Външният дълг се увеличава номинално, но е по-нисък спрямо БВП
Брутният външен дълг в края на ноември 2023 г. е 44.403 млрд. евро, с 448.5 млн. евро повече в сравнение с края на ноември миналата година, но в същото време намалява до 46.5% от БВП от 51.2% година по-рано, показват предварителни данни на Българска народна банка (БНБ).
КЛЮЧОВИ ЧИСЛА
- Дългосрочните задължения възлизат на 37.2 млрд. евро, като се повишават с 1.811 млрд. евро.
- В евро са деноминирани 80% от брутните външни задължения, при 79.5% година по-рано.
- Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на ноември 2023 г. е 10.665 млрд. евро (11.2% от БВП), и нараства с 2.176 млн. евро спрямо година по-рано.
- Външните задължения на Централната банка са 2.056 млрд. евро, с 214.6 млн. Евро по-малко от ноември 2022 г.
- Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14.328 млрд. евро в края на ноември 2023 г., с 87.9 млн. европовече спрямо края на ноември 2022 г., като то е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32.3%.
АКЦЕНТ
Въпреки нарастването на външния дълг (брутен и държавен), България остава сред отличниците в Европейския съюз по отношение на държавния дълг спрямо БВП. Страната ни е на второ място в Европейския съюз по съотношение на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) през третото тримесечие на 2023 г., показват данни на европейската статистическа служба Евростат. Преди нас е Естония.
За периода юли-септември 2023 г. ниско съотношение на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт в България е 21%. За целия ЕС показателят е 82.6 на сто, а на еврозоната 89.9%