Игра за гросмайстори
С успешната си кариера в шаха, финансирана изцяло от родителите ù, Гергана Пейчева привлича вниманието на университетския треньор на UT Dallas в САЩ, който ù предлага пълна спортна стипендия, място в отбора и участие на силните турнири в Европа

С успешната си кариера в шаха, финансирана изцяло от родителите ù, Гергана Пейчева привлича вниманието на университетския треньор на UT Dallas в САЩ, който ù предлага пълна спортна стипендия, място в отбора и участие на силните турнири в Европа
Миналия ноември, часове след като постига решаващата победа, донесла отборната титла на България от европейското първенство по шахмат в Будва (Черна гора), Гергана Пейчева отпътува за турнир в Северна Каролина с единствената цел да покрие последната норма за гросмайстор при жените.
Тя е част от университетския отбор на UT Dallas, където е студент втори курс по бизнес мениджмънт с привилегията да ползва пълна стипендия заради постиженията си в шаха.
Потопена в еуфорията от големия успех, постигнат с националния отбор в Будва, тя смята, че след 15 часа, прекарани в самолета, ще може да издържи напрежението да играе по две партии на ден и да спечели необходимите точки за гросмайстор при жените, но надценява възможностите си да остане свежа. Сънят е главният фактор за възстановяването ѝ винаги след изтощителна серия мачове, а няма достатъчно време да си го набави.
Силите ѝ свършват по средата на турнира в Северна Каролина. Умората натежава. Трудно мисли. Разболява се.
Не е очаквала участието на европейското отборно първенство да бъде толкова тежко за нея. На 20 е и няма много опит. В Будва тя започва много силно с три победи, докато треньорът ѝ е с нея. Не споделя името му, за да не дава информация на съперниците си. Той обаче си тръгва и това се отразява на играта ѝ, макар че остават в онлайн връзка. Следват три ремита и две загуби. Последната е от собствени грешки, което винаги се отразява тежко на психиката ѝ.
В последния решаващ мач за отборната титла Гергана Пейчева трябва да играе срещу световната шампионка с тима на Грузия Лела Джавахишвили. До този момент е играла всичките си партии и смята, че след двете загуби е по-добре да я извадят от състава. Такава е практиката в отборните първенства, но няма кой да я смени. „Много усилия положихме да стигнем до финала и не исках да подведа момичетата, но нямаше какво друго да се направи“, казва тя в разговор с Forbes.
Сутринта преди мача Пейчева подготвя дебюта си, за да си осигури максимално добра позиция. Ако се получи, може да предвиди какво ще играе противникът и да избере най-добрите ходове. Но точно в дебюта обърква варианта и излиза в много лоша позиция. „Обидно ще е, ако загубя по този начин“, мисли си тя. Дълго време се бори да се върне в играта и успява да спечели мача на 83-ия ход. Драматичната партия продължава 5 часа и 30 мин. Една от най-дългите, които е играла.
България печели отборната европейска титла, което е своеобразен връх в нейната кариера до този момент. За първи път се качва най-високо на подиума и за първи път получава премия от Министерството на спорта – 10 хил. лв., което е най-голямата сума, спечелена от нея в игра на шах.
Никога преди не е получавала държавна подкрепа, макар да играе за България на международни отборни състезания и олимпиади. Кариерата ѝ е финансирана изцяло от семейството, включително подготовката и участието ѝ в националния отбор. Баща ѝ Светослав Пейчев направи изявление пред медиите, че „за Гергана са похарчени 150–200 хил. лева в последните 12 години“: „Шахматът е скъп спорт – пътувания по турнири, настаняване, хонорари на треньори. Турнир в Сърбия излиза поне 1000 лева. А когато състезателите не са навършили пълнолетие, с тях пътува родител, така че сумата се удвоява“.
Гергана Пейчева е от скромно семейство. Бащата е предприемач с малък бизнес, а майката е служител в банка. „Понякога сме имали повече пари, друг път по-малко, но баща ми има приятели, които също ни помагаха“, разказва Пейчева.
Тя се увлича по шаха още когато е на 6, заради което баща ѝ я записва на летните школи по шах в Столичен център по шахмат в София. След няколко години започва по-сериозна подготовка под опеката на треньора по шах Неделчо Чепаринов. През 2014 г. Пейчева печели европейското ученическо първенство в Кавала за момичета до 11 г., с което дава заявка, че има потенциал да се развива в шаха. „На ученическите първенства не идват най-силните, но си беше успех“, казва тя.
„Беше ми много трудно в началото. Играх зле. Не бях свикнала с американската система да имам два мача на ден в турнири, които се провеждат в 5 дни, вместо в 9, както е в Европа.“
Осъзнава, че ако иска да направи нещо повече, трябва добра подготовка. Има нужда от личен треньор няколко пъти седмично да я наставлява и членство в клуб заради правото да участва на държавните първенства.
Баща ѝ влиза в ролята на мениджър, а „дори шах не може да играе“. Той се свързва с гросмайстори от Беларус, Израел, Русия, Узбекистан, които работят с нея. В един момент тя иска да се подготвя с „голяма фигура в треньорските среди“, но средствата на семейството не стигат. Решава, че ще дава уроци по шах и сама ще плаща хонорарите, но не издържа дълго в това натоварено темпо. В трудни времена тя калява психиката си и развива силен апетит към успеха.
Винаги иска да играе на най-силните турнири, които семейството може да си позволи, за да среща силни съперници. „Бях много малка, когато се случваше да играя на турнири само с мъже и нито един на моята възраст“, разказва тя.
Амбицията за място в елита се проявява най-силно в моментите, когато медалът ѝ се изплъзва: „Била съм съвсем близо да взема медал от много турнири, световни и европейски първенства, но никога не съм успявала. Трябвало ми е победа в последния кръг, а съм правила реми. Това ме настървяваше да играя все по-добре.“
В битките тя усъвършенства своите аналитични умения, стратегическо планиране и умствена устойчивост, качества, които оформят развитието ѝ като състезател. Израства в обкръжението на силно поколение български шахматистки като Нургюл Салимова, която стана втора на Световната купа по шах през 2023 г., Виктория Радева и Белослава Кръстева, които се конкурират помежду си и изграждат отбора, спечелил европейската титла.
През 2020 г. Гергана Пейчева става международен майстор за жени, а на следващата постига най-високия коефициент в кариерата си – ЕЛО 2348 и 33-то място на Европейското първенство по шахмат за жени в Румъния. Същата есен на 2021 г. с нея се свързва треньорът на шахматния отбор на UT Dallas, гросмайсторът Хулио Каталино Садора. Той ѝ предлага да учи в университета UT Dallas в Ричардсън, предградие на Далас, и да играе в университетското първенство на САЩ. UT Dallas Chess Team е най-признатата спортна група в кампуса, а Садора си сътрудничи с множество топиграчи и треньори, които работят със студентите.
В разговорите с него тя използва Google преводач, тъй като слабо говори английски език. Езиковите ѝ познания са в немския. Тогава ѝ остава още една година да завърши 91-ва Немска езикова гимназия в София. За образование в чужбина изобщо не мисли, защото не иска да натоварва родителите си допълнително.

Пейчева гледа скептично на предложението, но последвалият разговор с директора на програмата по шах в UT Dallas ѝ дава кураж да вземе важното решение. Сама никога няма да си подаде документите за американски университет, но разбира, че по време на пандемията от ковид американските университети приемат кандидати с резултати от изпита Duolingo, който е много по-лек вариант за нея, отколкото да се готви за TOEFL и SAT. Тя получава пълна стипендия и подкрепа в адаптацията с новия начин на живот. „Нямах представа какво ме очаква в кампуса. Най-сложно беше да се науча да се грижа сама за себе си далеч от семейството и да разбера как работи американската система, за да постигна добър успех, който се изисква от стипендиантите“, казва Гергана Пейчева.
В първия си семестър през есента на 2022 г. тя попада в третия отбор на университета заедно с две шахматистки от Русия и Индия. Заради високия си рейтинг играе на първа дъска, но отборът ѝ не се класира за финалите.
Докато се адаптира към новия си живот в кампуса и системата в Националния шампионат на университетите в САЩ, Пейчева губи 107 точки рейтинг: „Беше ми много трудно в началото. Играх зле. Не бях свикнала с американската система да имам два мача на ден в турнири, които се провеждат в 5 дни, вместо в 9, както е в Европа“.
Втория семестър тя постига по-висок успех в образованието и набляга повече на подготовката. Започва да проучва по-добре противниците и на Панамериканското първенство през януари 2023 г. влиза във форма. През март 2023 г. Пейчева печели 5 точки от 6 възможни в Тексаското първенство за жени в Остин и става шампионка на щата. „Американците ценят успехите. Когато спечелих европейската отборна титла, ме посрещнаха с торта в университета, а по време на първенството в Будва двама от гросмайсторите в отбора ми предложиха помощта си“, казва тя.
Университетът подкрепя участията ѝ на турнири в Европа, с които повишава рейтинга си. През лятото на 2023 г. тя става трета на турнир за жени в Германия и Испания, а в Сърбия покрива втората (от общо три) норма за гросмайстор при жените и 700 евро от наградния фонд. Казва, че никога не играе с мисълта за награден фонд, защото може да не спечели. „При жените парите са наполовина, отколкото при мъжете, макар постоянно да се случва жени да побеждават мъже. В Китай и Русия има огромно количество жени гросмайстори при мъжете, но световният шампион е мъж“, разсъждава тя.
Натовареният график и умората в края на сезона явно ѝ натежават, защото Пейчева завърши на 52-ро място на световното първенство по блиц за жени в Самарканд, Узбекистан, но в ранглистата за девойки е в топ 20.
От януари 2024 г. вече се състезава при жените. Нейната цел е да покрие третата норма за гросмайстор при жените на турнирите в САЩ. Званието ще ѝ донесе покани за участие в престижни турнири и ще я доближи до възможността да влезе по-скоро в топ 100 при жените, което ще ѝ отвори пътя към турнирите за Световната купа.