Българката Полина Помплиано създава световна онлайн медия за успешни личности
Родителите ѝ печелят зелена карта за Америка, работи в CNN и Fortune, впоследствие създава собствена онлайн медия, а дебютната ѝ книга е преведена на 12 езика. Историята на Полина Маринова Помплиано звучи като холивудска приказка, поръсена с щипка късмет, но всъщност всички малки и големи победи по пътя ѝ са резултат от задълбочена подготовка, анализиране на ситуацията и усилена работа. Както и предприемачески дух, който се оказва задължителна съставка за всяка успешна история на имигрант.
През 1999 г. Полина е във втори клас, когато родителите ѝ печелят зелена карта за Щатите. Баща ѝ от няколко години е вманиачен по идеята и участва в томболата за визи на посолствата на Америка, Канада и Австралия всяка година. Семейството се мести в Атланта, където Полина веднага тръгва на училище и трябва бързо да научи езика – с учебници и речници, превеждайки дума по дума. „За мен това беше толкова силно, исках да покажа не само че мога да пиша и да комуникирам като съучениците си, но и станах много по-добра от тях – казва българката. – Интересно е как нещо, в което не се чувстваме сигурни, може да се превърне в най-голямото ни предимство.“
Докато е още в училище и неуверена в езика, тя е много срамежлива и свита, но същевременно наблюдава хората, поведението им, защо правят нещата, които правят. Става много добра в това да анализира човека срещу себе си – умение, което по-късно използва безпогрешно в работата си като журналист, създавайки задълбочени профили на събеседниците си.
А когато в гимназията влиза в класа по журналистика, е омагьосана от тази професия и съчетанието от проучване и творчество. „Говориш с хората и подреждаш думите им като в пъзел, за да напишеш една история. Това беше невероятно за мен“, казва тя. По време на следването си по журналистика в Атланта, започва стаж като репортер в регионалните центрове на телевизиите CNN и USA Today.
Но когато завършва през 2013 г., се сблъсква със стагнация на медийния пазар и липса на свободни позиции. Въпреки това Помплиано подхожда креативно – предлага на телевизиите да работи на свободна практика по време на празници, уикенди и отпуски на титулярните журналисти.
В следващите няколко месеца работи за националните телевизионни мрежи, живее на дивана на родителите си и спестява пари за следващата си голяма мечта – Ню Йорк.
Мести се там през 2014 г. и започва работа в медиен стартъп, а след това в бизнес медията Fortune, където интервюира бизнес лидери като Мелинда Гейтс, Ричард Брансън и Стивън Шварцман.
Първоначално е притеснена от целия свят на инвестиции и икономика, за който трябва да пише, но постепенно открива героите, вдъхновяващите личности и процеси и ѝ става интересно. „В един момент бизнесът започна да ми харесва, защото осъзнах, че всеки имигрант е като създател на бизнес. Идваш в нов свят и трябва да се научиш да правиш всичко, което не си знаел преди. Същото е и в бизнеса“, казва Помплиано.
Работата във Fortune провокира предприемаческия ѝ дух –
защото разказва за бизнеси, анализира бизнеси, но никога не е създавала собствен бизнес. Първата стъпка идва много естествено с един имейл с интересни истории.
През 2017 г. решава да изпраща на свои приятели и роднини имейл бюлетин с интересни статии и задълбочени профилни интервюта на вдъхновяващи личности. Целта е да споделя ценно знание и да имат какво да обсъждат при следващата си среща. Идеята се харесва и Помплиано продължава. Всеки делничен ден тя е редактор на нюслетъра на Fortune, където подбира и пише съдържание за хиляди влиятелни хора в света на бизнеса, а всяка неделя изпраща своя собствен имейл The Profile, който вече излиза извън тесния семеен кръг и включва задълбочени интервюта и текстове за успешни личности от различни сектори.
„Бюлетинът на Fortune правеше много пари и се замислих дали хората биха платили и за нещо друго, което пиша аз“, казва авторката и подчертава, че винаги е разбирала, че единствената причина, поради която Мелинда Гейтс отваря имейлите ѝ, е защото идват от Fortune. Въпреки това трупа много опит, а идеята да монетаризира собствения си имейл бюлетин започва все по-често да се върти из главата ѝ.
Така в началото на 2020 г., 3 години след старта на The Profile и с хиляди абонати в списъка си
Помплиано сяда с лист и химикал, за да изчисли възможно ли е да си осигури заплатата на журналист чрез платен абонамент за имейла. Преценява, че ще са ѝ необходими 6 месеца с платен абонамент, но греши.
През януари 2020 г. прави тест – казва на аудиторията си, че вече 3 години всяка седмица изпраща безплатно съдържание. Те ще продължават да имат достъп до него, но тя ще добави още интересни секции, видеоинтервюта и препоръки, които ще бъдат част от платен абонамент. Предлага опциите за 10 долара на месец или 50 долара на година. Само 3 месеца по-късно вече има достатъчно печалба, за да напусне работата си в медията. „Когато написах на аудиторията ми, че напускам Fortune, за да мога да се фокусирам на 100% върху бюлетина, точно в този момент много хора ме подкрепиха и заявиха платен абонамент.“
Напуска работа буквално часове преди обявяването на локдауна в САЩ. Шегува се, че е направила подробен списък с плюсове и минуси на напускането си, но COVID-19 не е бил в него. Поглеждайки от дистанцията на времето, сега би го сложила в графата с плюсове, защото оказва силно влияние върху растежа на бизнеса ѝ – хората в онзи момент имат повече време да четат и искат по-качествено съдържание.
Днес Полина Маринова Помплиано споделя, че годишната печалба на The Profile е 6-цифрена сума – много повече от годишната ѝ заплата като журналист. Общият брой абонати е над 100 хил. души, като 3–4% от тях избират някакъв вид платен план. Голямото предимство на този бизнес модел е, че няма горна граница – бизнесът може да расте с броя на абонатите, а допълнителни приходи да влизат и от спонсорирано съдържание и реклами. През 2020 г. това не е бил популярен модел за журналистите и Помплиано не е имала кого да попита, но днес масово експерти в Щатите използват платени абонаменти за нюзлетъри, за да монетаризират знанията си.
Аудиторията на The Profile пък нараства стремглаво в края на 2020 г., когато авторката публикува профил на Дуейн Джонсън-Скалата. Това е един от текстовете, в които тя не е правила лично интервю със събеседника, а на база на негови публични изяви е оформила текста. Скалата харесва историята и я споделя в собствените социални мрежи, което дава международна известност на бюлетина. „Първо, не го очаквах. Второ, много бизнеси нямат бюджет да си направят такъв маркетинг, какъвто той ми направи безплатно. Което показва, че когато създаваш високо качество, хората го оценяват. И трето – благодарение на Скалата вече и баба ми знае какво работя“, казва Помплиано, която влиза и в българските медии с тази новина.
Тя отчита факта, че има български произход и че е живяла в различни части на Щатите, като много положителен за мирогледа ѝ и за начина, по който пише, защото разказва различни истории, в които хората могат да се припознаят. Именно историите помагат на The Profile да се развие като онлайн медийна платформа, в която Помплиано изучава какво прави успешните хора успешни.
За това пише и в дебютната си книга „Скрита дарба“.
В началото на 2022 г. с нея се свързва редактор от издателска къща Harriman House, който следи публикациите ѝ и я кани, ако някой ден реши да издаде книга, да се обърне към тях. Помплиано тъкмо е станала майка за първи път на дъщеря си София и съвсем не си представя как ще вмести в графика си писането на книга. Но съпругът ѝ я насърчава и подкрепя в това начинание. Така всяка вечер от 19 до 21 ч, когато бебето спи, тя дисциплинирано сяда пред компютъра и анализира историите, които е писала, търсейки онези общи черти на успешните хора. Днес книгата е публикувана или в процес на превод на 12 езика с над 30 хил. продадени копия. Дистрибуцията и плановете за следващи издания се правят от английската издателска къща, а България е била единствената дестинация, за която Маринова-Помплиано лично настоява да има издание, за да може вдъхновяващите истории на успешните личности да достигнат до близките ѝ тук.
Докато провеждаме интервюто, тя е в дома си в Ню Йорк. Второто ѝ дете – 4-месечният Лио, спи в съседната стая и Полина го наблюдава през бебефона. В края на разговора ни съпругът ѝ Антъни Помплиано се появява на екрана, за да каже с усмивка „Не ме оставя на мира!“ – единствените думи, които знае на български и които казва всеки път, щом съпругата му говори с баба си в България. Той е технологичен инвеститор и един от ключовите мениджъри за развитието на редица платформи като Facebook, а американските медии често наричат семейството „звездната интернет двойка“.
Питам я какво мисли за американската мечта, дали я е постигнала.
„Като погледна назад и видя откъде дойдохме и докъде сме стигнали, за мен това е всякаква мечта. Българска мечта. Американска мечта. Много хора идват тук и мислят, че всичко е възможно, но са малко онези, които наистина полагат усилия, за да постигнат мечтата си. Вярвам, че всеки трябва да има голяма мечта и да се опита да я постигне, независимо къде живее.“