С 671 млн. евро нараснал публичният външен дълг на България
Външният дълг на публичния сектор се е увеличил с 671 млн. евро за година, като в края на февруари 2024 г. достига до 14.373 млрд. Евро, но в същото време намалява спрямо края на миналата година, когато е бил 14.600 млрд. евро, показват предваритебни данни на Българска народна банка. Така държавния дълг на страната остава сред най-ниските сред страните в Европейския съюз.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на февруари е 10.797 млрд. евро (10.7% от БВП), като спрямо края на февруари 2023 г. нараства със 781.3 млн. евро.
- Външните задължения на Централната банка са 1.918 млн. евро и намаляват със 73.8 млн. евро спрямо края на февруари миналата година.
- Брутният външен дълг на страната в края на февруари тази година е 44.418 млрд. евро (43.9% от БВП), което е със 160.9 млн. евро повече в сравнение с края на февруари 2023 г.
- Краткосрочните задължения са 7.333 млн. евро, а дългосрочните задължения възлизат на 37.085 млрд. евро.
- Нетният външен дълг в края на декември 2023 г. е отрицателен в размер на 30.876 млрд. евро (32.9% от БВП), като увеличава отрицателната си стойност с 5.569 млрд. евро спрямо края на декември 2022 г. главно заради по-голямото увеличение на брутните външни активи в сравнение с това на брутния външен дълг.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Страните от Европейския съюз днес са приели облекчени правила относно допустимите нива на бюджетен дефицит и държавен дълг, която всяка държава от ЕС трябва да спазва, съобщава БТА. Според тях се предвижда при определяне на мерките за намаляване на прекомерния държавен дълг и на бюджетния дефицит да се взема предвид в по-голяма степен индивидуалното икономическо състояние на всяка страна от Евросъюза. Новите фискални правила въвеждат ясни минимални изисквания за намаляване на съотношенията на държавния дълг към брутния вътрешен продукт за страните от ЕС, които са най-сериозно задлъжнели.