Varda Space, основана от Делян Аспарухов, получи първия по рода си лиценз за повторно навлизане в атмосферата
Varda Space, компанията основана от българина Делян Аспарухов, получи първия по рода си лиценз за повторно навлизане в атмосферата според раздел 450 от Федералната авиационна администрация (FAA), което одобрява мисията ѝ W-1 да кацне в пустинята на Юта. След осем месеца в космоса капсулата, построена от Varda Space, и сателитният автобус, изграден от Rocket Lab, най-накрая ще получат възможността да върнат своя експеримент с кристали на Земята.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Varda Space обяви чрез социалните медии, че компанията е получила одобрение от FAA за своя лиценз за оператор за повторно влизане.
- Това е нов рационализиран процес, който FAA предлага на компании, желаещи да върнат космически апарати от орбита.
- Докато компании като SpaceX и Boeing са получили своите одобрения по по-традиционен път и с помощта на НАСА, този процес е чисто нов и се съдържа единствено в Службата за космически транспорт на FAA.
- Лицензът от Раздел 450 дава на Varda Space възможност за единично влизане в момента, което компанията се надява да използва тази седмица. Varda планира да започне процеса на влизане в атмосферата с няколко изгаряния, за да позиционира орбитата си оптимално за приземяване в четвъртък.
- Подобно на изстрелванията на Starship на SpaceX, лицензът може да бъде актуализиран с повече или неопределени опити въз основа на резултата от това първо кацане.
ПЪРВИЯТ ПО РОДА СИ
Раздел 450 е новата процедура на FAA за лицензиране на оператори за изстрелване и влизане в атмосферата на космически апарати. Подобно на дроновете, които се нуждаят от Раздел 107 или частни пилоти, които имат нужда от Раздел 61 или 141, Раздел 450 е за тези, които желаят да изстрелват ракети с определени нива на тяга и изисквания за височина, обяснява специализираният сайт Space Explored.
Вече има голям списък с компании, които са получили лицензи за изстрелване по Раздел 450, но Varda беше първата, която получи лиценз за влизане. Компанията почти получи лиценза през миналия септември, въпреки че комуникацията между няколко организации доведе до по-дълги от очакваното одобрения.
Оттогава Varda също получи разрешение да влезе и приземи своите космически кораби в Австралия, в тестовия полигон Koonibba чрез оператора на космодрума Southern Launch. С тези две одобрения Varda се надява да може да поддържа повече мисии с различни места за кацане в зависимост от клиента.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Раздел 450 е един от многото примери за променящия се пейзаж на американския космически пазар, като той се разширява, за да бъде много повече от просто изстрелване на космически апарати. Varda например се надява да създаде верига на производство в космоса с евтин и надежден достъп извън земната орбита и връщане на това, което е създадено там.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
29-годишният Делян Аспарухов успя да създаде компанията Varda Space Industries за по-малко от три години и е напът да завърши успешно нейната първа мисия. Самата мисия представлява изпращането в слънцесинхронна орбита на малък сателит, произведен от Rocket Lab, към който е закачена капсулата за връщане на Земята W-1. Част от оборудването в капсулата е и фабриката за лекарства, която в тази първа мисия произвежда ритонавир – медикамент, използван за лечението на ХИВ. Капсулата трябва да върне готовото лекарство обратно на Земята, като кацне на твърда земя в щата Юта.
Тази кратка история поражда няколко логични въпроса, начело с това как така Varda изпраща космически апарат в орбита и защо въобще е нужно на някого да прави лекарства в такива условия. Първата мисия на компанията е замислена повече като експеримент, който да докаже, че идеята на Аспарухов е смислена. Тя започна на 12 юни 2023 г., когато ракета Falcon 9 на SpaceX изведе сателита на височина 525 км и го остави в орбита. Няколко седмици по-късно Varda сподели успешния завършек и на втория етап от мисията, а именно производството на протеинови кристали на ритонавир.
Причината Аспарухов да избере именно производството на лекарства е, че условията на микрогравитация позволяват много по-качествено производство. Липсата на гравитация дава възможност за производството на протеинови кристали с по-съвършена структура. Това може да направи лекарствата по-ефективни и по-устойчиви, което от своя страна да ги направи по-лесни и евтини за съхранение и транспорт.
Всички процеси в космическата фабрика за лекарства на Varda Space Industries са автоматизирани. Аспарухов казва за Forbes, че това производство е много просто, когато се случва на Земята. „Миксираш различни течности, загряваш ги и ги изстудяваш“, казва той. Затова и оборудването, което изисква космическата фабрика, е относително малко и просто, като според него размерите и функционирането му приличат много повече на блендер в кухнята, отколкото на роботските ръце от фабриките за автомобили например.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
54 млн. долара. Толкова е набрала до момента Varda Space Industries от инвеститори от Силициевата долина, сред които Founders Fund, Khosla Ventures, Lux Capital, General Catalyst и др. Също така компанията е спечелила договор с Военновъздушните сили на САЩ на стойност 60 млн. долара и 1.9 млн. долара от договор с НАСА по програмата Tipping Point. Аспарухов казва, че компанията разполага с 85 млн. долара, а за 2023 г. генерира печалба от 10 млн. долара.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Не трябва да имаш милиард долара, трябва да имаш само приятел, който има милиард долара“, казва Аспарухов. Той вижда Илън Мъск като Андрю Карнеги на космическия транспорт, а себе си като Джон Рокфелер. „Нашият петрол са лекарствата, а неговите железници са ракети.“