Кое движи и кое спира икономическия растеж в България?
Противно на първоначалните страхове годината на войната всъщност бе добра за българската икономика и отбеляза поредица от своеобразни рекорди. През 2022 г. растежът на БВП достигна 3.9%, индустриалното производство се възползва от освободените от Русия и Украйна ниши, отделно бизнесът получи конкурентно предимство чрез щедри компенсации за цените на тока, това даде огромен импулс на износа на стоки, и така нататък.
Инфлацията, поне първоначално, дава предимство на тези, които имат капацитет да задоволят нарасналото търсене при по-високи цени. Изминалата 2023 г. обаче рязко обърна посоката при основните макропараметри – енергийната криза в Европа бе преодоляна, Европейската централна банка вероятно учудващо за мнозина устойчиво затегна монетарната политика и повишава лихвите, и в резултат видяхме спад на цените на производител, дефлация в последните месеци, охлаждане на търсенето и продажбите.
И така, на фона на практически стагнираща икономика в еврозоната – реален ръст на БВП от едва 0.4% за 2023 г. – България стои сравнително по-добре с растеж от 1.8%. Кои бяха двигателите на растежа, кои фактори го ограничиха и може ли това да покаже какво ни очаква през тази и следващата година? Най-очевидното е и най-значимото – потреблението на домакинствата отчете огромен реален ръст от 5.4% спрямо 2022 г. въпреки инфлацията.
България е от малкото страни в ЕС – повечето в Източна Европа, – в които през последните три години нарастването на доходите изпреварва инфлацията. Така двуцифрените нараствания както на пенсиите, така и на заплатите, съчетани с исторически ниска безработица, осигуриха реално увеличение на разполагаемия доход на домакинствата. Отделно, за разлика от тенденцията в еврозоната, банките ускориха експанзията на кредита за домакинствата, като за 12-те месеца ръстът му общо доближи 16%, а на жилищните кредити дори надхвърли 20%. Този ресурс допълнително подхранва вътрешното търсене, и то вече не само около строителството и операциите с недвижими имоти.
Външната конюнктура като цяло повлия негативно – както заради изчезването на растежа в основните ни търговски партньори, така и заради дефлационните процеси при ключови суровини и стоки. Износът на стоки спада в реално изражение с 4.1%, след близо 9% ръст през 2022 г. Утехата е, че по-ниските цени на енергията свиха вноса с още повече – спад 7.1% за годината. Наистина добрата новина в структурно отношение е солидният реален ръст на износа на услуги от 6.8%, подкрепян както от туризма, така и от продължаващото развитие на аутсорсинга на бизнес процеси и ИКТ.
Бруто капиталообразуването – измерител на общата инвестиционна активност – нараства с 3.3% в реално изражение, което не е висок, но не е и нисък темп. Само че тук е мястото да погледнем „голямата картина“ – дори с този ръст България остава най-слабо инвестиращата икономика в Централна и Източна Европа. Делът на капиталообразуването в БВП е 17.3% – най-ниско от разглежданите 11 страни в региона през 2023 г. За осемте години от 2016 г. насам България неотменно е сред 3-те страни с най-ниски инвестиции в ЦИЕ, а през 2021 и 2023 г. бележим дъното. И докато капиталообразуването при нас се движи в границите 16–19% от БВП, в бързо догонващите икономики делът е над 23–24%. Няма как да има увеличаване на производителността и конкурентоспособността в средносрочен и дългосрочен план без нов капитал, чрез който да се трансформира производственият капацитет на икономиката.
И за да добавим към предизвикателството – демографските тенденции на намаляващо и застаряващо население вече отчетливо потискат растежа. Въпреки ниската безработица, високото търсене на работна сила и устойчиво растящите възнаграждения, общия брой заети в икономиката спада през 2023 г. Още повече, вече 25% от заетите са на възраст над 55 години, а заетите над 65-годишна възраст надхвърлят 100 хиляди лица. Наетите на трудов договор спадат с 60 хиляди само през последната година, и с над 100 хиляди в сравнение с 2019 година.
Не е ясно как ще се разчупи този затворен кръг – бизнесът не инвестира в разширяване на капацитета с обяснението, че е ограничен от недостиг на работна ръка, докато решението за устойчиво привличане и задържане на млади хора в страната е наличието на качествени и високоплатени работни места, които пък са възможни само след инвестиции, повишаващи производителността на труда. Засега и двете негативни тенденции слагат таван на икономическия растеж.
