Защо Кремена Кунева изостави високия корпоративен пост и се впусна в борбата с проблемното детско здравеопазване
„Каквото и да си постигнал в живота си, каквото и да си направил в своя малък рай, не живееш изолиран. Рано или късно отваряш вратата и понякога стъпваш в дупка. Много често, когато стъпиш в тази дупка, вече е късно“, казва Кремена Кунева, основател на фондация „Даная“, която се бори за реформа в детското здравеопазване и образование. През последните месеци Кремена Кунева е непрекъснато в епицентъра на общественото внимание заради протестите и инициативите ѝ срещу пропуските в здравната система. През последните години тя е инициатор на десетки кампании за ремонт в болници, в подкрепа на медици по време на пандемията и на бежанци от войната в Украйна. Но всичко започва преди четири години с нейното лично стъпване в дупката на здравеопазването.
През 2019 г. Кунева вече от 15 години е финансов мениджър на една от големите компании в автомобилния сектор в България, а малко след това става и изпълнителен директор. В личния ѝ свят има много добре уредени неща. До момента, в който дъщеря ѝ – по това време на 3 години, има спешна нужда от специалисти, каквито в частната болница не работят. „И тук светът ти рязко се сблъсква с това, че колкото и пари да изкарваш, когато в частната болница няма нужните специалисти, отиваш при хлебарките и мухъла и се молиш някой да спаси детето ти“, спомня си тя.
Дъщеря ѝ оздравява и когато се прибират вкъщи, майката е решена да направи нещо, за да промени средата, в която се лекуват децата. Дотогава не се е сблъсквала с проблемите в детското здравеопазване, затова започва от най-очевидното – физическото подобряване на помещенията. Публикува снимки в социалните мрежи с емоционален призив да се съберат и да направят нещо за това отделение. Две седмици по-късно са събрани дарения и доброволци, а още две седмици след това отделението е напълно преобразено със собствените им ръце. Кремена Кунева заразява със смисъл и посока, а енергията и ентусиазмът на доброволците са толкова големи, че се сформира гражданска инициатива „За Доброто“, която се насочва към следващото отделение за ремонт. До началото на пандемията завършват три детски отделения, в които влагат личен труд и средства. Към днешна дата каузите за детски отделения, обединени под името „Светулка“, включват ремонт и закупуване на медицинска апаратура и са реализирани в над 20 болници в цялата страна от повече от 12 хил. доброволци.
На 13 март 2020 г. действията им поемат в нова посока. „Имам много силно развито чувство за момента, в който трябва да действаш“, казва Кунева. Само няколко часа след обявяването на пандемията екипът от доброволци организира кампания за набиране на средства и предпазни материали за медиците на първа линия. Помагат и на място в отделенията с каквото могат.
„Комуникирахме със страшно много лекари и… в един момент те започнаха да умират. Нямаше ваксини, нямаше предпазни облекла – казва Кунева. – Имаше семейство, в което и двамата родители починаха. Мъжът беше лекар, а жената – медицинска сестра, и оставиха близначки на пет години. Тези деца буквално счупваха живота и бъдещето си, защото родителите им трябваше да са на първа линия.“ Първичната човешка реакция на екипа на „За Доброто“ е да помогне на тези деца не просто сега, а и за в бъдеще. Така се ражда идеята за фонд със стипендии, който да подкрепя децата на загиналите медици и учители до навършване на пълнолетие. Чрез „Фонд за децата на герои“ подкрепят 28 деца, като финансирането идва от физически и юридически дарители. Кунева споделя, че в началото набирането на средства е било лесно, защото всички са мислели и съпреживявали момента, но колкото повече се отдалечаваме от годината на пандемията, толкова повече забравяме и толкова по-трудно става. „А тези деца са си там, родителите им не се връщат само защото ние не си спомняме за това време.“
Целият процес по набиране на дарения и отчети преминава през платформата за граждански инициативи на фондация BCause. Когато проектите стават по-големи и искат да ги превърнат в устойчиви инициативи като фонда за стипендии, решават, че е време официално да създадат фондация „За Доброто“. Това се случва през декември 2020 г., а учредители са Кремена Кунева, Надежда Рангелова и Димитрина Спирова. За 2020 г. даренията на фондацията са в размер на 92 хил. лв., които нарастват на 360 хил. през 2021 г. Основната част от средствата отиват за фонда за деца на герои, а останалите се разпределят между проект „Светулка“ и кампанията за COVID-19. Тогава всеки от участниците във фондацията има своята кариера и семейство, а цялото добротворчество се случва в свободното им време.
И както Алиса пада в заешката дупка и повече никога не е същата, така и Кремена, скочила в дупката на здравеопазването, вече не може да се върне назад. Две години след първия си пост в социалните мрежи за детското отделение, в което лекуват дъщеря ѝ, Кунева преминава през много инициативи и отделения и все по-трудно съчетава работата си в международна компания с новия път, по който е поела. Затова през лятото на 2021 г. взема решението да се отдаде изцяло на каузата. „Връщайки лентата назад, си давам сметка, че когато човек има някакъв път, през който трябва да мине, и той си стъпи на този път, нещата започват да се нареждат“, казва тя и добавя, че ако беше подходила към този бизнес проект стратегически, изследвайки рисковете и крайната цел, сигурно никога нямаше да го направи. Но въпреки притесненията на семейството си, жертвата на личния комфорт и собствените си опасения скача в предизвикателството.
В новата си роля тя влиза с целия пакет от знания и умения на един дългогодишен финансов директор и мениджър. Това ѝ помага бързо да направи прогнозен бюджет, да планира проекти, да сложи правилна юридическа рамка, да координира процесите и да намери екип. Тази експертност в комбинация с добре планираните и смислени инициативи и силно въздействащите истории, които разказват, открояват фондация „За Доброто“. Те получават редица награди, сред които „Златна ябълка“ за детска организация (2022), Посланик на доброто на Министерството на труда и социалната политика (2021), специална награда в Будител на годината (2021) и редица други персонални отличия за Кремена Кунева.
Когато започва войната в Украйна, фондация „За Доброто“ се превръща в една от основните институции за подкрепа на бежанци в сградата на училище СофтУни. „Всичко се случи буквално за часове. Направихме най-големия център в България, първите дни и седмици не се прибирахме вкъщи. Идваха от най-тежко пострадалите места – жени, деца, бебета, бременни. Помогнахме на повече от 30–40 хил. души“, спомня си Кунева. Кризисната ситуация и доказаната прозрачност в действията на фондация „За Доброто“ мобилизира много дарители и партньори. В този период фондацията получава над 1.8 млн. лв. дарения, като повече от 900 хил. от тях отиват за кризисния център и подкрепа на бежанци.
През септември 2022 г. тя напуска фондацията, за да влезе в парламента. Като част от гражданската квота на „Демократи за силна България“ е избрана за народен представител и в продължение на 4 месеца е част от комисиите по здравеопазване и човешки права. „Исках да видя как работят нещата отвътре, защото истината е, че големите проблеми не могат да се решат само отвън“, казва тя. Опитът, който придобива, днес ѝ помага да знае кои са системните проблеми, до кого да пише, коя институция как трябва да функционира. Според нея както в парламента, така и в обществото съществува погрешното схващане, че от здравеопазване разбират само лекарите. „Здравеопазването в една страна е политика, не хирургична интервенция. В хирургичната интервенция лекарят разбира, но когато говорим за система, за политика – там има основно мениджмънт и финанси“, казва Кунева и добавя, че бюджетът за здравеопазване е най-големият – тази година в размер на 8 млрд. лв.
След като излиза от парламента, осъзнава, че ремонтирането на отделения е важно, но то не може да реши системните проблеми в здравеопазването. Иска да се бори на по-високо ниво и започва да планира как и с какви хора да го направи. Вече е започнала голяма част от процесите, когато се запознава с Ани Стоянова – майка, пуснала пост във Фейсбук, че детето ѝ има нужда от лекари, но са почивни дни и лекари няма. Ани Стоянова – майката на Даная, 15-годишното момиче, което губи живота си в „Пирогов“ и по който случай текат проверки и протести. „Ани ми каза, че не иска смъртта на детето ѝ да остава напразна, че нещо трябва да се промени. Самата тя вече беше видяла, че когато си там, в онази ситуация, в онази болница и виждаш цялата счупеност на системата, вече е много късно – казва Кунева и добавя: – Случаят „Даная“ е събирателен образ поне за 7 грешки в системата, как на това дете му се случиха всики тези 7 грешки… може би наистина е била бяла лястовица, която да отвори очите на всички ни.“
Ани и Кремена основават фондация „Даная“, която да се бори с проблемите в детското здравеопазване и образование. Целите им са свързани с изграждане на национална детска болница; подобряване на условията за пациентите и за лекарите; изработване на ясни и точни правила за добри медицински практики; намаляване на корупцията. Фондация „Даная“ се финансира единствено с дарения от физически и юридически лица, като предстои да проучат възможностите за международни партньорства и проекти.
По отношение на проекта за детска болница екипът подхожда в няколко посоки. От една страна, взаимства румънско ноу-хау. След посещение в Букурещ преди няколко месеца, където неправителствена организация изцяло с дарения построява детска болница, българската организация сключва меморандум за пълно ноу-хау по линия на процеси и изграждане на болницата. От друга страна, предлагат на държавата абсолютно безвъзмездно да бъдат партньор в този процес, предоставяйки всички свои контакти, знания и умения. „Предложихме и публично-частно партньорство, при което фондацията със средства по линия на обществения фонд да подпомогне проекта с мениджмънт, да гарантираме приемственост след влизането на нов здравен министър, защото заради липсата на тази приемственост проектът се чупи вече 40 години. Но все още нямаме отговор“, казва Кунева. Третата линия стартира в средата на февруари с учредяването на гражданска инициатива за създаване на „дигитална болница“ – платформа, която да показва на родителите къде какви специалисти има и къде да отидат при спешен случай. Макар технологично платформата да може да се изгради за няколко месеца, Кунева държи тя да се създаде на държавно ниво, да има институционална воля, да свързва болниците и да се носи отговорност.
А възможно ли е в България да се приложи румънският модел и болницата да бъде изградена изцяло с дарения? Според Кунева в момента ръцете на обществото в известна степен са вързани – „няма как да кажем на обществото, че започваме да строим детска болница и да набираме средства, когато държавата вече е инвестирала 100 млн. в държавна компания, която да я построи“. Развитието на тези процеси пък може да превърне неправителствения сектор в конструктивна опозиция на управлението, която да упражнява контрол и институционален натиск.
В професионалния си път Кремена Кунева е преминала както през корпоративния свят, така и през политиката и неправителствения сектор. Питаме я в коя от тези сфери открива най-много лостове за промяна, но за нея това е една цяла система. Бизнесите могат да инвестират в неправителствени организации, които припознават, че променят средата. Неправителственият сектор може да притиска институциите, а хората в самите институции могат да бъдат по-активни. „Ние всички сме едно – в зависимост от това дали сме достатъчно осъзнати, какво искаме да постигнем и как искаме да живеем, можем да действаме. И нито един от тези субекти не може да постигне промяната сам, трябва да работим заедно.“