$38 трлн. годишно ще струва изменението на климата през следващите 25 години
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Изменението на климата е напът да струва на световната икономика щети от 38 трлн. долара годишно през следващите 25 години, предупредиха изследователи, ниво, което подчертава нарастващите икономически разходи от изменението на климата и продължаващото бездействие.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Щетите от изменението на климата ще костват на глобалната икономика около 38 трилиона долара годишно до 2049 г., с вероятен диапазон между 19 трилиона и 59 трилиона долара, предупредиха трио изследователи от Потсдам и Берлин в рецензирано проучване, публикувано в списание Nature.
- За да получат числото, изследователите са анализирали данни за това как изменението на климата се отразява на икономиката в повече от 1600 региона по света през последните 40 години. Използвайки това, са изградили модел за прогнозиране на бъдещи щети в сравнение с базова световна икономика, при която няма щети от предизвиканото от човека изменение на климата.
- Моделът разглежда предимно щетите върху климата, произтичащи от промените в температурата и валежите, казаха изследователите, като първият автор Максимилиан Коц, изследовател в Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата, отбелязва, че те могат да повлияят на много области, свързани с икономическия растеж, като „селскостопански добив , производителността на труда или инфраструктурата.“
- Тъй като моделът взема предвид само данни от предишни емисии, важно е да се отжбележи, че тези разходи могат да се считат за нещо като праг и изследователите отбелязват, че световната икономика вече ще губи 19% през следващите 26 години, независимо от това какво обществото сега прави, за да се справи с климатичната криза.
- Глобалните разходи вероятно ще нараснат още повече, след като се вземат предвид други скъпи бедствия, като метеорологични, бури и горски пожари, които се изострят от изменението на климата, каза Коц.
- Изследователите казват, че техните констатации подчертават необходимостта от бързи и драстични действия за смекчаване на изменението на климата и избягване на дори по-високи разходи в бъдеще, подчертавайки, че неуспехът да се адаптира може да доведе до средни глобални икономически загуби до 60% до 2100 г.
АКЦЕНТ
Разходите са основна пречка, когато става въпрос за конкретни действия по изменението на климата, а парите се превърнаха в ключов лост за превръщането на климата във въпрос на „културна война“. Разходите и логистиката, свързани с прехода към по-екологична, по-устойчива икономика и преминаването към нетна нула, са огромни и има значителни лични интереси като индустрията за изкопаеми горива, която се стреми да запази колкото се може повече от печелившото статукво толкова дълго, колкото възможен. Изследователите признаха значителните разходи за адаптиране към изменението на климата, но казаха, че бездействието също има цена. Изчислените щети вече намаляват разходите, свързани с парите, необходими за поддържане на изменението на климата в съответствие с лимитите, определени в Парижкото споразумение за климата от 2015 г., казаха изследователите, като се позоваха на глобално договорената цел за минимизиране на щетите и намаляване на емисиите. Оценката на щетите от 38 трилиона долара вече е шест пъти повече от 6 трилиона долара, които се смятат за необходими за покриване на този праг, казаха изследователите.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Откриваме щети почти навсякъде, но страните в тропиците ще пострадат най-много, защото вече са по-топли“, каза авторът на изследването Андерс Леверман. Изследователят, също от Потсдамския институт, обясни, че има „значителна неравнопоставеност на въздействията върху климата“ по света и че „по-нататъшното повишаване на температурата ще бъде най-вредно“ в тропическите страни. „Страните, които са най-малко отговорни за изменението на климата“, се очаква да понесат по-големи загуби, добави Леверман, и те са „също така тези с най-малко ресурси за адаптиране към въздействието му“.
ЗА КАКВО ДА ВНИМАВАТЕ
Фундаменталното неравенство относно това кой е най-силно засегнат от изменението на климата и кой се е облагодетелствал най-много от замърсяващите практики, отговорни за климатичната криза – кой също има повече ресурси за смекчаване на бъдещи щети – се превърна в една от най-трудните политически пречки, когато става дума за преговори за глобални действия за намаляване на емисиите. По-малко заможните държави, понасящи основната тежест на изменението на климата, твърдят, че богатите нации като САЩ и Западна Европа вече са пожънали ползите от изкопаемите горива и трябва да плащат повече, за да покрият загубите и щетите, пред които са изправени по-бедните страни, както и да им помогнат с разходите за адаптиране към по-екологични източници на енергия.
Други държави, по-специално големите замърсители Индия и Китай, възпрепятстват преговорите, като твърдят, че трябва да имат повече време, за да се откажат от изкопаемите горива, тъй като техните емисии всъщност бледнеят в сравнение с тези на по-развитите страни, когато се разглеждат в исторически контекст и на глава от населението. Очаква се финансирането на климата да бъде ключово за предстоящите преговори на следващата среща на върха на ООН за климата през ноември. Срещата на върха COP29 ще се проведе в Баку, столицата на богатия на петрол Азербайджан.
