Българите са с най-ниска покупателна способност и през 2023
Следя информационните технологии, телекомуникациите и стартиращите компании.
За поредна година България е на дъното в Европейския съюз по паритет на покупателна способност, показват данните на Евростат. И през 2023 г. българите имат най-ниска покупателна способност в целия съюз. С доходите си те могат да си позволят едва 64% от средния жизнен стандарт на гражданите на ЕС.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Паритетът на покупателна способност е един от важните показатели за качеството на живота в една страна. Той дава представа за способността на домакинствата да си купуват необходимите продукти и услуги.
- В дъното на класацията заедно с България са Гърция, където жизненият стандарт е 69% от средния за ЕС, и Латвия (71% от средния стандарт).
- За да добиете представа какво представлява средния жизнен стандарт в Европа, може да мислите за Франция. Там (поне според статистиката) покупателната способност на гражданите се доближава най-много до средното за ЕС.
- Най-висока покупателна способност според статистиката имат гражданите на Люксембург и Ирландия. И в двете страни паритетът на покупателна способност е значително над средното за ЕС. За това обаче си има обяснение.
- Финансовата индустрия на Люксембург генерира значителен дял от брутния вътрешен продукт на страната, което оказва влияние и върху жизнения стандарт. Ирландия пък е предпочитана дестинация от много международни компании, които изграждат европейските си централи именно там. Това също оказва благоприятно влияние върху стойността на показателя паритет на покупателна способност.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Въпреки че остава на дъното по жизнен стандарт, България все пак показва напредък в това отношение през последното десетилетие.
През 2012 г. например жизнения стандарт в страната е бил едва 47% от средното за ЕС.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
Към февруари 2024 г. годишната инфлация в България е 3.3%. Това е значително забавяне в ръста на цените в сравниение с година по-рано. Забавянето на инфлацията се наблюдава в цяла Европа, включително и заради серия от решения на Европейската централна банка, която повиши значително основния лихвен процент в Еврозоната.
