Фалшивата ангажираност – как да я разпознаем и пет начина да ѝ противодействаме
Баща ми с насмешка разказваше наблюденията си по социалистическо време за държавен чиновник, които крачел енергично и със сериозна физиономия по безкрайните коридори на едно министерство, стискайки под мишница разни папки с документи. В рамките на двадесетина минути минал три пъти от край до край, като делово потропвал с лъснатите си до блясък обуща.
За зла участ изтупаният костюмар се препъва, папките изпадат от ръцете му и листите се пръсват по земята. Баща ми отишъл да му помогне със събирането и установява, че… листите са празни. Човекът почервенява като рак, смутолевя нещо под носа си и бързо-бързо изчезва от сцената на срама. Повече не се появил в следващия половин час, в който се наложило баща ми да чака.
Това се случва и в наши дни, без да се налага да маршируваме с папки по коридора. Как да разпознаем имитаторите на ангажираност?
Ето някои издайнически поведения: идват преди вас и стоят в офиса поне докато шефът си тръгне. Когато им дадат задача, започват да изреждат колко много други дела ги чакат, докато накрая снизходително поемат ангажимент за време, което е три пъти повече от необходимото да свършат реалните си задачи и новата, която идва към тях.
Не е ясно какво вършат през работния ден, но пък ви засипват с мейли и разнообразни съобщения в извънработно време, в събота, неделя и по празници. Намират всякакви поводи да изтъкнат колко са заети и най-обичат да говорят за работата, която са свършили саможертвено в почивното време.
Дебнат ви да се появите в офиса и изведнъж унилостта и нехайството се заменят с почти умилителна проактивност – веднага опват гръбначен стълб, започват да говорят по-силно и енергично, независимо от ангажираността ви, от вратата търсят повод да се вмъкнат в графика ви с „нещо важно“ и „само за малко“.
Проактивно се захващат да отговарят за какви ли не задачи, а после ловко ги пределегират към колегите.
Когато отчитат работата си, приписват заслугата основно на себе си при успешен проект, а при неуспешен – „изчезват“ от картината.
Ето и няколко идеи как да подходите:
- Измервайте и анализирайте какъв е реалният резултат от вложените време и понякога доста шумни усилия. В забързаното ежедневие бихме могли да се подхлъзнем на внушенията на фалшиво ангажираните хора. Ето защо, без да се превръщаме в микромениджъри или някаква съвременна форма на надзиратели, можем да „вземаме проби“ от големите партиди заявена ангажираност и да преценим доколко резултатите отговарят на инвестицията. Например, да изберем период от време, в което в зависимост от бизнеса ни е логично да има измерими постижения, и да ги съпоставим с реалните.
- Предварително изяснете какво се очаква от ролята им и как изглежда добре свършената работа. Колкото повече метрика използвате, толкова по-добре. Въведете и съпоставителни данни, когато е възможно, за да бъде ясно, че стандартът е еднакъв за всички.
- Забележете дали няма тихи „пчелички“, които безропотно носят на гърба си шумните си и харизматични колеги, като им вършат работата. Търсете издайническите сигнали на преумората и спадащата мотивация в тези, които безрезервно подкрепят екипа и често се жертват в името на останалите, като довършват нежеланите от тях задачи.
- Понякога отсъствието на имитаторите на ангажираност, например поради отпуска, болест, служебно пътуване, може да ни даде пряк поглед към начина, по който се случват процесите без тях. Тогава обикновено други хора поемат ангажиментите им и могат чрез свършената работа да изобличат преструвката и да демонстрират реална ефективност.
- Въведете система (може и неформална) за обратна връзка между колегите в екипа. Ако искате да използвате положително въздействие, насърчете ги да изтъкват хората, на чиято подкрепа най-много разчитат, както и да конкретизират за какво точно са им благодарни. Така ще се откроят реални линии на взаимопомощ, както и кой до каква степен е ангажиран.
В заключение да си припомним думите на Питър Сенги, автор на „Петата дисциплина: Изкуството и практиката на учещата се организация“: „Бизнесът и човешките начинания са системи… Склонни сме да се фокусираме върху моментни снимки на изолирани части от системата. И се чудим защо нашите най-дълбоки проблеми никога не се разрешават“.
Нека помним, че лайтмотивът на имитаторите на ангажираност е колко са заети, а ефективните хора говорят чрез резултатите си.
