Зелените автомобили в България надхвърлиха 65 хил.
В България има 3 556 145 автомобила към март 2024. От тях 51 910 са хибридни, 13 466 електрически, а останалите 3 007 920 са с двигатели с вътрешно горене, според данните на Open Data BG, представени от Индустриален клъстер Електромобили (ИКЕМ).
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- През март 2024 броят на всичките автомобили в страната ни е нараснал с 11 157 в сравнение с шест месеца по-рано.
- Автомобилите с двигатели с вътрешно горене се увеличават на шестмесечна база с 13 083 леки автомобила повече.
- Хибридите отчитат най-висок скок с 16 289 бройки.
- Електромобилите са нараснали за шест месеца с 3577.
- За периода октомври 2023 – март 2024 г. зарядните станции в България са се увеличили с 410, до 1760, а локациите с 430, до 1250.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
През 2023 г. динамиката на развитие на електрическата мобилност в Европа и света се увеличи. България имаше преднина в региона, но в последните две години се забави значително. Рискуваме да изостанем от общите тенденции. Държавата закъснява с активната си роля за развитие на електрическата мобилност и макар да се опитва, го прави по стария познат начин.
България е единствената страна в Европейския съюз, която няма система за подпомагане на бизнеса и потребителите. Липсва национална стратегия, план за работа, посочват от ИКЕМ.
„През 2022 година се създаде работна група – „Комисия за устойчива мобилност”. Целта беше да се изработи национална карта за развитие на устойчива мобилност с акцент върху електрическата такава. Тази добра инициатива не проработи дълго. Направи се нещо, за да се изпълнят формалните условия и да се получи първия транш от средствата по плана за възстановяване и устойчивост“, казват от ИКЕМ.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
До края на месец март 2024 г. се очаква представяне на обществено обсъждане на проект на Закон за насърчаване на електрическата мобилност, което е добре. Прави обаче впечатление, че проектът е изработен изцяло в рамките на едно министерство. В разработката не участва нито един представител на най-голямата браншова организация за електрическа мобилност – ИКЕМ. „В проекта няма нито един ред за подготовката на кадри. Вмъкнати са текстове, които нямат място в такъв закон. Да се надяваме, че при обсъждането ще се прояви разум, експертност и тези пропуски ще бъдат отстранени“, казват от Индустриален клъстер Електромобили.
ДЕЙСТВАЩИ МЕРКИ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА МОБИЛНОСТ:
Стимули за собствениците на електромобили (физически или юридически лица) включват: преференциално данъчно третиране и липса на такси за паркиране в платени зони.
собствениците на електрически автомобили, мотоциклети и мотопеди – както и на електрически превозни средства от категории L5e, L6e и L7e, посочени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013 са освободени от заплащане на годишен местен данък за тези превозни средства.
– електрическото превозно средство се определя като пътническо превозно средство с изцяло електрически двигател, който няма двигател с вътрешно горене.
– собствениците на електромобили не заплащат паркиране в платените зони на градовете София, Пловдив и Бургас и др.
Националният доверителен екофонд управлява инвестиционния проект за климата и програмата за насърчаване на използването на електрически превозни средства. Програмата предоставя безвъзмездни средства за проекти, свързани с насърчаване на използването на електромобили от публичните органи. Министърът на околната среда и водите разпределя средствата между държавни и общински институции.
КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ПРОМЕНИ
Индустриален клъстер Електромобили изброява няколко стъпки, които могат да подобрят ситуацията с електромобилността в България. Сред тях:
- Да бъде определено министерство/а, които да бъдат ресорни и с конкретни задачи по развитието на електромобилността.
- Да се използва активно експертността на секторните организации като ИКЕМ и др.
- Да се регламентира задължение за общините да осигурят места за зарядни устройства на поне две места за паркиране.
- Да се заложат нормативно стимули за електроразпределителните дружества да предоставят лесен достъп до електроенергийната мрежа.
- Да се въведат преференциални финансови инструменти за малките и средните предприятия, които инвестират в изграждането и управлението на инфраструктура за зареждане с електроенергия.
- Да бъде създаден национален портал от типа SmartGrid за връзка между ЕСО, ЕРП, операторите на зарядна инфраструктура и услуги в сферата на електрическата мобилност.
- Важен ангажимент на държавата е да предостави облачна услуга за общодостъпна информация за зарядните точки, условията за ползване, услугите и т.н.
- И не на последно място – държавна политика за подготовка на кадри за електрическата мобилност.
По материали на БТА