2024 – oт преломна към нулева година за българския бизнес
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
2024 можеше да е годината, в която да се свърши стратегически черната работа и да се приемат важните закони, които касаят бизнеса и инвестиционния климат в България. Липсата на стабилно правителство и работещ парламент обаче спънаха приемането на важни промени в законодателството, които биха повишили икономическия ръст на страната ни, биха улеснили инвестициите и правенето на бизнес у нас. Как 2024 се превърна от стратегически важна в нулева за бизнеса?
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Президентът Румен Радев наложи вето върху промените в Закона за насърчаване на инвестициите, които би трябвало да ускорят важни за държавата проекти като като АЕЦ, язовири, мостове, горивни инсталации, кариери. С промените обаче се предвиждат и прекрояване на други два закона – за опазване на околната среда и за устройство на територията, което доведе до недоволството на еко активистите и протести.
- Основната цел на конкретните промени е да се ускорят административните процедури около важни за страната проекти. По-конкретно – сроковете за становища и произнасяне на различните институции да се скъсят наполовина и да се приеме принципа на мълчаливо съгласие, ако все още липсват такива. Предвижда се още да се удължат сроковете на валидност на влезлите в сила решения по ОВОС от 5 на 15 години.
- Ветото на президента е с мотив, че промените застрашават конституционно гарантираното право на българските граждани на здравословна околна среда.
- Междувременно обаче истинските промени, които трябва да подобрят бизнес климата в България, остават встрани, а липсата на работещо Народно събрание ще превърне 2024 г. в нулева.
ЕКСПЕРТНО МНЕНИЕ
“Важните неща, които трябва да се случат в Закона за насърчаване на инвестициите, са свързани с това как се дава държавната помощ. В Сърбия или Румъния се предоставят стотици милиони за единични сделки. Изчислява се, че за около 7 години държавата си връща обратно тези пари през данъци и осигуровки. Ние не участвахме в мача за разпределението на инвестициите изобщо. Хубаво е, че от 10 млн. тази сума се увеличи на 100 млн. лева. Нашето предложение сега е тези пари да се фокусират върху компании, които са със средна и висока добавена стойност и така да бъдат организирани, че да се дават на два етапа. Това е фундаментално важно, защото от една страна би насочило държавните пари към работодатели, които дават висока добавена стойност и плащат високи заплати, а от друга – би дало предвидимост какви трябва да са тези пари и кои са работодателите. Това е нещото, с което съседните държави ни водят и то с много. Всеки инвеститор гледа условията, които се предлагат в дадена държава”, каза за Forbes Добромир Иванов, изпълнителен директор на BESCO.
АКЦЕНТ
Промените, които в момента бяха приети и върнати от президента Радев за повторно разглеждане, на практика са чисто административни. Всичко започва още на заседанието на икономическата комисия в парламента миналата седмица, когато се отхвърлят голяма част от предложенията на Министерството на иновациите и растежа.
Сред тях – 25 процента самоучастие на инвеститора и скъсяване на сроковете за разглеждане и излизане със становище за сертифициране на инвестиционен проект. Приети в комисия обаче са спорните предложения, с които се правят промени и в законите за опазване на околната среда и за устройство на територията, които в крайна сметка получават и зелена светлина на заседанието в пленарна зала в края на миналата седмица.
“Идеята беше Министерството на иновациите да работи върху частта, по която има експертиза и е чисто административна и в парламента депутатите да вкарат останалите промени, които са всъщност важни и да се отвори дискусията. Това не се случи. Най-веротно еко активистите имат основание за позицията си. От гледна точка на бизнеса със сигурност ускоряването на процедури е посоката, в която трябва да се мисли. Аз разбирам притесненията на хората, които защитават екологичните теми, но е факт, че в момента в България нещата се случват изключително бавно. Има интересно проучване, което изследва връзката между корупцията и сроковете за издаване на разрешителни за строежи и то показва пряка зависимост – колкото по-корумпирана е една държава, толкова по-бавно се издават тези разрешителни. Това са част от предпоставките за корупция, но и част от пречките пред привличането на инвеститори”, допълва още Добромир Иванов от BESCO.
ГОЛЯМАТА КАРТИНА
Липсата на редовен парламент спъва не само промените в Закона за насърчаване на инвестициите и не е единственият проблем за развитието на бизнес климата у нас. На практика ще забуксуват и въпросите с членството ни в еврозоната и Шенген, а освен това и приемането на регламента, касаещ изкуствения интелект и то в момент, в който технологичните гиганти и държавите инвестират милиарди в развитието на технологията. Огромен проблем се оказва и реформата в образованието, която също се отразява на бизнес средата.
“Има много ясна концепция за новите учебни програми, как трябва да се промени Закона за предучилищното и училищно образование. Как въобще ние да имаме системно образование, което е насочено върху уменията на децата. Сменя се начинът, по който въобще се оценява работата на учителите, създава се стандарт за качество. Всичко това е на практика готово, но сме в ситуация на избори. Това блокира целия процес. Блокира се и Закона за чужденците в Република България, в който бяха предвидени подобрения, свързани със сините карти. Трябваше да се направят промени в онлайн платформата, която касае визовите режими. Вътре имаше конкретни предложения, свързани с това да се увеличи процентът чужденци, които могат да бъдат назначавани в компаниите. Чуждестранните студенти от държави в ЕС и извън ЕС, които завършват в България, нямат време дори да вземат дипломите си, защото сроковете за пребиваването им в страната са кратки. Те не могат да кандидатстват за работа без тези дипломи и така ги губим. Най-често те просто не се връщат. Имаме нужда да приемем европейския регламент за изкуствения интелект, защото вътре има много важни неща. Рестартирането на процеса убива всички тези инициативи. 2024 можеше да е годината, в която да се свърши стратегически черна работа за бизнес средата, а се превърна в нулева”, каза още Иванов.
