По пътя на промените
В предишния си живот Милена Иванова е инвестиционен банкер, който продава идеите си на милиардери. После преоткрива успеха отвъд числата и финансовите отчети и отгръща нова страница като предприемач с малък семеен бизнес – бутиковия хотел Bridges Residence във Велико Търново.
Допреди единадесет години житейската и професионална траектория на Милена Иванова изглежда предначертана. Тя е инвестиционен банкер, управляващ директор на международна банка, който изкачва уверено по корпоративната стълба на успеха. Докато един ден обстоятелствата не я поставят на кръстопът – дали да остане на високите банкови етажи, изпълнени с амбиция и изкушаващи бонуси, или да поеме в друга посока – далеч от стъклените кули на световните финанси.
И ето я днес – във Велико Търново, на хиляди километри от Лондонското сити, от заседателните зали в Сингапур, Хонконг, Москва, Алмати, разговаряме в уюта на Bridges Residence – символ на нейния нов, по-спокоен и съвсем различен живот. В него тя освен предприемач е и майка, клиничен ароматерапевт, автор на бизнес подкаст и председател на Консултативния съвет на „Нетера“, част от доброволната й работа в сферата на бизнес дизайна.
Малкият бутиков хотел на емблематичната улица „Гурко“ в старата българска столица е основният ѝ бизнес проект след излизането от финансите. Издигнат върху средновековни зидове над Янтра, той „гледа“ към реката, мостовете над нея и планинския пейзаж край града. С модерна архитектура и дизайн, които умело преплитат духа на времето с този на мястото, с миналото му и неговата връзка с архитектурния комплекс в съседство, Bridges Residence маркира появата на по-висока ниша на туристическия пазар в града. „Това е едно много бутиково място, чиято идея е да те накара да се почувстваш у дома, да разполагаш с комфорт и с лукс, който не крещи в лицето ти“, казва Милена Иванова, която е създател на концепцията.
В този слънчев и топъл декемврийски ден, малко преди новогодишния уикенд, в Bridges Residence няма посетители. Резиденцията е изцяло на разположение на семейството на Иванова и техни приятели. В просторната и светла „дневна“, която продължава с огромна тераса над скалите, все още се забелязват коледни следи – зелени венци, свещи, декоративен сандък с подаръци и разтапящ се шоколадов старец в края на масата. Слънцето блести през френските прозорци, тихо е и на този идиличен фон разказът на Милена Иванова за динамичния и изпълнен с обрати и високи залози свят на парите, откъдето идва, звучи като сюжет от сериал на Netflix.
Нейната история започва от Велико Търново, родния й град, който днес тя вижда изпълнен с потенциал за туризъм, култура и бизнес. Но в средата на 90-те, когато го напуска, тя иска да пробва късмета си по-далеч. Като студентка в УНСС учи в съвместна програма с английски университет и там се вдъхновява да направи МBA в INSEAD, едно от най-престижните бизнес училища, инкубатор за хора, които оформят световния бизнес и икономика, и сигурен трамплин за успех.
Следвайки тази цел, тя започва работа, за да натрупа опит и средства за високата такса. Заминава за САЩ като стажант във фирма за подбор на кадри и хедхънтинг, където се запознава със своя бос и ментор в следващите пет години – американката Елън Хейз. Тя е харизматична, амбициозна и много търговски ориентирана жена, която изгражда мрежа от офиси в Източна Европа. Милена Иванова я последва във Варшава, където се занимава с различни дейности в наемането на хора и се очарова от развиващите се пазари: „Те са като дете, което расте пред очите ти“, казва тя. Всеки ден се появява нещо ново. В Полша постоянно се правят инвестиции, а влизащите западни компании – фармацевтични гиганти, фабрики за автомобилни части и др., наемат фирмата на Елън, за да създаде търговските им отдели. „Строиш бизнеса им от нулата, невероятно е да си част от такава промяна“, посочва бившият инвестиционен банкер.
От Хейз стажантката получава ценни бизнес уроци. „Ходила съм с нея по срещи. Гледала съм как продава „лед на ескимосите“, учила съм се на бойното поле и след това съм го прилагала.“ В крайна сметка дали става въпрос за персонал, или акции, най-важното е да си компетентен, добавя Иванова. Докато работи в Полша, българката създава система за събиране на данни и анализ на пазара на труда – маркетинг иновация за онези, нетехнологичните години, с която през 2002 г. печели стипендия за INSEAD във Франция.
Престижното училище я изстрелва в друга орбита – на финансите, материя, в която Иванова се влюбва по време на обучението. След INSEAD тя е назначена в CA-IB, част от Bank Austria, в отдел „Банкови сливания и придобивания“, където отново насочва фокуса си към пазарите в Централна и Източна Европа, а сред сделките, в които участва, са покупката на „Хеброс Банк“, листването на БАКБ на борсата и др.
Две години по-късно, в Лондонския офис на групата, Милена Иванова се шлифова във финансовите анализи на банкови акции: „Там продавах идея, която е купи акциите на тази банка, защото според мен ще спечелиш 30% в следващите три месеца. Клиентът изслушва аргументите ти и или ги купува, или не“. Работата е динамична, графикът – изтощаващ. Дните започват със задължителен morning call в 7:30 ч., продължават с безброй телефонни разговори с колеги и клиенти, а когато фондовата борса затвори следобед, Иванова се захваща с анализите. Прибира се в полунощ. „Последното ми е чаша вино и цигара, и в един часа заспивам, в 6:20 – отначало.“
Някъде през 2008 г. „прегаря“, нищо че терминът „бърнаут“ още не е популярен. Буди се със сърцебиене, не успява да стане от леглото без помощ. Но точно в този момент получава предложение, на което не може да откаже – да замине за Казахстан и да оглави екип в инвестиционната банка Renaissance Capital. Отнема ѝ известно време да се възстанови физически и отново заживява на обичайните високи обороти в комбинация с редовни полети между Лондон и Алмати, плюс няколко пътувания годишно до Сингапур и Хонконг, където са важните инвеститори.
В следващите две години се бори за повишение и през 2012 г. получава „наградата“ си – назначена е за управляващ директор на банката в Москва. Една от малкото жени на ръководни позиции във финансовата индустрия. Според статистиката секторът е така или иначе територия, негостоприемна към „нежния“ пол. Проучване на Deloitte показва, че същата година в световен мащаб жените в институциите за финансови услуги са заемали 12.1% от позициите за изпълнителни директори и 18% от позициите във висшия мениджмънт.
„Да си жена във финансите е интересно нещо и не е лесно да оцелееш психически“, коментира Иванова. Докато работи в Лондон, на жените се гледа като на актив. Ако изглеждат добре, помага, което не говори добре за ситуацията. „Как се управлява Ситито – от мъже, които пият бира и коктейли заедно. Там не можеш да пробиеш. Пробиваш с мозък“, посочва тя. Също така, за да успееш в корпоративна среда, където доминира тестостеронът, „трябва да извадиш повече от мъжкото в себе си. Ставаш агресивен, безцеремонен, което не е окей за жена“, посочва Иванова. Една от причините да напусне финансите.
В момента, в който си управляващ директор, полът вече няма значение. На това ниво всички сте равни и „ядеш това, което си убиеш“, гласят законите на финансовата джунгла. На тази позиция българката вече си задава въпроса за приоритетите си и цената, която плаща за успеха: „Вземаш наградата, която обикновено е парична, и после какво? Парите не осмислят живота“.
Милена Иванова успява да излезе от омагьосания кръг точно в разцвета на кариерата си. Как се случва? „Помогна ми това, че ме съкратиха“, казва тя. Заради лошата си стратегия по време на икономическата криза се налага банката да свие разходите си и да отреже скъпите назначения, едно от които е и нейното. В този момент Иванова е на 36, със супер бекграунд, финансово независима, говори седем езика и може да има всичко, което пожелае, но е сама. Затова решава да отвори бяла страница в живота си и да започне „да рисува наново“.
Купува билет за околосветско пътешествие и загърбва всички стари модели. Спира да чете Bloomberg всяка сутрин, не прави дългосрочни планове. В Мианмар си позволява да не знае къде ще спи тази нощ и осъзнава, че животът продължава, дори когато не е организиран година напред. Сбъдва мечтата си да прекоси Щатите от Западния до Източния бряг с „Мустанг“ кабриолет. Пътува с развети коси и пее с цяло гърло. В тези шест месеца най-голямото ѝ предизвикателство е да се остави на интуицията си – това е против всичко, на което са я учили в бизнес училищата и банките – рационалност и анализиране, споделя Иванова. После осъществява една фантазия, която има от 20 години – да прекара лятото си на българското море. Така през 2013 г. се завръща на родна земя без никакъв резервен план за себе си, но с достатъчно свободно време и капитал.
Първата й стъпка като предприемач е да превърне увлечението по ароматерапията в нещо по-сериозно. Сертифицира се като клиничен ароматерапевт в Лондон и през 2020 г. стартира малък онлайн бизнес с етерични масла – като ексклузивен представител на немската компания Oshadhi у нас. Междувременно една идея от 2013 г. отново излиза на преден план – закупуването на 160-годишна къща в туристическия център на Велико Търново, която с майка си и брат си да превърнат в хотел.
Милена Иванова решава да се включи в семейното начинание, но при едно условие – ако направят бутиков хотел, защото за бюджетния туризъм в града има достатъчно предлагане. Майка й купува сградата за 300 хил. лв., а за ремонта теглят банков кредит. Брат ѝ поема мястото на управител и всеки ден е на терен, докато тя се занимава с маркетинга, визията, дизайна и, естествено, с финансите. Bridges Residence отваря през юли 2022 г. и според бизнес плана на Иванова заемът трябва да се изплати при заетост само през уикендите.
Оказва се обаче, че туристи във Велико Търново идват целогодишно, заради което „числата ще са по-добри“. Цените на стаите в Bridges Residence са три пъти над пазара. Когато за първи път Милена Иванова споменава пред майка си 100 евро за стая (сега сумата е по-висока), чува, че „никога няма да се продаде“. Но стотиците гости, минали през хотела оттогава, и максималните рейтинги на хотела в Google и Booking показват точно обратното и подсказват, че интересът към хотела ще расте.
„Изпълнихме първоначалната си цел да задвижим бизнеса и да има доволни гости. Сега трябва да поддържаме нивото“, казва Иванова, която, изглежда, се чувства удобно в ролята на бутиков хотелиер. Най-сложното в този бизнес според нея е, че работи с хора, защото са непредсказуеми. Това не я притеснява: „В кариерата си винаги съм работила с хора. Продавала съм идеи на милиардери, което е още по-трудно, нали?“.