Стартъп компания и Бил Гейтс тръгват на поход срещу мръсните методи на стоманодобивната промишленост
Отразявам новини в сферата на технологиите и международната политика. Вярвам, че зад всеки успех стои една вдъхновяваща човешка история, която си струва да бъде разказана.
Стартъп с големи намерения може да сложи край на тоновете въглеродни емисии, които се отделят в околната среда при производството на стомана. Революционният метод на Boston Metal може да промени цялата индустрия, а към нейната иновация гледат големи имена като Бил Гейтс.
Производството на стомана представлява около 8% от въглеродните емисии – най-вече защото в процеса обикновено се изгарят огромни количества въглища. Общо близо 2 млрд. тона стомана на стойност 1.4 трилиона долара се произвеждат годишно в световен мащаб. Въглеродните емисии, които се отделят по време на този процес, пък са почти двойно по-големи.
Прогнозите сочат, че този пазар ще расте. Според данните – с 3,8% годишно, достигайки 1,9 трилиона долара до 2027 г. Това прави декарбонизацията на сектора ключов фактор в борбата с климатичните промени.
Известният като мръсен процес на производство на стомана не се е променил много от хиляда години. Същевременно обаче от 1950 г. насам световното производство на стомана е нараснало от 189 милиона тона годишно до близо 2 милиарда. Емисиите на CO2 нарастват успоредно с това, достигайки приблизително 4 милиарда тона годишно днес – около четири пъти повече от тези на авиационната индустрия.
Доналд Сейдъуей, професор по химия на материалите в Института по технологиите в Масачузетс (MIT) и съосновател на компанията Boston Metal, смята, че е намерил начин да декарбонизира процеса, вкарвайки електричество в желязна руда, вместо да я разцепва с химическа реакция в доменна пещ, без да е необходимо изгарянето на въглища.
Големият му пробив идва през 2000 г., когато НАСА започва да търси начини да произвежда кислород на Луната чрез лунните ресурси. Желязната руда е в изобилие на повърхността на Луната и Сейдъуей успява да използва по-ранна “тест” версия на настоящия процес за производство на зелена стомана. Тогава – за извличане на кислород. В крайна сметка НАСА избира друга технология, но Сейдъуей продължава своето проучване на възможностите.
Така се стига до технологията, която Boston Metal използва днес – електролиза на разтопен оксид.
Ключовото нововъведение на Boston Metal е анод – метална електропроводима пръчка, която може да издържи на високите температури, необходими за втечняването на желязото. Този процес позволява на заводите да произвеждат безвъглеродна стомана, стига да използват чист енергиен източник, например водноелектрическа енергия.
Как се случва това?
Един от анодите на компанията се потапя в електролитен разтвор, съдържащ желязна руда, и през него се пропуска електричество. Той загрява разтвора до 1600 градуса по Целзий – температурата на топене на желязото. Анодът издържа на тази температура и по този начин се слага край на доменната пещ – традиционният метод за превръщане на желязната руда в метал, който се оказва пагубен за околната среда.
Освен това по този начин може да се създава стомана от по-нискокачествени руди, вместо да се разчита на оскъдните висококачествени руди. Според компанията това е важно предимство както по отношение на разходите, така и по отношение на наличността в сравнение с други методи за производство на екологична стомана.
“Това решава много голям проблем и е революционно за индустрия, която от хилядолетия стъпва върху една и също уравнение”, казва пред Forbes главният изпълнителен директор на компанията Тадеу Карнейро.
Все повече производители на стомана, стартъп компании и инвеститори търсят начини да намалят вредното въздействие върху околната среда на фона на все по-големите усилия от страна на европейските и американските власти да се справят с климатичните промени.
Boston Metal е набрала над 350 млн. долара от инвеститори, сред които са стоманеният гигант ArcelorMittal (68 млрд. долара продажби) и Breakthrough Energy Ventures на Бил Гейтс, като според базата данни за рисков капитал PitchBook оценката на компанията наскоро е била 860 млн. долара.
В борбата на Boston Metal за реформа в индустрията и преминаването към зелена стомана се е впуснала и българската компания SiteGround. Не е ясно каква точно е инвестираната сума. Ясно е обаче, че SiteGround се нарежда до други спонсори, сред които Фондът за иновации в областта на климата на Microsoft.
Част от новия капитал ще бъде използван и за изграждането на първия търговски завод на Boston Metal за метали с висока стойност, като калай и ниобий, който ще бъде разположен в Бразилия и ще бъде разработен от местното дъщерно дружество Boston Metal do Brasil. Карнейро очаква приходите от дейността в Бразилия да достигнат 400 млн. долара, а оперативната печалба – 100 млн. долара до 2026 г. Тогава са надеждите и компанията да започне да продава зелената си стомана.
Големият въпрос е колко ще струва всичко това.
Ирина Горбунова, ръководител на XCarb Innovation Fund на ArcelorMittal, един от инвеститорите на Boston Metal, признава, че зелената стомана ще бъде скъпа за известно време. В Европа например зелената стомана на базата на водород в момента би струвала поне 40% повече от стоманата, произведена в традиционна доменна пещ. Технологията тепърва ще се развива и узрява, така че Горбунова смята, че това е напълно преодолимо. Няма обаче да се случи с магическа пръчка.
Производството на стомана е стокова индустрия, в която всеки цент от разходите е от значение, а изграждането на нови стоманодобивни заводи струва цяло състояние. Boston Metal изчислява, че разходите би трябвало да се изравнят с тези при традиционното производство на стомана, след като заводите започнат да произвеждат между 1 и 2 млн. тона годишно, докато цените на електроенергията са около 30 долара за мегаватчас.
Технологията на Boston Metal, все по-големият интерес към зелената енергия и растящият брой индустрии, ориентирани към опазването на околната среда, би трябвало да са достатъчно убедителни за стоманодобивната промишленост, особено за компании като U.S. Steel, ArcelorMittal и Nippon Steel, които са поели ангажимент да станат въглеродно неутрални до 2050 г. Публичната заявка обаче е едно, а реалните действия – съвсем друго.
Производителите на стомана, които искат да елиминират емисиите на парникови газове до 2050 г., ще трябва да спрат доменните си пещи в средата на 30-те години.
