България: дълга работна седмица и най-ниското заплащане
Над пет часа са необходими на един служител в България, за да заработи надница от около 50 евро.
Но ако същият служител отиде да работи в Люксембург, той ще изкара същите тези пари за по-малко от час.
Това, разбира се, са осреднени данни, базирани на сттиастиката на Евростат. Но те показват смущаваща разлика между нивата на заплащане в България и останалите страни в Европа.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- С 9.3 евро средно на час България е на последно място в Европейския съюз по разходи за труд. В България те са три пъти под средното за ЕС (31.8 евро на час през 2023 г.).
- Дисперсията е още по-голяма, ако се направи сравнение със страни като Люксембург (53.9 евро на час), Дания(48.1 евро на час) и Белгия (47.1 евро на час).
- В същото време българите имат една от най-дългите работни седмици в Европа. През 2022 г. средната й продължителност е била 40.2 часа. По-дълга работна седмица през тази година е била отчетена само в Гърция, Румъния и Полша.
- В сравнение с германците и датчаните например българите работят средно по 5 часа повече всяка седмица.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Комбинацията от дълга работна седмица и ниски разходи за труд може да се интерпретира както като знак, че служителите са нископлатени, така й че продуктивността им е ниска.
В същото време ръстът на заплатите в България през 2023 г. е над 14% по предварителни оценки. Според икономиста Лъчезар Богданов България може да има по-конкурентни предприятия и по-високи доходи за населението, ако инвестициите в повишаване на производителността и структурната трансформация на икономиката продължат и се ускорят.
“Ако се сравняваме с относително по-евтините икономики в Централна и Източна Европа, средните заплати са с около 20% по-ниски от Румъния и Унгария, 25% от тези в Латвия и 30% от тези в Полша, а разликата с Чехия, Естония и Литва е близо 50% – казва Богданов. – Простото обяснение е: съчетанието от отворен общ пазар на труда в ЕС и икономически растеж в целия регион водят до увеличаване на възнагражденията и в останалите страни, не само у нас.”