Как младата фотографка Виктория Андреева се наложи на световната сцена

Виктория Андреева показва фотографиите си пред света едва от няколко години, но вече с уверени стъпки гради име в бранша, след като печели редица големи награди, а нейни снимки стават лицето на Биеналето за съвременно изкуство във Флоренция през 2023 г.

Когато пристига във Флоренция, първото нещо, което фотографката Виктория Андреева, участник в селекцията „30 под 30“, вижда, са нейните снимки. Фотографиите са избрани да красят всички промоционални материали за миналогодишното Международно биенале за съвременно изкуство и дизайн във Флоренция. „Беше много сюрреалистично. Когато отидох, знаех, че ще има плакати, но не знаех какъв ще е мащабът. Бяха навсякъде – на летището, в трамвая, на гарата“, споделя Андреева.

27-годишната българка вече е имала редица изложби в Париж, Ню Йорк, Рим, Милано, Хонконг и има отличия от редица големи конкурси. Сред тях са златен медал в категория „Голи тела“ на Trierenberg Super Circuit 2021 – най-големия конкурс в света за художествена фотография, злато в нейната категория на World’s Top 10 Fine Art Photographers, но първата награда на конкурса I am You в категория „Фотография“ на 14-ото Биенале за съвременно изкуство във Флоренция, и особено решението съби­тието да се рекламира с нейни творби, носи съвсем различно признание.

Темата на конкурса е свързана с идентичността в съвременното изкуство и пасва идеално на града, известен като „люлка на Ренесанса“, а и на темите в творбите на българската фотографка. „Смятам, че естетиката ми комбинира класика и съвременно изкуство в едно. Точно заради това пасна и страхотно на Флоренция“, казва с усмивка Андреева.

В Биеналето наред с младите таланти участват и много утвърдени творци. В предишни издания са участвали Кристо и Жан-Клод, Марина Абрамович, Дейвид Лашапел и много други големи имена.

Виктория Андреева ме посреща с широка усмивка във виенското кафене Cafе Goldegg, само на 200–300 метра от двореца Белведере в австрийската столица. Навън бързо се сипе сняг и заведението е пълно с хора, така че първоначално трудно откривам лъчезарното момиче. Мястото е повече от подходящо. С дървената си ламперия, диванчетата, облечени в зелено кадифе, витражите и въобще цялата обстановка в стил ар нуво Cafе Goldegg, което съществува от 1910 г., сякаш те понася назад във времето със своята автентична „виенска атмосфера“.

Именно красотата на града е това, което привлича Виктория Андреева като магнит от първото й посещение по време на училищна екскурзия. След този ден тя решава категорично, че Виена е градът, къде­то иска да живее.

Така след като завършва средното си образование в родния Шумен, заминава за австрийската столица, където учи „Фотография и аудио-визуални медии“ в Колежа за визуални изкуства „Die Graphische“.

Фотографията обаче я завладява доста по-рано, в тийнейджърска възраст. „За мен изходната точка беше класическият балет. Тъй като още от 5-годишна възраст се занимавах с това изкуство, то се превърна в основна част от живота ми. Така, когато започнах да се занимавам с фотография, първите ми модели бяха приятелки от школата по балет.“ В началото снима портрети, но постепенно започва да се вдъхновява от самото танцово движение и от човешкото тяло.

Балетът остава част от живота и фотографията й до днес, но вече под различна форма. Когато е в университета, в екип с две свои колежки създава книгата „Der Maskenfall“ (Падането на маската) – като дипломен проект. За книгата надникват зад кулисите и правят снимки на шест балерини от Виенската опера. Проектът разкрива различното лице на балета – трудностите зад красотата и отдадеността, които това изкуство изисква.

Андреева харесва много този свой проект и дори си мечтае един ден да го продължи или преработи, като добави снимки на български състезателки по художествена гимнастика.

Въпреки това още в университета започва да се избистря идеята да разграничи човека от тялото, да деперсонализира образа и да създава художествена фотография, която размива границата между реалност и илюзия. Вдъхновяват я голото тяло и движението, взаимодействието на противоположности, които са свързани и зависещи една от друга. В творбите си отразява теми като намирането на баланса, границата между хармонията и хаоса, метаморфозата и взаимоотношенията между хората, но „по много по-абстрактен начин, без фотографията да има задачата да разкаже за човека на снимката“.

„Голото тяло в съвременния свят е репрезентирано по много различен начин, обективизирано е. Исках да се отдръпна от това – започнах все повече да изключвам лицето от снимката, за да се отделя от вижданията, които се налагат от обществото. Исках да покажа красотата на изчистените форми и извивки. Исках да покажа формите и извивките. Анонимност­та на образа има за цел да разкаже една общочовешка история, без да има значение кой конкректно е човекът на снимката“, обяснява младата българска фотографка.

Продължава да се вдъхновява от балета и от танцовото изкуство като цяло, но черпи идеи и от скулптурата и 3D дизайна. Творбите й разказват история, която зрителите донаписват, пречупвайки я през своя поглед.

„Обичам чрез фотографията си да създавам илюзии, използвайки елементи, които са незабележими на пръв поглед. Обикновено не разкривам цялата история зад кадъра, тъй като искам да подтикна индивидуалната интерпретация на зрителя. Често идеята се развива в процеса на работа, което ме кара самата аз да намирам все повече различни значения с времето“, казва тя.

Въпреки че успява да осъществи мечтата си да живее и да работи във Виена, пътят на Виктория Андреева във фотографията не е лесен. Няма познати в тази сфера на новото място, които да я насочат, няма контакти с галерии и с модели, затова трябва да започне от нулата за навлизане в света на модерното изкуство и изграждането на портфолио.

Посоката в изкуството, която си е избрала – художествена фотография на голи тела, също има своите особености. Виктория снима основно с танцьори, защото търсените движения са по-лесна задача за човек, който използва тялото си като инструмент. За работата й обаче е важно бързо да създаде връзка и доверие с моделите, защото голотата не трябва да ги смущава и е важно да се чувстват добре в тялото си. Освен това често участниците в проектите се запознават за първи път в студиото и трябва мигновено да отпаднат част от преградите. „Особено когато става дума за голото тяло, в основата на добрата колаборация са доверието и уважението между модела и фотографа. Преди сесията се обсъждат всички детайли, за да е хармоничен и процесът. За мен е важно човек да се отърси от предразсъдъците и да бъде отворен за експерименти“, допълва тя и уточнява, че именно затова харесва да работи с танцьори, защото те „имат различно усещане за тялото си, не се срамуват от него, тялото им е инструмент“.

„В началото беше по-трудно, но когато си изградил ясна визия и концепция, всичко става по-лесно. Моделите знаят в каква насока точно искаш да работиш и могат да се доверят на процеса“, уточнява Андреева. С времето и с изграждането на портфолио, с което може да покаже какво иска да постигне, започват и с нея да се свързват хора, които искат да експериментират.

След заснемането на кадрите идва донякъде по-сложната част – да селектира кои кадри отговарят най-много на идеята й, за да ги подложи на допълнителна обработка. Финализирането на една серия може да отнеме месеци, като работата върху един-единствен кадър може да отнеме дни.

През 2018–2019 година Виктория Андреева започва активно да работи над представянето и излагането на творбите си в интернационален мащаб. Участва в множество конкурси, като COVID никак не забавя темпото й. Андреева дори споделя, че пандемията й е подействала положително, защото „нямаше толкова фактори, които да разсейват“. „Сякаш всичко беше затихнало и можех да се концентрирам върху тези конкурси, за които кандидатствах, да се свързвам с различни хора. Хората бяха по-отворени да изпробват нови неща. Не бяха толкова забързани в ежедневието си.“

Фотографката все още не е достигнала до нивото да се издържа единствено от изкуството си – ниво, което много малко творци достигат. През годините е работила в сферата на печата и 3D дизайна, но фокусът й винаги остава върху изкуството, а допълнителната работа приема като начин да получи нови знания и умения, които след това да използва в творчеството си.

И макар да казва, че балансът не е лесен, признания като това във Флоренция й подсказват, че всички усилия са си стрували.

Виктория Андреева печели златото в конкурса I am You в своята категория с три кадъра от различни проекти, един от които е от най-новата й серия. Така, когато организаторите на конкурса й се обаждат, за да й съобщят за наградата и за това, че нейните кадри ще са лицето на Биеналето, тя им изпраща цялата си последна серия фотографии. Освен че нейни снимки са разпръснати из цяла Флоренция, през януари творбите й участват в изложбата на победителите в Accademia delle Arti del Disegno – най-старата академия за живопис в Европа, основана от Джорджо Вазари.

След това много силно начало на 2024 г. Виктория Андреева вече гледа към следващите върхове. В момента е в процес на търсене на галерия, където да излага творбите си. Планира да започне да работи и по по-големи проекти, които да й позволят да прави самостоятелни изложби. Започнала е работа и с австрийски  скулптор, чиито творения са скулптури на човешки тела в реален размер, изработени от бронз и мрамор. „Работим за обща изложба, която да включва скулптура, фотография и живопис“, уточнява тя.

Желанието й е в близкото бъдеще да представи творбите си и пред българската публика.