Денят на Земята и климатичните промени в числа: Милиарди тонове пластмаса и трилиони долари щети
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
22 април, 1970 година. Тогава за първи път в САЩ се чества Денят на Земята. Тогава милиони американци участват в шествия, групови почиствания и митинги от единия до другия край на страната.
Денят се превръща във възможност за граждански действия за справяне с тогавашните тревожни индикации в страната. Това честване води със себе си действия – същата година по предложение на тогавашния държавен глава Ричард Никсън е създадена Агенцията за опазване на околната среда в САЩ, а през 1972 г. е забранено веществото ДДТ или дихлордифенилтрихлоретан, считано за особено опасно.
Всъщност България е една от първите държави, които започват да честват Деня на Земята – още през декември 1930 г. по инициатива на тогавашния министър на Земеделието и държавните имоти Григор Василев. Идеята му получава широка подкрепа от министрите на земеделието от цяла Европа. Празникът на българската земя става повод организаторите да поемат инициатива за установяване Международен ден на Земята.
България е и една от първите страни, присъединили се към международното отбелязване на Деня на Земята, започнало от 1990 г.
55 издания по-късно климатичните промени се случват с все по-бързи темпове, температурните амплитуди по-големи, а рекордите – все по-чести. Тази година мотото на 55-тото издание на Международния ден на Земята е “Планета срещу пластмаса”.
Ето вредното въздействие на пластмасата върху земното кълбо в числа:
9,1 милиарда – метричните тонове пластмаса, произведено от първото въвеждане на пластмасата през 1950 г.
79 – процентът от цялата произведена някога пластмаса, който все още се намира на територията на сметища или в природата.
5 трилиона – приблизителният брой на пластмасовите торбички, използвани в световен мащаб всяка година.
14 милиона – количеството пластмаса в тонове, което попада в световния океан всяка година, като голяма част от нея е под формата на опасна микропластмаса, която
75 до 199 милиона – приблизително количество пластмаса в тонове, което понастоящем се намира в световния океан.
2050 г. – годината, в която се очаква общото тегло на цялата пластмаса в световния океан да надхвърли общото тегло на всички риби в океаните.
В световен мащаб цената на климатичните промени е от порядъка 1.7 – 3.1 трилиона долара годишно. Това включва разходите за щети върху инфраструктурата, имуществото, селското стопанство и човешкото здраве. Очаква се тези разходи да се увеличават с течение на времето. През следващите 25 години изменението на климата ще доведе до щети за световната икономика в размер на 38 трилиона щатски долара годишно.
