България рискува да стане сред страните в ЕС с най-висока данъчна тежест за аутсорсинг и ИТ
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
България е единствената в ЕС, която е въвела глобален данък от 15% върху големите местни и мултинационални корпорации, но не е позволила да се използват всички облекчения. Това неминуемо се отразява на чуждестранните инвестиции в страната.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- България е единствена в ЕС, която е въвела национален допълнителен данък, но не е приела изключението за по-дребни случаи “de minimis“.
- Освен това страната ни е единствена в ЕС, която е въвела национален допълнителен данък, но не е позволила пълното облекчение за осъществена стопанска дейност, показва доклад на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).
ЕКСПЕРТНО МНЕНИЕ
“Това ще превърне правенето на бизнес в България в нещо много по-скъпо, без да има нужда от това. Идеята на този тип законодателство, макар че не е много полезно за България, е да не се получава данъчна конкуренция между различните юрисдикции. Ефектът е, че спъваш собствения бизнес. Има няколко големи компании, които ще плащат по-високи данъци, без да е нужно това. Ще има по-висока цена за крайните потребители, по-малко работни места. Това ще направи България по-лоша дестинация за чуждестранни инвестиции”, заяви пред Forbes един от авторите на доклада – Стоян Панчев.
АКЦЕНТ
България рискува да се превърне в една от държавите в ЕС с най-високо ниво на ефективна данъчна тежест за сектора на услугите и особено аутсорсинг и ИТ. От страна с не твърде високи данъци за този тип услуги, България се превръща в такава с най-високите данъци. По този начин повишаваме значително данъчното облагане за ИТ и аутсорсинг сектора, коментира още Панчев. Резултатът е спад в конкурентоспособността на този сектор у нас. Рискът е това да се задължи като тенденция и да видим отписване на такъв тип инвестиции.
ЗАЩО ТОВА Е ВАЖНО
Изключението за съществена стопанска дейност е ключов елемент от системата на глобалния минимален данък като по този начин се разграничава реалния бизнес от изкуствените данъчни схеми. Едно от тези изключения вече беше прието – да се докаже наличие на определено производство вътре в страната. Другото тепърва трябва да се приеме – свързано е с броя на работниците и доказва, че държавата не се използва като данъчен рай.
Изключението “de minimis“ би помогнало на по-малките предприятия, разположени в България, които са част от големи групи, не само да имат по-голяма ефективна данъчна тежест, но и да понесат ненужно по-големи административни разходи по спазването на данъчните правила. Този пропуск поставя страната в неизгодна ситуация по отношение привличането на чуждестранни инвестиции и стимулирането на водещите български индустриални групи към международно разрастване.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Правилата за облагане с глобален минимален данък бяха въведени в края на миналата година, след тромав законодателен процес и липса на открито публично обсъждане.
Тези правила влязоха в сила съгласно Директива 2022/2523, въпреки че документът позволява на страните в ЕС, в които са ситуирани не повече от 12 крайни компании майки на големи мултинационални или местни групи, да отложат имплементирането на правилата.
Ставката в България от 10% е една от най-ниските в света. Единствената държава с по-ниска номинална ставка е Унгария – с 9%. По този начин поне привидно изглежда, че нивото на корпоративното облагане у нас е много ниско. Това обаче е в разрез с нивото на ефективната корпоративна данъчна тежест, тъй като в различните държави има различни правила за определяне на данъчната основа и различни политики за данъчни облекчения.
