Държавен дълг и дефицит в Европа
Евростат наскоро публикува данни за бюджетните показатели на страните от Европейския съюз за 2023 г. Какво е състоянието на публичните финанси и има ли поуки за икономическа политика в близко и по-далечно бъдеще? Общият държавен дълг в ЕС и еврозоната като съотношение към БВП спада през 2023 г. в сравнение с 2022 г. – резултат от инфлация, и в по-малка степен от свиване на дефицита или реален икономически растеж. За първи път от 2019 г. дългът в еврозоната е под 90% от БВП.
Ясно е обаче, че размерът на дълга вече е заплашително висок, до момент, в който при положителни реални лихви и следваща криза държавите няма да могат да реагират по познатия начин с фискална експанзия и увеличаване на дефицитите. Това всъщност е добра новина в дългосрочен план – опрени до стената, политиците ще бъдат принудени да мислят за структурни реформи, освобождаващи предприемаческата енергия и конкуренцията, вместо да гасят пожарите с повече харчове.
В краткосрочен план данни показват и друго, което е любопитно и в рамките на дебата на родна почва дали еврозоната стимулира бюджетна разюзданост или обратно. За да обобщим: има добри и лоши фискални политики вътре и извън еврозоната. Ето какво виждаме през последната година.
Натрупаният дълг в еврозоната и дефицитът за 2023 г. е по-висок отколкото за страните членки на ЕС извън еврозоната. В еврозоната са и пет страни с дълг от над 100% от БВП, при това три от тях са сред най-големите икономики в зоната като Италия, Франция и Испания. Сред страните с най-нисък дълг са България и Дания – извън еврозоната, но част от ЕРМ2, Швеция – с плаващ курс, както и Естония, Литва, Латвия и Люксембург – в еврозоната.
Какво става с дефицитите? Накратко – извън еврозоната те се увеличават, в еврозоната се свиват леко, макар и все още съвкупно до 3.6% от БВП, далеч от прага от 3 процента. Динамиката обаче дава интересна картина с елементи на изненади. В 9 страни от еврозоната дефицитът расте, в 2 остава на същите нива от 2022 г., но в 9 страни се свива. В същото време, извън еврозоната само в България бюджетният баланс се подобрява – във всички останали страни той се влошава през 2023 г. Важно е да отбележим и че при „южняците“ – Португалия, Испания, Италия и Гърция – дефицитът намалява. Това показва, между другото, че е възможно да се промени фискалната политика, и че натиск за дисциплина и реформи е възможен в еврозоната – противно на допускането, че пропадането към трайно високи дефицити и нарастване на дълговете е необратимо. Впрочем, Гърция в последните две години има по-нисък бюджетен дефицит от България. А Хърватия – за която се твърдеше, че само конюнктурно се старае да свие дефицита за да покрие критериите за членство и след приемане на еврото веднага ще „разхлаби“ – има дефицит от 0.7%, също по-нисък от българския и сравним с този в Швеция.
Извън еврозоната, както стана дума, дефицитите растат. В Дания има минимално влошаване, но там се поддържа устойчиво висок бюджетен излишък от над 3% от БВП, а в Швеция дефицитът нараства значително, но все още са близо до балансиран бюджет. В Централна и Източна Европа обаче облаците се сгъстяват. Унгария е с най-висок дефицит от 6.7% от БВП след увеличение с половин пункт, Румъния влошава позицията и достига 6.6% – и всичко това в среда на много висока инфлация, която при равни други условия помага на фиска в краткосрочен план. Полша увеличава дефицита с много голяма стъпка (1.7 пункта) и той вече е 5.1%. Чехия също влошава салдото с половин пункт и отчита дефицит от 3.7% от БВП. Дали тези страни много бързо не тръгват по стъпките на тежко задлъжнелите държави от „Стара Европа“, докато смятаните за вечно разюздани „южняци“ показват, че могат да сложат финансите си в ред?
