Гърция се оттсласква от дъното след десетилетна криза
Преди десетилетие Гърция влезе в разгара на опустошителна дългова криза, белязана от години на строги икономии и сътресения. Сега това е напът да се промени – представители на институциите в страната и инвеститорите твърдят, че 2024 г. може да е годината, в която Гърция най-сетне ще се оттласне от дъното.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- 3% ръст на икономиката прогнозират анализаторите през тази година. Това ще доближи Гърция до данните преди кризата от 2009 г. и значително ще надхвърли средния ръст за еврозоната от 0.8%.
- Разходите по заемите спаднаха на нива, по-ниски от тези в Италия.
- Страната спечели и значителни приходи от продажбата на дялове в банките, спасени от Гърция по време на дълговата криза. Новината бе съобщена в края на миналия месец. Държавата наскоро продаде дела си в три големи банки, с което набра над 2 млрд. евро (2,17 млрд. долара). Миналия месец държавният спасителен фонд продаде дела си в Piraeus Bank – една от най-големите банки в страната.
- Гърция си върна инвестиционния кредитен рейтинг през 2023 г. След години на относителна стабилност инвеститорите се завърнаха.
- Всичко говори, че Гърция е в период на икономическо възстановяване след сътресенията, които свиха икономиката с една четвърт, доведоха до ръст на безработицата, улични протести и приближиха Гърция до изпадане от еврозоната.
АКЦЕНТ
Този обрат в Гърция, чиято дългова криза заплаши да предизвика краха на цялата еврозона, е забележителен, поне на хартия. Сега страната е изправена пред нов проблем – стагнацията в еврозоната.
Повече от половината от преките чуждестранни инвестиции в Гърция, които през 2022 г. възлизат на около 7,5 млрд. евро (7,98 млрд. долара), идват от северноевропейски държави като Франция и Германия. Тези страни се борят със слаб растеж. Гръцкият износ, като например селскостопански стоки, горива и фармацевтични продукти – две трети от които се насочват към ЕС – е спаднал с почти 9% през миналата година. Икономическият растеж се забави до 2% през 2023 г., което отчасти е резултат от изоставането на съседните държави.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Предизвикателствата пред страната остават, въпреки добрите икономически показатели. Ниската раждаемост и недостигът на работна ръка застрашават дългосрочните перспективи. Климатичните промени, които предизвикват пожари и наводнения в Гърция, натоварват значително държавните финанси. Обикновените граждани не усещат разлика в ежедневието си и според икономистите ще е необходимо време. За да се гарантира дългосрочен растеж, страната трябва да диверсифицира дейността си отвъд типичните икономически фактори – туризъм, недвижими имоти и услуги.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Кризата започна през 2009 г., когато Гърция изпадна в рецесия. Правителството разкри гигантска дупка в бюджета, която доведе до шок на световните пазари. През 2015 г. бяха подписани три спасителни споразумения с еврозоната и Международния валутен фонд на стойност 280 млрд. евро в замяна на строги икономии, които предизвикаха протести.
Откакто Гърция излезе от спасителната програма през 2018 г., тя възстанови банковата си система и разчита единствено на дълговите пазари за нуждите си от заеми. През 2022 г. тя се разплати с МВФ две години по-рано от предвиденото.