Инфлацията и покупателната способност влияят най-силно на българите за еврозоната, установи AI
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Икономическите фактори (инфлация, състояние на пазара на труда и покупателна способност) играят основна роля при определянето на обществената нагласа и обясняват почти 45% от решенията на гласоподавателите. Това показва изследване на нагласите на българските граждани за влизането на страната ни в еврозоната, проведено чрез Scios Market™, платформа, базирана на изкуствен интелект за организационни решения, са разгледани нагласи на общественото мнение за присъединяването на България към еврозоната.
„Scios Market™ е платформа за изкуствен интелект, която съдържа в себе си принципите на поведенческата икономика. Платформата хармонизира данни с цел изграждане на дигитален близнак на реалността и сектора, в който се намира проблема. В този случай използвахме данни, предоставени от екипа на евродепутата Цветелина Пенкова и публични бази данни. След създаване, тестове и калибрация на работещ модел, който достигна над 95% точност измерени върху валидационен период, изградихме виртуална реплика на българския електорат, която да рефлектира поведението и възприятията на 5.85 милиона души, или всички гласоподаватели. На база виртуалната реплика направихме експерименти, в които разгледахме различни сценарии и хипотези за бъдещето чрез симулации“, каза за Forbes Надежда Петрова, партньор в Scios.ai.
Според изследването на Scios докато инфлацията обяснява голяма част от решенията на гласоподавателите в периодите на пандемията, ниската безработица осигурява челно място на икономическите фактори дори когато инфлацията има ниско влияние. При рецесия проевропейските настроения биха намалели с приблизително 4%, като гражданите изразяват по-голямо съмнение и несигурност относно влизането в еврозоната. Антиевропейските настроения биха се увеличили с 2.2%.
При евентуален вот тази промяна във възприятията би довела до значителен спад в броя на крайните гласове за про-евро сектора (18%), с изтичане на гласове към сегментите на скептиците и неутралните: +10% увеличение за привържениците на лева и +20% за неутрално гласуващите, показва проучването.
„Присъединяването на България към еврозоната е чувствителна тема и поставя разделителни линии в обществото. Наш дълг като политици е да проведем честен и рационален диалог с гражданите, дължим ясни отговори за влизането на България в еврозоната. Трябва да обясним ползите и рисковете от приемането на еврото, както и да посочим пътя – как да бъде постигнато това с позитив за българските граждани. На първо място е необходима ясна информационна кампания, която да достигне до българите“, каза за Forbes Цветелина Пенкова.
По думите ѝ първоначално поставената дата 1 януари 2025 година за влизане в еврозоната по всичко личи, че няма да се постигне.
Според изследването на Scios, ако нивата на инфлация се увеличат, поддръжниците на еврозоната намаляват по брой гласуващи и по възприятия, тъй като инфлацията е един от най-важните фактори за общественото мнение.
Те се ориентират към това да бъдат против приемането на валутата или да се присъединят към групата на неутралните, тъй като все още има други фактори, които анализират, когато формират мнението си за еврозоната.
България преживя хиперинфлация в средата на 90-те години и поради това страховете от висока инфлация все още са заложени в народопсихологията. Скорошните инфлационни тенденции също оказват негативно влияние върху техните възприятия и запазването на високата инфлация би навредило значително на по-нататъшната подкрепа за еврото
„По данни на НСИ годишната инфлация в България е вече е под 5% (данни към декември 2023). За еврозоната се изисква инфлация не повече 1.5% от трите страни с най-добри показатели, а там тя е под 1%. След приемането на новия закон за БНБ, България изпълнява 4 от 5 критерия за присъединяване към единната европейска валута. Въпреки това, влизането в еврозоната не е самоцел и страната трябва да е достатъчно подготвена. Целта, която трябва да си поставим е да влезем подготвени в еврозоната, за да можем да анализираме възможностите и рискове на новата валута и да се научим да ги управляваме“, каза Цветелина Пенкова.
Според изследването увеличение на информационния поток от страна на финансовите институции носят най-малък спад в подкрепата за еврозоната поради доверието, на което се радват в обществото и важността на икономическите фактори за вземане на решения относно валутната промяна. Увеличение на информацията от държавни институции дава най-лош резултат поради политическата криза през последните години и ниското обществено доверие в следствие от нея.
„Влизането в еврозоната е неизбежно и необходимо събитие, което е част от нашата европейска интеграция и общност. То е и въпрос на стабилност и конкурентоспособност в европейския контекст, което ще предостави нови възможности за икономиката и развитие на страната ни. Въпреки това е важно да разберем, че този преход изисква активна ангажираност и ясна комуникация от страна на държавните институции и не бива да допускаме страховете и митовете да ни отклоняват от пътя. Чрез правилните решения и правилните поуки, България има възможност да се превърне в ключов играч в икономическия пейзаж на Европа“, каза Пенкова.
Повече за проучването, проведено чрез AI, може да видите ТУК.
