Как да използваме индикатора „средна заплата“?
Един от първите въпроси, които задават новите инвеститори, е какви са разходите за труд. Обичайно първите числа, които им се предлагат, са средни заплати според официалната статистика. В най-добрия възможен вариант тези данни са предоставяни като крос между регион и индустрия, т.е. средни заплати в дадена област или община за даден икономически сектор. Това обаче крие някои сериозни рискове за грешна информация. Как да минимизираме тези грешки?
Трябва да се има предвид, че средните заплати не са нищо друго освен средноаритметично изчисление на разходите за брутни заплати, разделени на броя работни места. Дали това носи информация на инвеститора? Вижте следния пример за средна стойност. Вашето дете скача 1.50 м на дълъг скок от място. Учителят по физическо ви казва, че средното за тази възраст и пол е 1.65 м. Това сигурно ще ви обърка, без да ви даде никакво ценно знание за представянето на вашето дете. Нито знаете дали по-голям процент деца скачат повече от вашето, нито знаете кое е „нормалното“, очакваното и вероятно постижение за едно дете на дадената възраст.
В статистиката средноаритметичната стойност се използва при т.нар. нормални разпределения, където отклоненията от тази стойност са относително симетрични в посоки плюс и минус. Средната разделя разпределението на две, т.е. тя е и медиана. Също тя показва и стойностите, които са най-вероятни. В примера с детския скок, ако знаете, че резултатите на децата следват нормално разпределение, ще знаете, че вашето дете е някъде в долната половина, но нищо повече. Това е само част от проблема.
Другата част, по-съществена, от проблема е, че заплатите обикновено не следват нормално разпределение, а нещо друго, което икономическите модели доближават до логнормално разпределение. При тях не виждаме „симетрията на камбана“ и по-никакъв начин средната не ни казва каква е типичната заплата, ако изобщо може да говорим за такова нещо. Стойностите около средната не са с най-висока вероятност, а повечето декларирани доходи са под средните. (Тук приемаме, че инвеститорът проявява интерес към декларираните заплати, защото се вълнува как плащат другите легитимни работодатели, които са потенциален източник както на работници, така и на конкуренция на пазара на труда.)
Практически какво може да се направи? Първо, допълнителни проучвания. Второ, при невъзможност за още изследване да се предоставят данни за средни заплати, но с уточненията, че не задължително те са най-масовите, или „типичните“. Също с уточнението, че средната заплата не е линията, която дели работните места на горна и долна половина.
Внимателна преценка на географския обхват на данните може да помогне. Понякога област е твърде широк обхват, община – твърде тесен. Като правило, по-добре повече данни, т.е. по-широка география, но не твърде широка. Като цяло този подход е оправдан от мобилността на пазара на труда. Също това помага да разширим извадката и да намалим влиянието на аутлайърите върху средните стойности.
Има случаи, в които в дадена индустриална зона работят сериозен процент хора, които пътуват от друга област. Това означава, че данните за заплати – доколкото показват потенциална конкуренция за работници – трябва да отчетат и съседни области. Като неписано правило трябва да се вземе географска територия, в която е възможно ежедневното придвижване от дома до работното място и обратно.
Самата средна заплата може да се използва при изчисления на ръста на заплатите при липса на други данни: нещо, което също трябва да се напомня на инвеститори и консултанти, колкото и да е тривиално – заплатите ще се променят във времето, докато построите завода.