Българка – сред учени, които са на крачка от “Светият Граал” на неврологията
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Какво се случва с човек, докато умира? Екзистенциалният въпрос тормози философи, психолози и учени години наред. Сега една 24-годишна жена може би е напът да хвърли светлина върху последните мигове от земния път на душата. А в екипа зад това изследване има и българско участие – д-р Теменужка Михайлова.
Историята ни връща към средата на 18-ти век, когато френски военен лекар за първи път започва да разглежда въпроса за близките до смъртта преживявания. Темата предизвиква предимно спорадичен интерес, поне до около средата на 20 век, а напредъкът в научното разбиране на преживяванията, близки до смъртта, е малък.
Тогава, през 1975 г., един американски студент по медицина на име Реймънд Муди публикува книга, наречена “Живот след живота”, която установява, че преживяванията на около 150 души имат общи черти. Книгата на Муди се превръща в международен бестселър, а година по-късно интересът към темата започва да расте.
През следващата година Муди и няколко негови колеги танатолози основават организация, която се превръща в Международна асоциация, изследваща близките до смъртта преживявания. През 1981 г. е отпечатан първи брой на “Vital Signs” – списание за масовия читател, което е посветено предимно на истории за такива преживявания. През следващата година те започват да издават първото рецензирано списание в тази област, което се превръща в Journal of Near-Death Studies. Въпросът постепенно печели уважението на учените, а днес усещането е, че човечеството е все по-близо до пробив в разбирането за смъртта.
Така стигаме до 2014 година. Тогава рядко заболяване се оказва фатално за 24-годишна жена, чието сърце внезапно спира. Пациент 0 е отведен в болницата, но там не успяват да направят нищо, за да върнат бременната в четвъртата седмица жена обратно към живота. Линейката я откарва до Мичиганския университет, където спешният екип успява с дефибрилатор да съживи сърцето, а жената е поставена в изкуствена кома.
Три дни по-късно близките й решават, че е най-добре животоподдържащите системи да бъдат изключени. В този момент – след като потокът от кислород е спрян, а дихателната тръба – извадена от гърлото й – пациентката се превръща в един от най-интригуващите научни обекти в най-новата ни история.
В продължение на няколко години Джимо Борджигин, професор по неврология в Мичиганския университет, се вълнува от въпроса какво се случва с човек, когато умре. Има различни хипотези – някои разказват за извънтелесни преживявания, голяма бяла светлина и мъртви роднини. Други говорят за душевен катарзис и тотално преобръщане на мирогледа. Борджигин не вярва на нито една от тези хипотези.
Заедно с няколко свои колеги, тя за първи път разглежда внимателно записите от мозъчната активност на бременната жена, след като животоподдържащите системи са изключени. Всички заедно откриват, че в мозъка се случва нещо, което няма никакъв смисъл.
Изследването показва, че в последните минути от живота човешкият мозък генерира вълна електрическа активност, която може да отразява съзнателни преживявания. Борджигин и екипът й установяват, че за около 30 секунди след спирането на сърцето мозъкът показва рязко нарастване на т.нар. гама вълни – най-високочестотните електрически колебания в човешкия мозък. Допуска се, че тези електрически активности отразяват необясними преживявания като близки срещи със смъртта, тунели, бяла светлина и прочее.
Българската следа
Д-р Теменужка Михайлова е българската следа в това мащабно проучване, което може да промени възприятията ни за смъртта и пътя на душата.
Михайлова е родена в София. През 1997 г. завършва медицина в Софийския университет. Впоследствие тя разширява обучението си в тригодишна постдокторантска програма и провежда клинични изследвания на пациенти, наскоро диагностицирани с епилепсия. През 2002 г. получава докторската си степен. Оттогава живее в САЩ, където завършва резидентура по неврология в Държавния университет “Уейн”, последвана от едногодишно стипендиантско обучение по клинична неврофизиология с акцент върху епилепсията/ЕЕГ в същата институция.
Мозъкът всъщност е сложният въпрос. По-конкретно – умиращият мозък. Борджигин и екипът й вярват, че разгадаването му е “Свещеният Граал” на неврологията. Според нея разбирането на неврофизиологията на смъртта може да ни помогне да я обърнем. Тя вече разполага с данни за мозъчната активност на десетки починали пациенти, които очаква да бъдат анализирани. Финансирането на подобни изследвания обаче е другият проблем – върху темата съществува стигма и много агенции стоят встрани.
