Минимална цена при сделка
Автор
Един процес по продажба или покупка на бизнес отнема доста ресурс. Не толкова финансов (нямам предвид самата сума по сделката), колкото времеви. В повечето случаи една сделка отнема около година с всичките ѝ етапи, освен ако не говорим за продажба на активи. Ето защо е добре и за продавача, и за купувача, предварително имат цена, под която или над която няма смисъл да инвестират ресурси в процеса. Каква да бъде тази цена за продавача и за купувача?
За продавача. Тук винаги е по-трудно да се определи тази минимална цена, защото обикновено имаме силен емоционален момент при продажбата на бизнес, който са основали или развили. Все пак е добре да се изгради някакъв обективен критерий, който да ви служи за основа. Една от стъпките е да си направите оценка на бизнеса от хора, които се занимават с това.
От една страна тези хора имат експертиза, а от друга те не са емоционално обвързани с компанията, защото за тях това е поредната оценка. Друг обективен критерий за продавача е да си сметне колко пари може да получи, ако си разпродаде бизнеса като активи и си плати всичките задължения. Нормално е това да е минималната сума, която той би искал за бизнеса си, защото това му е в кърпа вързано така да се каже. Много често някои компании струват повече като активи, отколкото като бизнес, но това е тема за друга статия.
За купувача. Тук много по-лесно може да се определи пределната цена, която той би платил за бизнеса. В повечето случаи един купувач разглежда няколко компании едновременно за инвестиции и за него максималната цена би била алтернативата, която има като друга компания, която може да закупи. Цената би зависила и от това какви перспективи има пред компанията и какви синергии би реализирал един купувач от придобиването на конкретния бизнес.
Наличието на такава минимална или максимална цена за двете страни не означава, че това е граница, което не може да се промени. Първо процесът е дълъг и нещата се променят през тази една година. Този праг зависи дали продавачът има проблеми от личен характер, които го карат да продаде бързо или пък купувачът може да има пари, които трябва да изхарчи в някакъв кратък срок (инвестиционен фонд).
Наличието все пак на предварителен бенчмарк спестява доста време и усилия и на двете страни и понякога е добре недиректно да се очертае границите с началото на процеса за да се спестят ценни ресурси и за двете страни. Може би едната страна няма да е готова за сделка в него момент затова е нужно да се уважава тяхната позиция. Да не се губи време и евентуално разговорите да се подновят след известно време вместо да се протакат 1-2 години.
