Икономиката на България ще остане под потенциалния ръст, прогнозират икономисти
Реалният растеж на българската икономика през тази година ще е малко над 2%, което е под потенциалния ръст. Очакванията за следващите две години са за плавно възстановяване до средните нива преди пандемията, като вътрешното търсене ще продължи да бъде основен фактор на икономическия растеж. Инвестициите ще се влияят основно от темповете на усвояване на средствата от ЕС. За целия период 2024-2026 г. приносът на външното търсене в икономическия растеж ще остане отрицателен. Това сочи макроикономическа прогноза за периода 2024-2026 г. на учени от Института за икономически изследвания при Българската академия на науките (БАН).

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- В средносрочен план икономическият растеж в България се очаква да бъде в рамките на 3-3.5% годишно. Нарастването на инвестициите ще се определя основно от напредването на програмния период и допусканията за ускорено усвояване на европейски средства по Националния план за възстановяване и устойчивост.
- През периода 2024-2026 г. инфлацията постепенно ще намалява, но ще бъде по-висока от обичайната през предходното десетилетие. Това до голяма степен се дължи на външни фактори, както и на някои дискреционни мерки на правителството (като провеждане на политика на доходите, несъобразена в достатъчна степен с реалните бюджетни възможности). Те допринасят за по-високия темп на инфлацията в сравнение със средните стойности за държавите-членки на ЕС.
- През периода 2024-2026 г. заетостта в страната ще продължи да се определя от темпа на икономически растеж при ограниченията, зададени от демографската ситуация. На този етап не се отчита промяна в предлагането на труд, породена от бежанската вълна от Украйна. Основанията са свързани с това, че близо 1/3 от бежанците са под трудоспособна възраст, а останалата част (поне засега) не демонстрират желание за трайно установяване в страната.
- Безработицата се прогнозира да остане на същите нива, дори леко да намалее през 2025 и 2026 г. Очакванията са динамиката на заплащането на труда да остане положителна в реално изражение, но по-ниска от предходните години.
- Не се прогнозира до 2026 г. външният сектор да има съществен принос към икономическия растеж. Предвид очаквания слаб икономически растеж в основните търговски партньори на България, външното търсене ще остане относително ниско, а платежният баланс ще се влошава през целия период 2024-2026 г.
- Предвид цялостната макроикономическа картина, очакванията за 2024 г. са за охлаждане на кредитирането както на фирмите, така и на домакинствата, на фона на нарастващите рискове на икономическата среда и начисляването на премия за риск върху вземанията от нефинансовия сектор, което ще доведе до постепенно повишаване на лихвените проценти по кредитите.
ДЪЛГЪТ ЩЕ РАСТЕ
Състоянието на публичните финанси ще е в силна зависимост от стабилността на политическата ситуация и реализирането на проектите, финансирани от Европейскияя социален фонд и Механизма за възстановяване и устойчивост. Изпълнението на Маастрихтския критерий за дефицита на сектор „Държавно управление“ и консолидирания държавен дълг през 2023 г. дава основания за постепенна фискална консолидация през 2024-2026 г.
Публичният дълг бавно ще нараства, но ще остане под 30% от БВП към 2026 г. Увеличението ще осигури финансиране на бюджетния дефицит и поддържане на фискалния резерв, включително за осигуряване на ликвидност при евентуално активиране на държавногарантирания дълг, който се очаква да нарасне през 2024 г.
Прогнозата е направена при запазване на заложените в средносрочната бюджетна рамка параметри и политики за липса на съществени промени в данъчната система и целенасочени усилия за фискална консолидация с оглед изпълнението на Маастрихтските критерии за приемане в еврозоната.
АКЦЕНТ
Разработената макроикономическа прогноза на Института за икономически изследвания при Българската академия на науките се основава на допускания относно динамиката в средносрочен план (до 2026 г.) на международните цени и външното търсене, както и на заложените икономически политики на правителството, очертани в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г.
Прогнозата е изготвена на основата на структурен модел, включващ основните макроикономически показатели. Използва се макроикономическа информация, налична към 06.02.2024 г. Прогнозните международни цени и очакванията за външното търсене се основават на осъвременения доклад на Международния валутен фонд за световните икономически перспективи (World Economic Outlook), публикуван през януари 2024 г.
Основните допускания, свързани с представената прогноза, се базират на следните оценки и очаквания: Военният конфликт в Украйна ще продължи и едва ли ще приключи преди президентските избори в САЩ. Санкциите, наложени срещу Русия и Беларус, ще продължат да действат, като е възможно да бъдат засилени. Военното напрежение в Близкия Изток също ще продължи да оказва неблагоприятно въздействие върху световната икономика.
Пълният анализ на Института за икономически изследвания може да видите ТУК.