Година след краха на Credit Suisse: Европейските банки плахо се възстановяват
Отразявам новини в сферата на технологиите и международната политика. Вярвам, че зад всеки успех стои една вдъхновяваща човешка история, която си струва да бъде разказана.
Преди една година Credit Suisse се оказа на ръба на фалита. Настана масов страх, който доведе до срив на акциите на европейските банки и до повишаване на разходите за застраховане при несъстоятелност. Инвеститорите биха тревога за стабилността на кредиторите докато местните американски банки в САЩ се тресяха. Организираното от швейцарското правителство поглъщане на изпадналата в затруднение UBS възстанови спокойствието. Оттогава насам европейските банки отчетоха забележително, но въпреки това крехко възстановяване с рекордни печалби и двуцифрен ръст на акциите.
През март миналата година акциите на европейските банки спаднаха рязко – акциите на Deutsche Bank се понижиха с повече от една пета за месеца, а европейският банков индекс преживя най-лошия си месец след сътресенията по време на пандемията от COVID-19. Оттогава цените на акциите се повишиха, като ръстът на UBS достигна 60%, а на UniCredit – почти 70 %, пише Ройтерс. Акциите на БНП Париба и на Deutsche Bank се представиха по-слабо, но все пак добре. Индексът на банките STOXX Europe 600 се повишава вече пет поредни месеца и сега е на най-високото си ниво от 2019 г. насам.
Възстановяването се дължи на повишаването на рентабилността на банките, за което допринесоха най-вече по-високите лихвени проценти, които увеличиха нетния лихвен доход на банките – разликата между парите, които банките плащат по депозити, и тези, които печелят по кредити.
Банките, сред които Santander, UniCredit и британски банки като NatWest, отчетоха скок на печалбите поради по-високите нетни приходи от лихви. Много от тях са разпределили огромни дивиденти и обратни изкупувания. Въпреки това, когато лихвените проценти достигнат своя връх, анализаторите очакват приходите да достигнат плато, а след това да спаднат.
На фона на всички сътресения миналата година се заговори за AT1 облигациите на Credit Suisse на стойност 16 млрд. швейцарски франка (18 млрд. долара). Сасяването на UBS без благословията на акционерите обаче доведе до до пълно отписване на тези облигации. Цената на други AT1 облигации спадна, като в края на март някои от тях бяха под 80 и дори 60 цента за евро. Оттогава АТ1 облигациите на големите банки рязко се възстановиха.
Опасенията за експозиция към търговски имоти обаче доведоха до нов спад на цените на някои специализирани облигации на германски банки през тази година, като най-силно засегнати бяха AT1 облигациите на Deutsche Pfandbriefbank и Aareal.
Търговските имоти са потенциално слабо място за банките, тъй като цените рязко се забавят поради това, че процентът на незаетите площи се покачва, а по-високите разходи по заемите оказват натиск върху задлъжнелите предприемачи.
Общо през миналата година европейските банки имат експозиции в размер на 1,4 трилиона евро (1,5 трилиона долара). По оценки на S&P Global общите активи на европейските банки, без Обединеното кралство, възлизат на близо 28 трлн. евро. Този месец обаче анализаторите на Morgan Stanley съобщиха, че някои европейски банки отчитат подобрение и са намалили експозицията си към търговски имоти, но някои отделни кредитори все още са по-изложени на риск.
Придобиването на Credit Suisse от страна на UBS е най-голямото банково сливане след финансовата криза от 2008 г., когато редица кредитори в Европа и САЩ бяха принудени да извършат спешни сливания.
Извън кризите големи сливания и придобивания на европейски банки почти не са съществували. Според ръководители и инвеститори пречките пред сливанията са оставили европейските кредитори в по-нестабилно състояние от доминиращите им американски колеги.
