Планът на България за зеления преход – без конкретика и визия

Forbes България

Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България

България трябва значително да подобри плана си в областта на енергетиката и климата, констатира Европейската комисия. Всъщност според Брюксел в стратегията на страната ни липсват достатъчни амбиции и конкретика в съответствие с договорените цели за 2030 г. Това се потвърждава и в анализ на Центъра за изследване на демокрацията.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ

• ЕК препоръчва да се определят допълнителни ефективни мерки, особено що се отнася до транспортния сектор, вредните емисии, отпадъците и селското стопанство. Липсват и прогнози за това как Съществуващите и планираните политики ще доведат до постигането на целта. Липсва обхват, график и очаквано въздействие.
• Препоръчва се още да се определи количеството емисии на CO2, които могат да бъдат уловени годишно до 2030 г., включително източника и да се предоставят конкретните дейности на държавата за транспонирането на тези количества. 
• ЕК настоява в препоръките за дългосрочен план за внедряване на технологии за възобновяема енергия през следващите 10 години с перспектива до 2040 г. и за конкретни мерки, които да допринесат за постигането на индикативната цел по отношение сградите и промишлеността за 2030 г.
• От държавите членки се изисква да представят своите окончателни актуализирани планове до 30 юни 2024 г., като вземат предвид препоръките и индивидуалните оценки на Комисията. 

ЕКСПЕРТНО МНЕНИЕ

“Документът, който трябва да се обновява на всеки 2 години до 2030 г. е голяма мешавица от различни политики, които в момента са доста остарели и на практика са списък от съществуващи документи, натрупани на едно място. Нямат кохерентна визия за развитието на икономиката ни и позеленяването й. Посоченият вътре сценарий, е предварителен и не стъпва върху задълбочен анализ на данни за различните сектори. Липсва аналитична дълбочина, иновативност. Предложените политики не са ясно обвързани със заложените цели. Има детайлни политики само за енергетиката, които до голяма степен са повторение на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) с малко допълнения. Не е задълбочена гледната точка за намаляването на енергийното потребление или ускоряване процеса на навлизане на възобновяеми енергийни източници”, каза за Forbes енергийният експерт Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията. 

АКЦЕНТ

В настоящия вариант на плана на България за зеления преход липсват политики за мобилност, индустриалната декарбонизация, зеления преход в селското стопанство. Основният елемент на декарбонизацията на всяка икономика е ролята на горите. Земеползването ще допринесе за близо 20% от намаляването на емисиите до 2050 г. Няма визия за това как ще се управлява горския фонд, как ще се поддържа ръста му, как ще се насърчава намаляването на емисиите в селското стопанство, каза още Владимиров.

На практика в представеният от България план липсват сценарии за развитието на икономиката и обществото като цяло. Не е направен анализ, за да се види във всеки сектор какво ще е търсенето на продукти и материали – колко коли ще бъдат продадени, колко сгради ще се построят, каква ще е запълняемостта на всяка сграда. Въпреки че според данните 40% от сградите в България са празни, продължава да се инвестира в ново строителство.

“Това значи консумация на повече материали като цимент, стомана. За да разбереш как ще се развива една икономика, трябва да се слезе на ниво основи на потреблението. Ако всяко домакинство иска да има по 2-3 коли, това значи, че ще се внасят повече автомобили, ще има по-голямо търсене на транспортни услуги и емисиите в транспортния сектор ще се увеличават”, каза още Владимиров.

ДОПИРАТЕЛНА

“Преходът на българската икономика към нисковъглеродна икономика остава съществен предизвикателство. България все още разчита в голяма степен на въглищата за производство на електроенергия и не е постигнала значителен напредък в прехода към възобновяеми енергийни източници или в подобряването на енергийната ефективност в сградите и транспорта”, посочват в анализа по темата от Центъра за изследване на демокрацията.