Богати на данни, бедни на знание
Автор
Въпреки модерния хайп около критичното мислене, дори да сте прочели десетки статии по въпроса, сякаш малко от нас успяват да уловят неговия смисъл и да се възползват от неговите предимства. Причината е може би, както във всяко клише, автоматизирането на неговото използване без влагане на много (критична) мисъл, колкото и иронично да звучи.
Но това за мен се промени след разговора с Весислав Илиев – анализатор на данни и ментор на деца в образователната програма „Предприемачът като откривател“, достъпен като аудио в подкаста за икономическо мислене Ex Ante (сезон 2, епизоди 9 и 10). С Весислав се питахме как да се предпазим от грешката да се предоверим на големите данни? Или по-точно на моделите, с които учени, изследователи и практици сме закърмени в подготовката по статистика.
Много от тези грешки, вероятно повечето, са напълно неволни и не са направени с цел манипулация на резултатите от данните. Но както може да прочетете в книгата на Robert Matthews Chancing It: The Laws of Chance and How They Can Work For You, за жалост, значима част от изследванията са тенденциозно водени към даден резултат, което прави съмнителни някои от „достиженията“ на съвременната наука.
Икономиката е твърде сложна мрежа от човешки отношения, за да вярваме, че имаме математически модел, който описва и предвижда точно ефектите, които настъпват след дадено човешко решение. Резултатите на пазара са повече спонтанни, а и често продукт на случайност и несигурност, отколкото инженерни и подлежащи на математическо решение. Големите масиви данни по-скоро потвърждават тази парадигма, което може би изненадва всички, които очакват повечето данни и изчислителна мощ да определят сигурно какъв ефект следва от дадено решение.
Весислав ми каза, че основата, на която трябва да стъпваме винаги когато опитваме да извлечем знание от данните, е критичното мислене. Той го определи като подход към търсене на ново знание, основан на скептичност към доказателствата, здрав разум и широко търсене на друго, различно мнение. Хората с критично мислене са по-малко склонни да се предоверяват на личната си преценка. Те търсят различно мнение, което не задължително съвпада с тяхното собствено. Това не е така за прекомерно уверените решения и съвети – там обикновено се надценяват мненията, които съвпадат със собственото, докато се игнорират различните.
За мен най-важно сякаш беше уточнението за търсене на различното мнение – нещо, което се оказва лесно като съвет, но трудно като изпълнение. За да имаме шанса да получим друго мнение, което да потвърди или отхвърли наша хипотеза, трябва да се разделим с нашата вродена склонност да търсим винаги мнение, което потвърждава нашето собствено. Това изисква повече смиреност (или по-малко самонадеяност) плюс минимално натоварване на източника на мнение с информация за мнението на други. Но също така трябва да внимаваме хората, от които взимаме съвети, да не са прекомерно уверени. Някои от техните вреди не са резултат само от невежество, а са съвсем неумишлен резултат от прекомерна вяра в собствената гледна точка.
Весислав съветва в работата с данни и количествени модели да търсим в добавка и качествена информация. Казано на практичен език, решения на база на информация само на хартия крият много голяма опасност да се окажат губещи. Този разговор е полезно допълнение към епизодите за смелостта и оптимизма от сезон 1 на подкаста, за да не забравяме все пак, че има някои човешки пороци – като самонадеяност или просто небрежност, които се оказват основни пречки пред рационалното взимане на решения.
