Стартъпът, който стои зад първата трансплантация на свински бъбрек на човек, се насочва към сърцата и черния дроб
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Биотехнологичният стартъп eGenesis разработи генно редактиран бъбрек, който миналата седмица беше успешно трансплантиран на жив пациент. Главният изпълнителен директор на компанията казва, че тя едва сега започва работа.
Миналия четвъртък хирурзи от Масачузетската болница обявиха, че за първи път жив пациент е получил бъбрек, трансплантиран от прасе. Този научен пробив е надежда за десетките хора, които умират всеки ден в очакване на трансплантация на орган, заяви директорът по трансплантациите на болницата Джорен Масдън на пресконференция след съобщението. “Мечтата на изследователите в областта на трансплантациите – Свещеният Граал – е да използват свински органи като допълнение към човешките, за да решат проблема с недостига на органи”, каза той.
Разбира се, не е било толкова като прости да се отиде до една свинеферма. Бъбрекът е разработен от базирания в Масачузетс стартъп eGenesis, който от близо десетилетие работи върху генното редактиране на свински органи, така че те да могат да бъдат безопасно трансплантирани на хора. Но главният изпълнителен директор Майк Къртис заяви пред Forbes, че постижението от тази седмица е само началото. Неговата компания, която до момента е набрала 291 млн. долара рисков капитал, има за цел да въведе технологията си за редактиране на гени за трансплантация на бъбреци, черен дроб и сърце в клинични изпитания през следващите две години, което ще я превърне в разрушителен играч на пазар, който според Grand View Research възлиза на около 15 млрд. долара.
Доказахме, че действително имаме нещо, което може да помогне на пациентите”, казва той. “За мен всичко е свързано с навлизането в тази нова ера на науката и възможността да се помогне на хора, които имат много малко възможности за лечение.”
В момента в САЩ има над 100 000 души, включени в списъците на чакащите за трансплантация, но по-малко от половината от тях ще получат трансплантация през дадена година поради ограничената наличност на донорски органи. В продължение на десетилетия учените смятат, че животинските органи могат да помогнат на някои пациенти, дори ако са само начин да се поддържат хората живи достатъчно дълго, за да получат човешки орган. Прасетата са идеален кандидат за осигуряване на донорски органи, тъй като растат бързо, а органите им са със сходни размери и функционалност в сравнение с човешките.
В този случай пациентът е 62-годишен мъж, чиито трансплантации на бъбреци преди това са били неуспешни, а процедурата е била разрешена в рамките на програмата за “разширен достъп” на Агенцията по храните и лекарствата, която позволява на пациенти с животозастрашаващи състояния да се възползват от експериментални лекарства или процедури. Тази операция последва няколко различни предишни експеримента с използване на свински бъбреци от донори в мозъчна смърт, както и две операции, при които живи пациенти получиха трансплантирани, генно редактирани свински сърца.
Джамил Ази, хирург по трансплантации в Бригам и Женската болница, който не е участвал в операцията в четвъртък, я похвали. “Това е страхотен пробив, който се прави от десетилетия”, каза той пред Forbes. Въпреки това предупреди, че ще са необходими още много данни, преди този вид операции да станат рутинни за пациенти. Ключов въпрос е колко дълго ще издържи дареният свински бъбрек в човешки пациент. “Ако той откаже след два-три месеца, значи сме много назад”, казва той. През 2023 г. двама пациенти, получили трансплантация на свинско сърце, разработена от дъщерното дружество на United Therapeutics – Revivicor, умират няколко седмици след операциите си, макар че все още не е напълно ясно защо.
Едно от най-големите предизвикателства при трансплантация от животно на човек е да се гарантира, че организмът на трансплантираното лице няма да отхвърли изцяло животинския орган. Това вече е проблем при дарените от хора бъбреци, а скептиците твърдят, че броят на разликите между прасетата и хората би направил подобна трансплантация невъзможна.
Тук се намесва генното редактиране. За операцията от миналата седмица, обяснява Къртис, е било необходимо генетично да се модифицира бъбрекът на прасето донор със седем различни човешки гена, да се премахнат три свински гена и 59 допълнителни парчета ДНК. Тези промени гарантират, че бъбрекът няма да бъде атакуван от собствената имунна система на пациента до степен на отхвърляне, въпреки че са необходими имуносупресивни лекарства, точно както при човешките органи. Тези промени са направени в една-единствена свинска клетка, която след това е включена в ембрион и е клонирана. След това клонираните ембриони са имплантирани в свиня, която ражда прасенца с генетичните промени.
Къртис обяснява, че наличието на толкова много промени увеличава риска от неволно изменение на други части от генома на животното – т.нар. “нецеленасочени” промени. Но през последните няколко години напредъкът в секвенирането на генома направи възможно да се открие дали е имало нецеленасочени промени. В случая с това прасе компанията е успяла да установи, че тези промени са минимални и няма да окажат влияние върху резултата.
В статия, публикувана в списание Nature миналата есен, компанията показва случаи, при които маймуни, на които са били трансплантирани свински бъбреци, са оцелели повече от година, а в един случай – над две години. Според Къртис тези данни и успешната трансплантация на бъбрек тази година позволяват на eGenesis да подаде официално заявление до FDA за започване на пълноценно клинично изпитване за имплантиране на повече свински бъбреци на хора още през 2025 г. Все още обаче не е напълно готова: Къртис казва, че агенцията все още иска да види повече данни за примати преди да даде зелена светлина на компанията. Въпреки че са необходими повече данни, Ази добавя, че демонстрираното до момента е “добър индикатор”, че компанията е на прав път.
Според Къртис едно от нещата, които компанията ще трябва да направи, за да увеличи мащаба си, е да достигне до момента, в който нейните прасета ще могат да бъдат отглеждани с готови за даряване органи, вместо да се налага клониране и имплантиране. Джордж Чърч, съосновател на eGenesis и изследовател в областта на генетиката в Харвардското медицинско училище, заяви пред Forbes, че това може да даде възможност на един донор на прасета да предостави множество органи на пациенти.
Къртис смята, че по-близо до реализация са програмите на компанията за редактиране на свински черен дроб и сърце за трансплантация на хора, при които се използва процес, подобен на този при бъбреците. През януари eGenesis обяви успешна операция с използване на генно редактиран свински черен дроб при пациент в мозъчна смърт, при която органът е бил свързан с тялото външно. Тази процедура може да помогне на пациенти с чернодробна недостатъчност да преживеят решаващите няколко дни – достатъчно дълго, за да получат пълна трансплантация от човешки донор. Благодарение на този успех Къртис заяви, че компанията му възнамерява да подаде заявление до Агенцията за контрол на храните и лекарствата (FDA) за своите генно редактирани черни дробове и има за цел да започне клинични изпитвания до края на тази година. В крайна сметка те се стремят към пълна трансплантация на черен дроб на живи пациенти.
Постоянната трансплантация е целта на бъбреците и черния дроб на eGenesis. Но що се отнася до програмата за сърце, той казва, че eGenesis се насочва предимно към педиатрични пациенти, за които свинското сърце може да послужи като надежден мост, докато получат човешки орган. Понастоящем над 50 % от децата, които се нуждаят от ново сърце, умират в очакване на трансплантация. Досега компанията е наблюдавала как бабуини с генно редактирани сърца оцеляват над 200 дни и Къртис заяви, че се надява това да “доведе до напредък към трансплантация на детско сърце или по-късно тази година, или в началото на следващата”.
В дългосрочен план компанията има още по-големи амбиции. “В крайна сметка визията ни е да произвеждаме органи в прасета, които не изискват имуносупресия”, казва Къртис. Това би могло да означава, че на пациентите с трансплантация няма да се налага да приемат лекарства, които забавят имунната система, за да предотвратят отхвърляне. Това ги поддържа живи, но също така ги излага на по-висок риск от инфекции и рак. “Знаем, че това ще изисква допълнителни инженерни решения, но ще ни трябват данни за хората, за да се информираме как да изглеждат тези решения.”
Изследователят по генетика Джордж Чърч, съосновател на eGenesis, допълва, че в допълнение към органите, които не изискват от пациентите за трансплантация да приемат лекарства, силата на генното инженерство означава, че един ден компанията може дори да създаде “подобрени органи”. Например, каза той, може да е възможно да се редактират геномите на прасетата, за да се създадат “органи, които са устойчиви на множество патогени”, или дори органи, които стареят по-бавно. Като доказателство за концепцията той посочи изследванията в лабораторията си в Харвардския медицински институт, чиито рецензирани резултати бяха публикувани в Nature, при които проста генетична промяна прави един бактериален вид устойчив на всички известни вируси. “Сега искаме да направим това и при прасетата”, казва той.
В близко бъдеще компанията ще трябва да увеличи мащаба си, което ще изисква и повече капитал, казва Къртис. ЕGenesis разполага с достатъчен капацитет за края на 2026 г. и вече е в процес на набиране на повече средства, каза той. Къртис се надява, че успешната операция показва на потенциалните инвеститори, че компанията е на прав път. “Това, което прави тази първа бъбречна трансплантация на жив човек, е да потвърди целия ни подход”, каза той. “И това ще ни позволи не само да трансплантираме бъбрека, но и да трансплантираме успоредно черния дроб и сърцето.”
Автор: Алекс Кнап
