а проектите за други ПАВЕЦ ще започнат да се сблъскват с бюрокрацията. Фотоволтаиците ще започнат да се самоизяждат – още през месец март нулевите и отрицателни цени на борсата ще станат почти ежедневие. Много е вероятно да се въведат т. нар. договори за разлика, които да им гарантират спасителни плащания. Мрежата ще достигне максимума на капацитета си и ще спре да присъединява нови слънчеви мощности. Въпреки всичко средните цени на тока ще останат високи и ще продължат да оказват натиск върху енергоемките индустрии. Изваждането на домакинствата на свободния пазар на ток ще стимулира газификацията и топлофикациите, но най-масово ще си остане отоплението на дървесина.
Добрата новина за 2024 г. е, че дори средният европейски избирател започва да проумява какво се случва. Очаквам преосмисляне на някои енергийни политики. Изкуственият интелект ще поглъща все повече базова енергия. В резултат светът ще бъде изправен пред две нови дилеми: Как да надградим мрежите, така че да поемат повече ВЕИ? Как да задоволим енергийния глад на ИИ без повече въглища?
