Банкери: Датата 1 януари 2025 г. за Еврозоната продължава да е цел
Отразявам банковия и небанковия финансов сектор в България
Независимо от политическите сътресения и известната несигурност, свързана с инфлацията, датата 1 януари 2025 г. за присъединяване на страната ни към Еврозоната продължава да бъде цел. Това мнение беше споделено от участниците по време на конференцията “Заедно към успеха: Стабилна финансова екосистема и пътят на България към еврозоната”, организирана от Асоциацията на банките в България (АББ).
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Банките ще бъдат готови със всички системи и проекти за 1 януари 2025 г., като за целта се правят сериозни инвестиции, които заедно с тези на БНБ могат да достигнат половин милиард лева.
- В момента българските банки държат 12% минимални задължителни резерви при 0% доход, а в Еврозоната банките имат 1% задължителни резерви, върху който в момента се плаща 4%. Разликата се явява скрит допълнителен годишен данък от над 600 млн. лв., които отиват в държавата през БНБ.
- След влизането в Еврозоната ще се прилагат правилата за минимални резерви на ЕЦБ, което ще освободи ресурс.
- От следващата година големите корпорации и големите банки ще бъдат длъжни да плащат 15% данък печалба, което в цифрово изражение според Асоциацията е около 200 млн. лв.
- Стратегията на АББ се фокусира върху основни ключови фактори по пътя към еврозоната като: инвестиции в дигитализация и образование, повишаване на квалификацията и финансовата грамотност, инвестиции в киберсигурност, ESG и разяснителна кампания.
- Асоциацията на банките в България ще проведе кампания с мото “Еврото: заедно за ново бъдеще”.
- Сред основните ползи от приемането на еврото за страната са положително отражение върху кредитирането и развитие на капиталовите пазари.
КЛЮЧОВ ЦИТАТ
“Силен сигнал за това, че се движим в правилната посока и продължаваме да имаме подкрепа от европейските партньори е подписаното споразумение с Европейската комисия по отношение на комуникационната стратегия. Ако те имаха някакви въпросителни и резерви дали трябва да продължат тази комуникация със служебния кабинет, никога нямаше да подпишат споразумението”, каза подуправителят на БНБ Петър Чобанов по време на конференцията.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Банките кредитират консервативно и в рамките и правилата, дадени от регулаторите, Централната банка и Европейската Централна банка, и няма някакви цифри и ръстове, които под някаква форма да застрашават стабилността на системата, каза председателя на Управителния съвет на АББ Петя Димитрова, като допълни, че това е валидно и за фирми, и за домакинства. Нарастването на депозитите се отчита като много добър и стабилен фактор за обществото, за банковата система и за финансовата система на държавата като цяло. Според Димитрова това показва, че банките са ликвидни и могат да кредитират консервативно и следващи регулациите.
„Влизането в еврозоната няма да доведе до конкретни промени в кредитирането, но банките трябва да финализират проекти и инвестиции в 3 основни направления: двойна визуализация на системите, което ще даде на клиентите буферен период от време, в който ще могат да разплащат и в двете валути; обслужване на държавните плащания, за да се гарантира, че няма да има забавяне в преводите и обмяната на парите в обръщение“, допълни Цветанка Минчева, заместник-председател на УС на АББ. Тя препоръча на гражданите да изберат да внесат парите си в банките, тъй като средствата по сметките ще бъдат автоматично превалутирани.
