Поскъпването на суровините тепърва предстои
2023-тa беше слаба за цените на повечето суровини – особено на фона на драматичните исторически рекорди от 2022 г. Bloomberg Commodity Index завърши на -12.55%. Най-силно се сринаха цените на т.нар. батерийни метали – литий (-81%), никел (-45%), кобалт, в чийто добив бяха инвестирани несъразмерни капитали. Подобно нещо се случи с цените на природния газ – както на втечнения природен газ, така и на пазар в САЩ (-44%). Въглищата също загубиха много от рекордните стойности от 2022 г.
Нефтът завърши на около -11%. Металите от платиновата група също отчетоха големи спадове, както и повече храни. Цените на желязната руда, медта, алуминия и среброто почти не се промениха. Сред малкото победители за годината изпъкват златото (+13%) и особено уранът, който отбеляза ръст от над 80%. Всичко това накара множество анализатори да видят край на поскъпването на суровините. Федералният резерв почти обяви победа над инфлацията и планира сваляне на лихвите в САЩ.
Аз не мисля точно така. Пазарите на суровини не са чак толкова свързани с икономическия, колкото с инвестиционния цикъл. Нека погледнем само най-използвания енергиен източник в света – петрола. Ако се вгледате в движението на цените на петрола и изключите геополитическите конфликти, ще забележите пряка връзка с инвестициите на компаниите. При ниски цени компаниите забавят инвестициите в нови сондажи и проекти, а при високи – бързо ги увеличават. Това е механизъм на самокорекция, който държи цената на петрола в определени граници. Идентично работи за практически всяка суровина.
За добро или лошо, политиката практически изключи този механизъм в последните години. Под нейния натиск повечето западни компании се въздържат от значими инвестиции. За разлика от преди гигантските печалби на Exxon, Chevron, Shell, BP и др. от последните две години не отиват толкова за инвестиции в нови находища и оборудване, колкото за изплащане на стари дългове и най-вече – обратно в джобовете на акционерите. Още по-видим е този процес във въгледобива, където продължава вече над десетилетие. Неслучайно точно въглищата направиха исторически рекордни цени през 2022 г. След дълги години на минимални инвестиции в добив уранът направи същото през 2023 г. и е много вероятно цената му да продължи да расте и в идващите години.
Петролът е отличен пример и за нееластично търсене. Последните прогнози са за ръст на търсенето на петрол с 1.4 млн. барела на ден през 2024 година и с 1.2 млн. барела през 2025 година. В периода 1991–2023 г. ръстът на потреблението на петрол е в рамките на 1,05 млн. барела на ден средногодишно. Ако бъде изключен ефектът COVID, то средният ръст за последните 30 години е от 1.18 млн. барела.
Тоест въпреки цялото политическо говорене и продажбите на електромобили, прогнозите за 2025 г. са в съзвучие с ръста на потреблението през последните години. Дори и да има голяма рецесия (като 2008–2009 г.), спадът на потреблението би бил минимален, защото целият ни живот е силно зависим от него.
Металите – най-вече злато, сребро, платина, мед – са вечните пазители на стойност. Те само чакат Федералния резерв да започне да сваля лихвите, за да полетят нагоре. Там роля играе не само слабата инвестиционна активност на компаниите. Забележително е, че въпреки покачването на лихвите през 2023 г. цената на златото например достигна нови исторически висоти. Централните банки по света продължиха да го купуват като топъл хляб. Очевидно банкерите не вярват в мантрите за победа над инфлацията и се готвят за обезценяване на валутите. Отделно натискът за инвестиции в т.нар. енергиен преход осигурява гарантирано търсене на много метали, което неизбежно ще тласка цените им нагоре.
Бегъл поглед върху съотношението между цените на суровините (GSCI Commodity Index) и цените на акциите (S&P 500) ясно показва, че продължаваме да дълбаем историческо дъно. Днес то стои на ниво около 0.7 при средно около 3.5 за последните 50 г. Това значи, че суровините са силно подценени спрямо общата стойност на компаниите в икономиката. В S&P 500 всъщност има изключително малък брой компании от суровинния сектор (основно от добива на нефт и газ, много малко метали и храни и нито една въгледобивна) и те са с много ниска капитализация в сравнение с останалите.
С две думи, не просто не сме минали през високите цени на суровините, а техният ръст въобще не е започнал сериозно, така че суперцикълът тепърва предстои. Кога точно ще се случи, е въпрос, на който никой не може да отговори със сигурност.
