Здравейте, нулеви цени – не сте добре дошли!
Пролетта дойде и още в първия слънчев уикенд на март (9–10 март) видяхме това, което може да се очаква при наличието на огромен капацитет фотоволтаици, които произвеждат най-много точно когато електроенергийната система няма нужда от тях: Цените се сриват!
Тогава паднаха под 5 лв./MWh по обяд. В следващите дни видяхме подобни цени дори и през работната седмица, а за съботата на 23 март настъпи и неизбежното – цената на тока на пазара „Ден напред“ (в петъка) достигна 0 лв./MWh в периода 9–16 часа. През април това ще прелее и през седмицата. През май и юни ще бъде почти ежедневие.
На пръв поглед това би трябвало да е страхотна новина за икономиката и населението. Какво по-хубаво от безплатен ток, нали?
Да, ама не. Първо, инвеститорите в слънчеви панели очевидно ще получават почти нулеви приходи точно когато работят най-много. За печалби изобщо не става дума, но как точно ще се изплащат заемите им? Те са основната причина за срива в цените, но силно засегнати ще бъдат и всички производители на базова електроенергия – ядрената централа и въглищните ТЕЦ. Те не могат да спират и тръгват непрекъснато и също ще трябва да продават дълбоко под себестойността. В същото време въглищните ни ТЕЦ трябва да са налични всяка вечер, нощем и при облачно време, но при тези цени на въглеродните квоти (около 60 евро/т. CO2) са неконкурентни и срещу газовите ТЕЦ на съседите ни. Така накрая цялата ни енергетика ще бъде съсипана. При една тежка зима ще се сблъскаме с последствията по възможно най-бруталния начин – ще имаме огромна нужда от въглищните си ТЕЦ, но те вече няма да бъдат тук.
Важно е да се разбира, че тези ниски цени на тока се дължат не само на голямото предлагане, а преди всичко на липсата на търсене на електричество в региона и целия Европейски съюз. Защото Европа просто вече произвежда много малко енергийно-интензивни неща, а тоталната електрификация на потреблението на енергия в транспорта, отоплението и индустрията изобщо не се случва с лелеяните от политиката темпове.
Накрая, нека погледнем какво точно се случва в регионите, където нулевите и отрицателните цени на тока от известно време са често срещано явление – Калифорния, Германия, Южна Австралия…
Калифорния е моделът за подражание в проникването на ВЕИ в САЩ. Слънцето и вятърът там дават вече 26% от всичкия ток в микса през 2023 г., а нулевите цени са ежедневие през слънчевите дни. Същата година обаче цените на тока за домакинствата в Калифорния скочиха с 12% и достигнаха средно 29 цента на киловатчас. Това прави 110% ръст в сравнение с 2008 г. – Калифорния е абсолютен шампион по увеличение. Неслучайно класацията на цените на тока в големите градове в САЩ за февруари 2024 г. се оглавява от Сан Франциско с 42 цента на киловатчас.
Калифорния достигна до тези високи нива на проникване на ВЕИ благодарение на програмите за нетно отчитане на тока (net metering), при които производителите получават непазарни цени за всеки киловатчас, вкаран в мрежата. През февруари правозащитната организация The Public Advocates Office публикува доклад, който показва, че само през 2024 г. домакинствата без слънчеви панели ще изплатят общо 6.5 милиарда долара на тези със субсидирани панели през цените на тока. В същото време домакинствата с панели имат 68% по-високи доходи от средните за щата, тоест по-бедните де факто плащат цената на „енергийния преход“, а по-богатите се обогатяват допълнително от него. Ашли Браун, изпълнителен директор на Harvard Electricity Policy Group, нарича процеса „Робин Худ наобратно“.
За капак на всичко въглеродният интензитет на електроенергийния микс на Калифорния не мърда и грам под нивата от 2011 г., тъй като газовите централи се налага да работят все повече на фона на затварянето на ядрените централи в щата, тоест напредък към нетната нула няма.
Положението в Германия е много подобно, а заразата на нулевите цени се разпространява бързо из цяла Европа. Вече е и у нас. В опит да прави големи пари или просто да се спаси, много народ ще се хвърли на следващия балон, който активисти, лобисти и политици вече рекламират – батериите. Те обаче са много далеч от истината – все още няма технология, която да може да се конкурира срещу природния газ при производството на балансираща и пикова енергия.
Накрая всички – най-вече вносителите на газ – ставаме по-бедни, а на власт отново остават фосилните горива.
