Ще събуди ли PISA родителите?
Автор
Надявам се вече малко да са се уталожили емоциите след резултатите от PISA 2023. Имаше твърде много залитане към това, че 40% от децата на 15 г. са „функционално неграмотни“. И в същото време странен патриотичен опит да се парира това чувство с поредните новини за българчета шампиони на олимпиадите по математика и други природни науки.
Остава усещане, че по-голямата част от децата са много глупави, но има и няколко гениални. И разбира се, в тази матрица всеки родител скрито или не толкова скрито вярва, че точно неговите деца са сред онези няколко най-талантливи. Всичко това е напълно грешно и крайно вредно за решенията на родителите в ролята им все пак на водещ помощник в придобиването на важните знания за бъдещето.
Има много спорни аспекти в това какво точно е „функционална грамотност“ и дали тя още ще е същата, когато тези деца са активни участници в обществото и икономиката. Но дори да приемем дефиницията на PISA за това, според мен лично нещата не изглеждат катастрофални, както бяха описани в последните месеци в медиите. Има изоставане, но то не е безнадеждно, особено ако правилно го адресираме.
Чисто статистически методологията на PISA приема, че резултатите следват т.нар. „нормално разпределение“ със средни стойности за страните от OECD около 500 точки и стандартно отклонение от около 100 точки. Това означава, че около 68% от децата в развитите икономики очаквано биха имали резултати между 400 и 600 точки.
За България средните точки по математика са 417, което означава, че около 1/6 от децата тук се представят толкова зле, колкото е крайно малко вероятно (под 2%) да се види в страни от OECD.
Т.е. ако се абстрахираме от емоциите, ще видим, че основното системно усилие може би трябва да бъде по-концентрирано и по-тясно таргетирано към тези училища, които са с резултати под две стандартни отклонения от средното за развития свят, т.е. под 300 точки по математика. Това е задача традиционно делегирана на правителството, и в частност на Министерството на образованието, и вероятно с право, ако приемем, че родителите на тези деца не могат да поемат твърде активна отговорност за тяхното развитие.
Но за останалите 5/6 от децата родителите трябва да поемат своята отговорност за тяхното „функционално развитие“. Само 20% от тях имат резултати над средните за OECD и за повишението на този процент няма да помогнат дори още сто шампиона на международни олимпиади. Всеки баща и всяка майка сега си казват „ама то моето дете е в тези 20%, дори е по-умно“ (но все някой трябва да бъде в останалите 80%!). Това е проблем, защото подценяваме проблема и заедно с него подценяваме нашата роля в развитието на нашите деца, делегираме го на учителите и на „системата“.
Всеки родител трябва да направи усилие да се ориентира поне в следните въпроси:
В бъдеще кои умения очакваме да са най-конвертируеми между професии?
Какви математически и научни знания са нужни, за да се развиват тези умения?
Кои от тези знания може да се усвояват относително лесно и без излишен стрес?
Мога ли за някои от тях да помогна на детето си само с леко опресняване на знания, които може би леко са „ръждясали“?
Не са лесни въпроси, но точно затова не трябва да оставяме друг да взима решенията вместо нас. Нещо повече, трябва да разтоварим малко „системата“ от натиска на амбициозните родители, за да може да се отдели повече ресурс за онези 1/6 от децата с много лошо представяне.
Не са въпроси, които може да решим, когато децата вече са в гимназия и видим новите резултати от PISA. Трябва да се започне по-рано, аз лично бих препоръчал не по-късно от четвърти клас, със системни усилия у дома, по малко всеки ден, подобно на уроците по пиано и тенис тренировките.
